- Идвам от клана Дейр Ез Зор. Преминах сирийско-турската граница сам, но турско-българската - с каналджии, разказват най-често пред социалните работници сирийци
- Дават на трафикантите 5-6 хил. лв. и остават само с 200 лв.
- "Една вечер събрахме раниците с братята ми и избягахме, иначе щяхме да сме на фронта. По пътя се разделих с тях, не съм ги виждал оттогава", споделя един от тях
23-годишният Ахмед Сабер сяда на бюрото срещу 31-годишния Яхя (имената са сменени поради съображения за сигурност - б.р.). Двамата мъже говорят на сирийски език, но това, което ги различава, е, че Яхя е социален работник към българска неправителствена организация и ще трябва да оцени като "проблемен" или "надежден" влезлия нелегално през българската граница Ахмед.
"Работата ми е да беседвам с мигранти от Сирия, попаднали в страната" - разказва пред "24 часа" Яхя. Той се отзовава на сигнали на властите, когато заловят група бежанци във вътрешността на територията. - "Разговорът ни е винаги на арабски език, защото много малко говорят английски. Аз трябва да реша какво можем да направим за бъдещето им."
Сирийците като националност са на първо място сред мигрантите, влезли нелегално у нас за 2024 г., показва статистика на МВР.
От 1 януари до 30 април задържаните на границата бежанци са 459, от тях 210 са от Сирия, следвани от хората от Афганистан и Палестина.
През същия период на м.г. на първо място са били афганистанците, после мароканците и сирийците. За цялата 2023 г. обаче най-много са сирийците - 933-ма. В сравнение с миналата година до април бежанският натиск се е увеличил. Бройката на задържаните до момента е 459 - с 259 повече от 2023 г. (до април), показват данните на МВР.
"Ситуацията с нелегалната миграция е спокойна. Границата се охранява както трябва", коментира на брифинг вътрешният министър Калин Стоянов.
Именно на тези хора помага и Яхя.
"Преди 11 месеца в бежанския лагер в Харманли младеж намушка с нож и уби друг след забележка за публикация в група, в която са си обменяли информация за процедурите по придобиване на статут - припомня Яхя. - Аз не съм работил с тях, но всеки един трябва да има рецензия от професионалисти, с които се е срещал, за да бъде оценен. Тя се препредава на по-горно ниво със забележката, че човекът трябва да бъде наблюдаван, тъй като може да извърши престъпление и е рисков."
Според Яхя подобен е и случаят от началото на юни, когато 17-годишно момче от Сирия беше намушкано от сънародник след спречкване пред НДК. Младежите на възраст между 14 и 17 г. чакали да получат статут на постоянно пребиваващи у нас, научи "24 часа".
Яхя обяснява, че 90% от сирийските бежанци в България са от т.нар. бедуини, особено от клановете Дейр Ез Зор в Източна Сирия.
"Характерното за тях е, че сред обичаите им са убийствата на честта и отмъщението за членовете на племето. Ако някой от племето има проблем с друг, всички участват. В случая, когато са бежанци в друга страна и стане сблъсък помежду им, не се съобщава на властите, защото са наясно, че ще бъдат съдени. Традицията им е да решават проблема без полиция."
Яхя преценява дали сирийският гражданин е "благонадежден" на първо място по семейството, от което произхожда.
"След това го разпитвам по какъв начин е влязъл в страната - обяснява той. - Винаги споделят, че са преминали сирийско-турската граница нелегално и сами, след това турско-българската граница - с каналджии. После признават колко пари са дали на трафикантите. Обикновено чувам сумата от 5-6 хил. лв. Показват ми и с колко са останали - 200-300 лв."
Най-често Яхя чува от сирийските мигранти, че бягат, защото Сирия е "разрушена". Ахмед Сабер, с когото води беседа, му споделя, че баща му работи в магазин за хранителни стоки на много ниска заплата, а майка му е безработна.
"От особено значение за профила му е и какви амбиции има за бъдещето си", казва Яхя. За Сабер научава още, че с братята му са избягали заедно от родината си, но пътят им се е разделил и са се установили в различни страни. Не се е виждал с тях от години, а вече дори има няколко племенници, които не познава. Казва и че не желае да остане в България.
"Всички искат да отидат в Германия и Швеция - обяснява социалният работник. - Причината е, че в тези държави ще получават високи помощи."
За да определи дали мигрантът ще създаде ситуации, в които да постави в опасност околните, Яхя опитва да разбере дали той е склонен да прекрачва закона.
"Давам ви най-елементарен пример - за мен е напълно ясно, че тези хора са дали 6 хил. лв. на трафикантите, за да ги транспортират към конкретна страна. Така остават без абсолютно никакви пари или в най-добрия случай с 200 лв. Ахмед Сабер, с когото беседвам, пристига при мен в стаята с бутилка кока-кола в ръка. Знам, че той няма никакви пари. Тук, в България, му е даден подслон, където да спи, и му е уредено точно определено количество храна, което получава всеки ден. Логично тази газирана напитка не се вписва никъде в картината за него. Питам го "Откъде взе шишето?". Отговаря ми, че го е купил. "Знам, че нямаш пари, давам ти втори шанс да кажеш истината". "Откраднах го", признава той пред мен."
Това е достатъчно за Яхя да сложи червената точка в рецензията на Ахмед и да обясни на шефовете си, че на него трябва да се гледа с едно наум, защото може да направи престъпление.
"Сириецът с червена точка вече ще ходи с етикета "потенциален проблем" - обяснява той. - Ние наблюдаваме поведението му и в общежитието, където е настанен. Работим 24 часа. Ако той прави кавги, бие другите, не разчита на служителите да решат проблем, вероятността да причинява проблеми е голяма. Кражбата е важен знак. След първата винаги следват втора и трета. Накрая вади нож и ранява."
Яхя допълва, че част от бежанците отказват да говорят за миналото си. Лъжели и за имената си.
"В момента Сирия е блокирана в системата на Интерпол, което прави трудно да разберем кой е извършвал престъпления там. Бързо се разбира, когато става въпрос за военно престъпление. В Германия директно гонят такива, ако имат доказателства. Но за дребни престъпления научаваме трудно."
Яхя разказва, че процедурата по получаване на статут на постоянно пребиваващ е бавна: "Трябва да си бежанец минимум 5 г. в страната, да имаш работа, да нямаш финансови задължения, да нямаш престъпления и повдигнати обвинения, както и да владееш езика. Изисква се прилично поведение. В България сирийските мигранти чакат да получат закрила, след което търсят как да продължат към Германия. Опитват, въпреки че вариантът да заживеят в друга държава е малък, тъй като им вземат отпечатъци, а те имат право само на една закрила. Не могат да имат такава в България и Германия едновременно. Депортират ги обратно, ако ги хванат там. В България задължително трябва да започнат работа, защото няма социални помощи. Докато им разглеждат молбите за закрила са им осигурени храна и жилище, но след като я получат, трябва да си търсят квартира и работа."
Яхя познава много свои сънародници, които са получили гражданство и са успели да създадат частен бизнес.
"Знам за поне 200 души със закрила в България, които живеят спокойно и се развиват професионално - разказва той. - Много хора се страхуват от момчетата, които виждат на група да обикалят София, най-вече около Централни хали. Сред тях има такива, които искат по-добър живот. Имали са мечти да станат лекари, учители, актьори."
