Оптималната отпуска е три седмици, а с по-малко от две рискувате здравето си
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Леле, как се изпокарахте всички в екипа, като започнахте да обсъждате кой кога ще излезе в лятна отпуска. Оказа се, че личните планове на мнозина колеги съвпадат и в някои седмици почти няма да има кой да работи. Което са си важни "производствени причини" и според Кодекса на труда работодателят има право да откаже отпуски.
Шефът "демократично" нареди да се разберете сами и тук стана страшно. Никой на никого не искаше да отстъпи. Накрая договорихте компромис - всеки да вземете само по една седмица през юли или през август. При дублиранията решаваше съдбата - хвърляхте чоп, и така направихте графика. Но сега почти всеки на всекиго е сърдит.
Е, "войната за отпуската" е втората най-честа след "войната за климатика", от който на някого все му духа. Но това компромисно решение само за една седмица отпуска не е най-мъдрото. Даже си е направо глупаво, защото противоречи на всякакви научни изследвания колко дни трябва да е отпуската, за да можете наистина да се отпуснете.
Де юре и де факто
Противоречи впрочем и на Кодекса на труда, според който всеки служител с поне 4 месеца трудов стаж има право на минимум 20 работни дни отпуска годишно. Свободни сте да ги ползвате наведнъж или на части.
На теория имате право да вземете, колкото дни искате. Но на практика не са много компаниите, в които човек може да си вземе цялата отпуска през лятото. Всички искат да си починат, така че ако не се налага по някакви причини, не настоявайте цял месец да отсъствате, за да не обтягате отношенията с шефа и с колегите.
На теория и на практика
Научно обосновано е да искате 15 работни дни. Защото според изследванията оптималната лятна отпуска трябва да е три седмици - тогава човек успява да възстанови най-добре енергията си.
Това доказа и поредно проучване, ръководено от проф. Тимо Страндберг от Университета на Хелзинки и продължило повече от 40 години. Дори работещите хора, които водят здравословен живот през цялото време, са в риск, ако си взимат по-малко от три седмици почивка. При тях опасността от преждевременна смърт е с 37% по-висока. (Отпуск от 3 седмици удължава живота, от 4 дни - топи стреса.)
Подобни резултати от изследвания имат британски, нидерландски, германски научни екипи.
Несъмнено е установено, че след три седмици отпуска служителите се връщат по-енергични, по-продуктивни, по-ефективни, по-креативни. Заради всички тези "по", някои компании, при които дейността позволява, пускат целия екип едновременно в лятна ваканция.
Щом вашата не е от тях, а и по най-различни причини са немислими оптималните три седмици отпуска, трябва да не отстъпвате поне от 10 работни дни. Те категорично са минимално необходими за релакс пак според научни изследвания.
За свалянето на стреса са нужни 8-11 дни. Психологическото състояние започва плавно да се подобрява след началото на почивката и кулминацията настъпва на осмия ден. Това се случва, ако сте на слънчево, спокойно и тихо място близо до природата. Ако сте в претъпкан с "почиващи" курорт или посещавате гъмжащи от туристи забележителности, е необходимо повече време, за да разпуснете. (Отпуска за ремонт вкъщи изобщо не се брои.)
Болни вместо отпочинали
Учените съветват да не правите компромис и да се съгласявате едва на една седмица лятна ваканция, защото не само няма да презаредите, ами и в по-лошо състояние може да се върнете.
На организма са му необходими 11 дни, за да разгради качествено хормоните на стреса. Особено ако преди отпуската голям сте си го докарали, понеже е имало маса работа да свършите.
Ако прекъснете процеса, рискувате да ви сполети "синдромът на болестта на свободното време". Този термин употребяват психолози от университета Тилбург, Нидерландия. Те смятат, че причината е психосоматична - заради смяната на ритъма в началото на отпуската човек се чувства като болен, докато се адаптира.
Според Юлия Шарнхорст, германски психолог, разболяването може да си е и съвсем истинско. "Човек, който работи под постоянен стрес, има непрекъснато повишен адреналин. В резултат имунната система действа на високи обороти. Когато стресът намалее, имунната система използва случая, за да си почине. Защитните сили на организма отслабват и пътят на инфекциите е отворен", обяснява тя.
"По-дългата отпуска дава възможност организмът да се възстанови, но хората, които изпитват синдрома на болестта на свободното време, трябва да реформират и целогодишния си живот. Те изпитват голяма отговорност към работата си, но забравят отговорността към себе си. Трябва да променят всекидневието си", подчертава Луис Левитан, психолог от Мюнхен.
Накратко, борете се поне за 10 работни дни отпуска. Така се получават 16 календарни дни ваканция с уикендите.
Умно разпределение срещу СОС
Учените съветват как да разпределите тези 16 дни, за да си отдъхнете максимално добре.
Оставете съботата за довършване на домашни задачи и спокойна подготовка на пътуването. В неделя пътувайте. В следващите 11 дни се отпуснете.
Предвидете един ден за връщане и още два, в които ще се отпуснете вкъщи, ще се видите с роднини и приятели, нещо битово ще оправите.
Така ще влезете в нормалния ритъм. Ако директно от колата или самолета влетите в службата, идва СОС - следотпускарският синдром. Сиреч непродуктивност и психически стрес заради липсата на адаптация от ваканционно към делово темпо.
Впрочем две седмици може да са по-добър вариант от три. Защото все пак има едно изследване на учените от университета в Тампере, Испания, които установяват, че при ваканция, продължаваща повече от две седмици, се получава обратният ефект - повечето хора започват да се тревожат за трупащата се работа и как ще се справят с нея, когато се върнат.
Една седмица може да си вземете не за т.нар. годишна отпуска, а извънредно, когато сте много уморени. През нея леко ще починете и ефектът от това сваляне на напрежението ще трае около месец.
Каква е ПОС - предотпускарски синдром, и как да го избегнете четете утре.
--------С "дълъг уикенд" нищо не правите
Вредите на здравето и на продуктивността си, ако не си вземете поне две седмици лятна отпуска, категорични са научните изследвания. Т.нар. дълъг уикенд може да е допълнение към нея, но не и да я замества.
Не се съгласявайте, ако работодателят ви пробва система, при която веднъж месечно всички не работите в петък и понеделник и така със събота и с неделя се събират 4 почивни дни. По този начин за 12 месеца се изразходва цялата годишна отпуска, която по закон е най-малко 20 работни дни. Разновидността е два пъти месечно по-къс "дълъг уикенд" - офисът се напуска всеки петък по обед и работа се започва в понеделник следобед.
И в двата случая малко си почивате, но не сваляте стреса така, както ще стане при цели две седмици непрекъсната отпуска.
Това трябва да е пределно ясно за мениджърите във вашата компания, но не е задължително те да са достатъчно прозорливи, че не са им нужни уморени работници, защото са по-малко продуктивни и ефективни.
Погрижете се заедно с колегите си сами да се защитите. Нали помните - по Кодекса на труда имате право да ползвате годишната си отпуска така, както вие искате. Работодателят е длъжен да ви разреши, освен ако не я отложи по важни производствени причини. В кодекса не пише какви по-точно са тези причини. Пише обаче, че и в този случай трябва ви осигури ползване на не по-малко от половината от полагащата ви се за календарната година отпуска, т.е. поне 10 работни дни.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Гордост и горделивост - разликата определя успеха в кариерата. А скромността вреди
Самопредлагате се? Не е срамно, а води към успех, като го направите по 3 умни начина
Как да се справите с колега критикар
Грешите името на събеседника си?! Голям фал. Трикове да запомняте
7 техники да плените непознати колеги
5 фрази, които никога да не казвате пред шефа
Слушането като духовно гостоприемство е трамплин за успех. Упражнения да го научите
Синдромът на презаетите с работа - забравят какво са яли днес. И как да го преодолявате
Първият въпрос при делово общуване е важен. И той не е "Как сте"
"Премията за красота" се оказва мит - не работи за успех в кариерата
Внимавайте какво си драскате - издавате характер и състояние пред шефа и колегите
