Човешко е да цените качества си и да искате другите да ги оценят. Въпросът е в рекламната доза
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Гордост и скромност не са противоположни по значение думи, твърдят психолозите.
Вътрешно присъщо е на човешката личност да бъде доволна от своите знания, умения, качества, постижения. И гордостта е толкова по-голяма, колкото повече допринася с тях за благото на другите, обясняват специалистите.
Това е доказано с изследвания. Хората се гордеят именно със своите характеристики и успехи, които представляват ценност в тяхната общност.
Малко грубичък пример, но ясен - най-ловкият крадец не крие способностите и високите си резултати в компанията на крадци, защото там те са повод за възхищение и мерило за уважение. В група, където кражбата се смята и за престъпна, и за неморална, той не парадира, че е крадец.
Демонстрацията на гордост рекламира вашите успехи, обяснява професорът по психология Даниъл Снайсър. Иначе останалите няма как да знаят какви са качествата и успехите ви, следователно не могат да разберат как да ви оценят.
Със скромността си допринасяте точно за това - да не показвате на другите хора защо да ви оценят високо. Чакате сами да разберат и може би ще се случи, но ще отнеме време.
Да помогнете да стане по-бързо (Саморекламата - това тънко умение.) не е грях, стига да не изпаднете в горделивост. Тя е непремерена гордост, която е дразнеща. Било защото е прекалено натрапчива, макар че има основание. Било защото преувеличавате качествата и постиженията си. Тогава вече останалите хора не ви се възхищават, а ги отблъсквате. И се случва онова, което пише в притчите на Соломон: "пред погибел горделивост върви, и пред падение - надутост".
Професорът по психология Джесика Трейси различава два вида гордост.
Едния нарича автентична гордост - онова, което човек изпитва, когато има реална самооценка, уверен е в качества си, постига целите си и осъзнава собствената си ценност за другите.
Високомерната гордост - горделивостта, е свързана с преувеличение, тщеславие, обсесия от себе си. (Как да познаете дали от високомерие не саботирате успеха си.)
Хората с автентична гордост имат отлични социални връзки, твърди проф. Трейси. Хората с високомерна гордост, основана не на реални качества и постижения, а на нарцисизъм, не са уважавани в общността си. (Работата с нарцис не е цвете за мирисане.)
Другата основна разлика според учените е, че гордите хора се фокусират върху реализирането на определени цели и качества, а горделивите - върху самото признание на другите.
От това идва и един парадокс. Често нежеланието на служител да си поискат повишение, да речем, идва от горделивостта. Той не е горд, в смисъл, че не иска да се унижава, като се самопредлага. Той е горделив, в смисъл, толкова обсебен от себе си, че смята другите за длъжни да го забележат.
Затова мнозина намират прекалена скромност за подозрителна. Или човекът се самооценява правилно и не вижда с какво да се гордее. Или пък се опиянява от толкова голяма доза горделивост, че се смята за център на вселената.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Самопредлагате се? Не е срамно, а води към успех, като го направите по 3 умни начина
Как да се справите с колега критикар
Грешите името на събеседника си?! Голям фал. Трикове да запомняте
7 техники да плените непознати колеги
5 фрази, които никога да не казвате пред шефа
Слушането като духовно гостоприемство е трамплин за успех. Упражнения да го научите
Синдромът на презаетите с работа - забравят какво са яли днес. И как да го преодолявате
Първият въпрос при делово общуване е важен. И той не е "Как сте"
"Премията за красота" се оказва мит - не работи за успех в кариерата
Внимавайте какво си драскате - издавате характер и състояние пред шефа и колегите
