Текстът във втория модул на 7-класниците е от Кристин Димитрова - майката на любимеца им Папи Ханс, писала го е специално за външното оценяване
Изненадващо тестът от първия модул на националното външно оценяване в 7-и клас се оказа с препъникамъни, а преразказът - приятен за учениците. Това коментираха деца и експерти след матурата по български език и литература.
Разказът “Изборът” на Кристин Димитрова преразказваха от името на неутрален разказвач над 59 000 седмокласници във втория модул, който носи 35 точки. Максимумът от първия са 65, т.е. общо 100. Текстът е създаден специално за НВО. Авторката е майката на популярния сред тийнейджърите певец Папи Ханс, но повечето от тях научиха това след изпита.
Лесен е, категорични бяха учители и ученици. Според много тийнейджъри лесен е бил и тестът, но педагози откриват препъникамъни.
“Селянката се окахъри, да имаше криле, щеше да го вземе и да хвръкне с него.” По този цитат от разказа “Една българка” на Иван Вазов трябваше да разсъждават на 25-и въпрос от теста, който носи 6 точки. Трябва с 3-4 изречения да напишат какво внушават думите от V глава на творбата.
В първия модул са включени 25 задачи, вторият е писането на трансформиращ подробен преразказ по непознат текст - в случая “Изборът” на Димитрова.
От теста 18 въпроса са с избираем отговор, 6 - с кратък свободен, накрая е формулирането на тезата за баба Илийца.
Изпитът е направен много внимателно, но
има въпроси, които биха затруднили голяма част от децата
Такъв е този за вида на изречението По своите базови характеристики новите лични документи няма да се различават от съществуващите до момента в задача 8, където отрицателната форма на глагола може да подведе учениците да припознаят в него съставно глаголно сказуемо или да посочат изречението като сложно съставно, а не просто.
Това коментира Цеца Петрова, учител по български език и литература в столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”.
Според нея другият препъникамък е откриването на отглаголното съществително име “искане” в задача 11. Мисля, че този въпрос е некоректен, защото никъде учебниците и
учебният материал не прецизират
такова откриване на отглаголни съществителни имена, каза още Цеца Петрова.
Приятно впечатление на педагозите прави обаче задача 16, където се изисква мислене и използване на получена информация - да се обясни защо 14-годишния Любомир е разочарован, че в районното управление на МВР отказали да му издадат лична карта.
23-и въпрос обаче бил подвеждащ, в него децата трябва да посочат кое твърдение е вярно за съответната творба. Лесно може да посочат, че верният отговор е, че Странджата е войвода, а той всъщност е знаменосец. Затова на тази задача верният отговор е “г”: В “Една българка” баба Илийца се надява да получи подкрепа от игумена, за да помогне на бунтовника.
Разказа на Кристин Димитрова пък Цеца Петрова определя като прекалено лесен. Смята, че забатачва децата в травматични битови проблеми. Но признава, че сюжетът сигурно е близък на много от тези, които ще го преразказват.
Според преподавателката място на този изпит трябва да намерят класици като Емилиян Станев, Валери Петров, Йордан Радичков.
“Мина добре. В разказа
имаше случки, което е по-лесно за запомняне, отколкото текст с описания
Тестът също беше лесен, задачите бяха окей и не бяха объркващи”, описа личните си впечатления седмокласничката Мария Капитанова. Тя иска да влезе във Втора английска гимназия “Томас Джеферсън” в София. По-уверена се чувства по математика, но казва, че зависи от задачите.
“Добре.
Беше по-лесно от миналата година
Преразказът ми беше най-лесен”, каза Никола Андреев, който се е насочил към Търговско-банковата гимназия. Нищо не е затруднило и Стилиян Горчилов, който иска да влезе в една от трите немски гимназии.
Супер беше, радва се и Велислава Миленкова, чието най-голямо желание е да я приемат в Испанската гимназия. 25-и въпрос малко ме затрудни, а преразказът не беше толкова труден като минали години, каза Александър Иванов, който се колебае между 32-о и 133-о училище.
Изпитът се проведе в 1665 училища в 5431 зали
Резултатите ще бъдат обявени до 2 юли
Матурата по математика е на 21 юли.
Според изкараните на двата изпита точки и бала си от дипломата учениците трябва да подредят желаните училища и паралелки и да подадат електронно документите за кандидатстване от 8 до 10 юли.
Мария Шопова, учител по български език и литература в ЧОУ “Азбуки”:
Разказът е приятен, носи и поука. Има въпроси, които се доближават до PISA
Тестовата част на изпита е нормално трудна. Всичко е съобразено с възрастта на седмокласниците и с това, което изучават. Текстът във връзка със задачите за четене с разбиране е обвързан с ежедневието, с уменията, свързани с общуването с институциите, за справяне в живота - нещо, което одобрявам. Не е проблем да се справят с информацията, да определят темата. Въпрос 16 е логическа задача, която не би трябвало да ги затрудни и се доближава до изискванията на PISA за четене с разбиране. Задачите по български език включват материал от 5-и, 6-и и 7-и клас - по малко от всичко. Някои може да се зачудят за думата искане - отглаголно съществително, но повечето ще се справят. Задачите върху видовете изречения умело комбинират знанията от трите класа. В 7-и клас учат наклонения. В задачата за редакция ще открият с лекота 14-те грешки.
В 23-и въпрос могат да объркат подточка “в”, където пише, че Странджата е войвода, а той всъщност е знаменосец. Смятам, че децата са се справили с теста. Наистина е нормално труден.
Текстът за преразказ е много приятен. Звучи актуално, защото засяга темата за съвременното гурбетчийство във връзка с недоимъка в някои семейства. Възможно е от притеснение да объркат коя от двете приятелки как се казва. Трябва да съумеят да включат всичко подробно, да бъдат внимателни по отношение на емоциите. Харесва ми това, че засяга едно съвременно поведение на деца. Стремежът на всяка цена да са популярни, да се харесват, което в повечето случаи е с цената на лъжа. Това е поучително за тях. Да усетят поуката и да пресъздадат творбата като един добър разказвач.
Изборът
С Таня се прибирахме от училище. Беше слънчев ден, твърде топъл дори за април. Лятото се усещаше във въздуха. Цяла година беше минала, откакто дойдох да уча в този клас, но още минавах за “новата”. Когато за пръв път влязох при бъдещите си съученици, единствено Таня ме покани да седна до нея. Оттогава сме най-добри приятелки.
- Калина – попита ме по едно време тя, – искаш ли през ваканцията да ни дойдеш на гости на вилата? Е, то не е точно вила, това е селската къща на баба и дядо, но тя си е като вила. Наблизо има река и дори става за плаж.
Погледна ме с безпокойство. Не беше сигурна доколко ми е харесала поканата ѝ. Много ми хареса, но нямаше как. Налагаше се да ѝ откажа, като повторя това, което целият клас вече знаеше за мен.
- Не мога, Таничка. Нали знаеш, че през ваканцията заминавам за Италия? Майка ми вече ми е изпратила билета. Аз също нямам търпение да я видя, само дето въобще не понасям новия ѝ съпруг там. Какво като има толкова хотели? Това не значи, че всички трябва да му угаждат на капризите.
Таня ме погледна с неразбиране. Какво ли още исках от този човек? Знаех, че в сравнение с историите, които разказвам, родителите на другите изглеждаха ужасно обикновени хора. Майките пържеха кюфтета, а бащите в събота и неделя все нещо поправяха. Но човек сам избира дали да е обикновен, или не.
В края на улицата обаче, където трябваше да се разделим, Таня спря. Запристъпва от крак на крак и сякаш имаше да ми каже нещо важно, но не знаеше откъде да започне.
- Калина, искам да те помоля за нещо – престраши се накрая тя. – Брат ми е студент, но се налага да поработи през ваканцията. Може ли майка ти да му намери работа в някой от хотелите ви в Италия? Няма да съжалява, той е много старателен. Вкъщи стана доста трудно, откакто татко тръгна по болниците.
Обзе ме паника. Стиснах устни, за да не ми проличи. Казах ѝ, че ще попитам, но да не очаква чудеса. Видях как погледът ѝ угасна. Беше се надявала на повече подкрепа от мен.
У дома заварих баба ми да шие чаршафи. Явно беше получила нова поръчка и машината тракаше под сръчните ѝ пръсти. Без да отмества поглед от иглата, баба ме прати да приготвя масата за обяд.
В кухнята ухаеше на любимата ми картофена яхния, но от миризмата ми се догади. Подредих чиниите, нарязах хляб и захлупих лице над масата. Когато баба се появи на вратата, аз се втурнах край нея и се затворих в спалнята. Хвърлих се на леглото и се разплаках.
- Калинче, какво се е случило?
Загрубялата ръка на баба ме погали по главата. През сълзи ѝ разказах как най-добрата ми приятелка в училище моли майка ми да даде работа на брат ѝ в някой от хотелите си.
- В някой от нейните хотели?
- Да – потвърдих аз.
Усетих как се изчервявам до върха на ушите. Баба поклати глава.
- Е - каза накрая тя, - сега сама трябва да решиш какво предпочиташ да запазиш: лъжата или приятелката си.
До вечерта нищо не хапнах.
На другия ден през междучасието издърпах Таня настрана и ѝ казах:
Таня, майка ми няма нито съпруг, нито хотели в Италия. Камериерка е там. Но наистина ми е изпратила билет. Отивам, за да u помагам. През лятото хотелите търсят повече персонал. Вече ѝ писах. Ще вземат и брат ти.
Таня беше толкова озадачена, че почти не чу добрата новина.
- Но защо си ме лъгала досега?
- Беше ме страх, че съм нова в класа и никой няма да ми обърне внимание.
- Ама че дивотия! - каза тя и ме прегърна. Хванахме се за ръка и така влязохме в час.
Изборът
