- Това е поредната партия, която печели заради разочарование, атрактивни лидери и заразна емоция, родена в интернет
- 150 000 души ги следват. Екстравагантни са. Осланят се на невидими за обществото корпоративни структури и използват умело инфлуенсъри
С месиански амбиции да спасят народа от статуквото, с претенции да разбият системата, с гръмки обещания да променят живота на хората и с шумни националистически лозунги се появяват партиите изненади, каквато в предстоящия 50-и парламент е “Величие”. Те избухват изведнъж, без да са влизали в сметките на другите, които се борят за управлението. Често не са се показали и в изследванията на социолозите за нагласите на хората, нито появата им е прогнозирана предварително от анализаторите, които следят тенденциите.
Животът им трае около 8 - 10 години и после постепенно изчезват там, откъдето са дошли.
Почти никога не влизат в управлението,
нито получават най-много гласове, но всеки път социолозите и политолозите търсят причините за новото явление. Такъв бе случаят с Българския бизнесблок на Жорж Ганчев през 1994 г., с “Атака” през 2005 г., с “България без цензура” на Николай Бареков през 2014 г., а сега и с “Величие”.
“Този тип партии изненади, както ги наричате (тук можем да включим и “Ред, законност и сигурност” на Яне Янев, “Воля” на Веселин Марешки и с повече условности НДСВ), независимо от всичките им различия имат няколко общи характеристики, които бележат възхода им - обяснява Боряна Димитрова, съуправител на агенция “Алфа рисърч”. - Това са разочарованието на голям брой избиратели не просто от една или друга политическа партия, а от начина на упражняване на властта; силно популистки послания от типа:
“Ние, народът, срещу тях, елитите, които ни грабят
и заради които живеем зле”; обещания за бързо и лесно разрешаване на проблемите и просперитет на обикновения българин.”
Тук според Димитрова се включват посланията за 800-те дни на царя, обещанието на Яне Янев за уволнение на Бойко Борисов, думите на Николай Бареков за таблети за всяко дете, онлайн обучения от “Величие” “как да станем милионери” и пр. Тя ги нарича атрактивни лидери, невлизащи в обувките на масовия политик.
Специално за последните години трябва да имаме предвид и ролята на социалните мрежи, които добавят необходимата доза конспиративност, сензационност, фалшиви новини и радикализация с елементи на маниакалност.
“Картината няма да е пълна, ако не отчетем още един ключов фактор за бързия им възход и залез: емоцията – добавя Боряна Димитрова. - В социологията такъв тип процеси се наричат с термина “заразяване”. В тях няма политическа логика, но има пусков механизъм на емоцията, който я превръща в емоционална лавина. Затова толкова внезапно и бързо изгряват те, но като правило също така бързо залязват. За да отстъпят място на следващите. Впрочем в последните години това е феномен не само в България.”
У нас често народът вкарва в парламента по една формация, която не влиза в сметките нито на политолозите, нито на социолозите, нито на политиците. Първоначално беше Жорж Ганчев, който проби монолитните структури на конфронтиращите се десни и леви (СДС и БСП), както и на балансьора в лицето на ДПС. Макар тогава червените да спечелиха абсолютно мнозинство и съставиха правителството на Жан Виденов,
при критични гласувания разчитаха на шоумена, снимал се във филми
в САЩ и обявил платформата си в защита на частния бизнес. Очевидно тогава избирателите са имали нужда от страничен играч, разочаровани както от столетницата, управлявала повече от 45 години, така и от демократите, чийто кабинет просъществува само 1 година. Следващото Народно събрание беше последно за човека, останал известен с фразите: “Не ме гледай умно, българино!” и “На президентските избори ще участват Сульо, Пульо, Атанас и аз”.
Малко по-дълго просъществува партия “Атака”, която през 2005 г. дори не можа да се регистрира и се яви под формата на коалиция. В нощта на изборите в компанията на известния журналист и бивш главен редактор на в. “Демокрация” Волен Сидеров се разхождаха непознати фигури, както и бивши членове на СДС, като особено се открояваше едрият Павел Чернев. Който впоследствие напусна формацията.
Общото между тях са шумните и скандални прояви, както и привържениците, които търсят алтернатива. Изчезват след 8 до 10 години, което никак не е много бързо, като се има предвид динамичната политическа обстановка в последните години.
“Това са партии, които се водят по вълната на общественото мнение и говорят това, което хората искат да чуят. Споделят един постоянен популистки вот. Той се разпределя на различни субекти в зависимост от момента - обяснява политологът Юрий Асланов. - Гласувалите за “Атака”, Николай Бареков и Жорж Ганчев в днешно време се прехвърлиха към “Възраждане”. Друга част от привържениците на Костадин Костадинов са хора, минали през Националното движение за стабилност и възход на царя (НДСВ).
От края на миналия век явлението не е изчезвало.
Интересът се задържа около определени субекти за известно време и се прехвърля на други, защото е популистки вот. От един момент на тези избиратели не им харесва поведението на политическата сила, която са подкрепяли, и отиват при подобна.”
Такива партии правят бум, защото около 5 - 6 процента, или 150 хиляди души от избирателите гласуват най-често за новата партия. Ваня Григорова не повтори успеха си, защото вече бе участвала във вота за кмет. Тя беше фурор и атракция тогава, но сега вече има други. На следващите избори ще има нова звезда и тези хора ще пуснат бюлетина за нея, коментира доц. Стойчо Стойчев от Софийския университет.
Според него по този начин е стартирал и “Има такъв народ”, който разчиташе на харизмата на своя лидер, но вече партията е излязла от рамката си и не е функция на Слави Трифонов. Според политолога тя има собствени лица и все по-малко се идентифицира с шоумена.
А “Величие” в известен смисъл повтаря формулата на ИТН, “Атака” и “България без цензура”. И Слави, и Сидеров, и Бареков бяха телевизионни водещи и имаха политически амбиции. А новата формация в продължение на 2 години се е рекламирала в тик-ток и ютюб, където част от избирателите са ги следили. Според политолога тя по-скоро копира “Възраждане”, която тръгна от фейсбук групи.
“Тези хора от “Величие” използват ноу-хауто на Костадин Костадинов -
онлайн общности с хиляди привърженици и модератори, като разчитат на популистки послания. В крайна сметка с неговите похвати и с много голяма активност в тик-ток мобилизираха вот, включително и от неговите избиратели”, добави политологът. Така че според него има и друго общо - Костадинов е историк, бил е директор на регионалния музей в Добрич, а Ивелин Михайлов, който е една от основните фигури във “Величие”, също е завършил история във Велико Търново.
РЗС влезе в парламента с лозунга “Ще уволня Бойко Борисов” върху билбордове, както и заканата на лидера им Яне Янев, че окото му няма да трепне, докато не въведе ред и законност, но триумфът им бе кратък, а групата му се разпадна още същата година, когато с шумни лозунги успя да премине бариерата (2009-а).
Защо обаче не всички нови партии постигат успеха на “Величие”, “Атака” или “България без цензура”?
“Една от особеностите на новоизбухващите партии, които действат на принципа на заразата, е, че не може със сигурност да се каже коя от тях и в кой момент ще оползотвори натрупания дисперсен протестен вот - казва Боряна Димитрова. - Още преди изборите бях коментирала, че може никоя да не съумее да влезе в парламента, а може и някоя да го уплътни и да бъде обявена за изненадата на изборите. Така че да се говори за някакви твърди различия между успелите да влязат в парламента и останалите под чертата, ще е пресилено.
Можем да очертаем само няколко особености, които благоприятстват “успешните”. От една страна, наличие на невидими за обществото корпоративни структури, които ги лансират и им осигуряват по-широка електорална база. А от друга - умело използване на публичната комуникация и различни “инфлуенсъри” (от Жорж Ганчев, който сам си изпълняваше тази роля, до “Киро Брейка”).
В общуването си с хората те изразяват не толкова политически послания, колкото контракултура, радикален и екстравагантен за политическия мейнстрийм изказ, който привлича неполитизираните и гневни избиратели. Колкото по-слаби са системните партии и колкото по-слаба е имунната система на обществото, толкова по-благоприятни предпоставки има за пробива на такъв тип новообразувания.”
За НДСВ анализаторите се колебаят дали може да се причисли към избухващите внезапно партии. Според доц. Стойчев тя е изградена около личната популярност на българския цар. “Беше способен да го направи - не просто изненада с нова партия, но спечели мнозинство и щеше да е пълно, ако не бяха схемите с дублиращите формации, които му попречиха”, допълни политологът.
Всъщност през 2001 г. социолозите не можаха да разгадаят, че ще има вълна в полза на Симеон Сакскобургготски, която да помете СДС. Но все пак някакви податки съществуваха. През ноември 2000 г. на семинар на сините е представено изследване на МБМД, според което
големите тогава СДС, БСП и потенциална партия на царя имат равни шансове.
И трите тогава са показали по 10% твърда подкрепа, която впоследствие нарасна и се превърна в триумф на Сакскобургготски.
Според Юрий Асланов НДСВ е абсолютно същото явление като останалите партии изненади. А Боряна Димитрова прави уговорка, че само условно движението на царя е изненада, защото е изградено с определена идеология – влизането в НАТО и Европейския съюз, а не просто с антисистемни лозунги.
Имайки предвид настроенията на избирателите, със сигурност на следващи избори ще има нови партии изненади, чийто живот обаче няма да продължи повече от един-два мандата.
А сега на ход е “Величие”…
