При 20% от хората невробиологичният часовник не работи правилно
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Онзи ден президентът Румен Радев се обиди и си тръгна, след като премиерът на Черна гора закъсня за срещата им с 4 минути. Сега експерти по дипломатически етикет тълкуват достойнство или арогантност е показал българският държавен глава.
Вие му съчувствате на онзи черногорец. Защото правите, струвате и все закъснявате.
На работа сте, трябва да отидете на съвещание в съседната зала и неясно как се оказва, че сте там няколко минути след уречения час. И след шефа, за жалост, който ви гледа гневно. Вероятно смята, че закъснявате, понеже не умеете да се организирате, не ви пука особено за работата, мързи ви, не уважавате колегите си и други подобни все неприятни.
Според нова теория всичко това може да не е вярно, а да сте от онези хора, на които генетично им е заложено да не се справят с управлението на времето си.
Проучванията показват, че около 20% от хората изпитват затруднения да следват срокове. За тях времето изглежда тече по различен начин. Те го възприемат изкривено - понякога в представите им се разтяга, а друг път се свива. Това прави начина им на мислене нелогичен, твърди изследователката Грейс Пейси.
Имат проблем да определят колко ще им отнеме някаква дейност, като бъркат с 20-30%. Вмъкват в графика си нещо, което им се струва, че ще успеят да свършат. Тръгват в последната възможна минута и не си оставят никакъв резерв за непредвидени забавяния.
Изследователката нарича този тип хора изкривители на времето. „Проблемът не е във възпитанието им, а в природата им", уверява тя.
Изкривителите на време могат да бъдат разпознати с теста на Майерс-Бригс за личностния тип. Той е сложен и с различни комбинации на 4 двойки противоположни предпочитания (като например мислене-чувстване, съждение-възприятие) формира 16 типа личности.
Според Пейси изкривителите на време са възприемащи личности, които предпочитат да реагират спонтанно. Тъй като са родени такива, трудно могат да победят закъсняването. То не е придобит, а е вроден навик.
Науката отдавна е наясно, че у всеки човек има заложен невробиологичен часовник, който диктува усещане за време. В голяма степен то е еднакво за всички хора. На него се крепи животът и без него би имало катастрофални последици. Например без общо взето еднаква и правилна представа за време се губи способност да се оценяват разстояние и скорост, защото тях мозъкът пресмята по времето, а това ще влияе върху шофирането.
Не е известно как точно работят биологичните и неврологичните механизми на вътрешния часовник. Учените засега са идентифицирали само мозъчните дялове, които отговарят за времевата преценка. Но като всичко друго в човешкото тяло и тези механизми могат да бъдат разстроени. Някои учени дори говорят за нов клон - медицина на индивидуалното време.
Т.нар. хиперактивни хора например имат точно проблем с усещането за време. Предполага се, че състоянието се дължи на недостатъчна активация на три мозъчни центъра вследствие на недостиг на допамин. Медикаменти, стимулиращи продукцията на допамин, възстановяват нормалната дейност на тези мозъчни центрове и вярното усещане за време.
При някои хора вроденото усещане е много силно - можете да пуснете хронометър и когато кажат, че са минали 48 секунди, той ще сочи точно толкова. При други отклонението е малко. А при трети е голямо - с 20-30%.
Може би по тази причина в деловия етикет е прието да има толеранс - 15 минути закъснение за среща не се смята за лошо възпитание и неуважение към партньорите.
Медицината не се занимава с вечно закъсняващите хора, но е логично, че при тях механизмите на вътрешния часовник работят по-различно - огъват и изкривяват времето. Това не е дефект и болест, просто е по-различно усещане.
Много от тези хора обаче отричат, че имат проблем. Въпреки че им се случва изключително често да закъсняват, те свикват да си живеят така. Това може да е пагубно както за кариерата, така и за личния им живот, понеже наранява близките им - смятат го за незачитане. Следователно първата крачка е осъзнаване на проблема.
Втората е желание за справяне с него. Макар да не могат се отърват напълно, могат да се научат да се адаптират към външните условия и да възприемат друго поведение така, както например затворените по характер хора се опитват да използват начини, характерни за екстровертите, смята изследователката.
Пейси съветва какво да направите, ако искате да се излекувате от хроничното закъсняване.
Винаги трябва да си поставяте краен срок, който влече след себе си ясни реални последствия. Осъзнавайте ги - какво става, ако закъснеете. Примерно, превозното средство ще замине без вас, човекът, с когото имате среща, ще си тръгне обиден, шефът ще ви накаже или уволни. Това ще ви подтиква към действие и стремеж към по-вярна реална преценка на времето.
Ако няма краен срок - час за съвещание, да речем, поставете си сами. Кажете си „Ако не свърша това до 15 часа, ще закъснея със следващото и ще се наложи да остана след 17 часа и днес ще имам по-малко свободно време".
Най-логично е, ако винаги закъснявате, да си създадете навик винаги да започвате по-рано. Тогава обаче ще ви се струва, че имате прекалено много време. Този тип хора работят най-ефективно точно преди последния срок, казва Пейси и предупреждава да не се захващате твърде рано, защото ще се размотавате още повече със задачите си. Заради дългото разстояние между началната и финалната точка времето ще се „огъва", продуктивността ви ще е ниска, ще се разбързате едва в края и пак може да закъснеете. Поне за рутинните задачи използвайте опита си коя колко отнема и оставяйте малък резерв за неочаквани пречки.
Полезно е всеки ден да си правите подробен списък какво имате да вършите, да се опитвате да предвиждате график и за всичко да си поставяте краен срок. Понеже имате проблем с възприемането на времето, този списък не бива да е на едро, защото тогава вероятността да сгрешите в преценката си е по-голяма. Разбивайте задачата на по-малки стъпки, за да си представяте по-лесно колко ще ви отнеме изпълнението им.
Другото е да се стараете да не се разсейвате с нищо и с никого. Това е важно за всички, но още повече за хората, които нямат добро усещане за време. На вас вътрешният часовник няма да ви каже на петата минута да спрете да си бъбрите с колежката/колегата, защото изпускате времевия график за задачите си. Затова се старайте изначално да не се отвличате.
-------- Какво изкривява времето
Науката е установила, че дори при хората, при които усещането за показанията на вродения невробиологичен часовник работят вярно, има разстройващи го дейности. Ако си давате сметка за тях, няма да закъснявате.
Хората губят представа за времето, когато са интензивно съсредоточени в някаква дейност. Тогава работната памет е изцяло заета и не й остава капацитет да отчита правилно времето. Това означава, че може да сте изключително съвестни служители и да пропуснете началния час за срещата с шефа. Не поемайте риск да ви гледа накриво само защото сте били потънали в работа, активирайте алармата на смартфона си или на компютъра да ви подсети.
Емоциите променят усещането за време, твърдят учените. Приятните забързват времето. Човек просто не го усеща, когато е влюбен, радостен, щастлив. Та ако се занимавате с работна задача, която много ви харесва, може така да се увлечете, че да не усетите как са минали часове. Изводът е, че и в такива моменти трябва съзнателно да се контролирате, за да не си навлечете проблеми с шефа.
Неприятните емоции забавят времето. Половин час с началника, който критикува екипа, се усеща като половин ден.
Това всеки го знае от собствен опит, но изследователите са установили със сложни експерименти, които потвърждават промяната във възприемането на времето според външните стимули.
Наблюденията им са показали също, че при по-възрастните хора усещането за време сякаш се забавя, а при младите се забързва. Затова децата са много нетърпеливи или начинаещите служители смятат, че само след няколко месеца трябва да получат повишение.
Практичният извод от теорията е да си давате сметка, че емоциите и възрастта влияят върху усещането ви за време и да се стараете да отчитате забавянето или забързването, за да не закъснявате.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Гордост и горделивост - разликата определя успеха в кариерата. А скромността вреди
Самопредлагате се? Не е срамно, а води към успех, като го направите по 3 умни начина
Как да се справите с колега критикар
Грешите името на събеседника си?! Голям фал. Трикове да запомняте
7 техники да плените непознати колеги
5 фрази, които никога да не казвате пред шефа
Слушането като духовно гостоприемство е трамплин за успех. Упражнения да го научите
Синдромът на презаетите с работа - забравят какво са яли днес. И как да го преодолявате
Първият въпрос при делово общуване е важен. И той не е "Как сте"
"Премията за красота" се оказва мит - не работи за успех в кариерата
