Несебър - градът със старинни църкви, които са добре запазени и оцелели за поколения напред. Досега са намерени останките на над 30 храма от периода V до ХIХ век. От тях 10 са видими, а 5 са отворени за посещение.
"Да развиваме туризъм в единствения български град под егидата на ЮНЕСКО, е не само привилегия, но и отговорност. Наше задължение е да съхраним природния и архитектурния облик на Несебър", казва кметът Николай Димитров.
Именно заради църквите уникалният български град на брега на Черно море е включен в списъка на ЮНЕСКО преди 40 години по време на VII сесия на Комитета за световно наследство във Флоренция.
Избран е и заради природните си дадености, но и много добре запазените културно-исторически паметници от различни епохи.
Наскоро община Несебър премина успешно първия етап на одобрение за финансиране на проекти за реставрация на църквите "Христос Пантократор", "Св. Михаил и Гавраил" и "Св. Тодор".
С обновяването на тези храмове ще се затвори цикълът от реставрационни дейности по проекта "Духовен път".
Разходете се из Стария град, съхранил внушителни и красиви храмове. В сърцето му се намира базиликата "Св. София", известна още като Старата митрополия.
Днес тя е задължително място за всеки турист, а в древността е била част от църковен комплекс - резиденция на Несебърския митрополит.
Изграждането на трикорабната базилика датира от края на V и началото на VI век, а сегашния си вид придобива в началото на IХ век. Целият под е бил покрит с мозайка от разноцветни камъчета. Ако я разгледате по-внимателно, ще забележите надпис: "И викът ми нека стигне до тебе". Това е стих от старозаветен псалм. По време на войната през 1257 г.
венецианската флота нападнала Несебър и ограбила храма
Моряците плячкосали съхраняваните в него мощи - тялото на св. Теодор, ръката и челюстите на св. ап. Андрей, черепа на св. Сист и ръката на св. Вартоломей. Те били пренесени в Цариград, а после във Венеция, където са и днес.
В базиликата е погребана византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, дъщеря на император Йоан Андроник Палеолог-младши. Тя се омъжила за княз Михаил Асен, син на българския цар Иван Александър.
Днес надгробната плоча на принцесата се съхранява в Археологическия музей в Несебър. Преместена е там от митрополит Киприян.
Храм "Св. Спас" е единственият оцелял от епохата на османското владичество. В него са запазени стенописи от 1609 г., изработени от местни зографи, както и посветителен надпис с името на ктитора и главния зограф.
Черквата "Св. Стефан", наричана още Новата митрополия, е сред най-посещаваните храмове. Тя е изключително добре запазенеа и е с реставриран олтар. Построена е в края на X и началото на XI в. Стенописите са в стил палеологов ренесанс - прекрасен образец на поствизантийското изкуство. В наоса и притвора са
съхранени над 1000 образа на светци и 252 сцени
Тук е уникалната и без аналог за България сцена "Молитвата на Богородица на Елеонския хълм".
Църквата "Богородица Елеуза" на Северния бряг и църквата "Св. Йоан Кръстител" от XI век с цилиндричния си купол също не бива да се пропускат.
Икони от XVI-XIX в. от всички несебърски черкви са експонирани в храм "Св. Йоан Кръстител", която беше отворена за посещения след реставрация по проект "Вяра в Несебър".
Тя е построена в края на X в. върху основите на раннохристиянска базилика. По същия проект е реставрирана и църквата "Св. Параскева", в която може да се видят спасени стенописи от несебърски църкви.
Дипломата, удостоверяваща, че
Старият Несебър е в списъка на паметниците на световното културно наследство към ЮНЕСКО,
заема достойно място във фоайето на Археологическия музей. Той е създаден през 1956 г. и първата му експозиция е уредена в храм "Св. Йоан Кръстител".
В новата си сграда на метри от портите на Стария град, строена специално за музей, се премества през 1994 г. Тук е уредена експозицията "Несебър през вековете", в която са представени многобройни паметници на културата, разказващи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър.
Всички музейни обекти вече работят без почивен ден.
