Храните вече не бутат цените нагоре
Ако годишната инфлация в България намалее с още 1,05%, страната ни ще покрива основния критерий, по който все още не отговаря на условията за влизане в еврозоната. Това се разбира от данните за май, които НСИ и Евростат публикуваха в петък.
Месечната инфлация у нас за миналия месец е отрицателна – тя е минус 0,2%. Това е втори месец на поевтиняване, след като през април цените паднаха с 0,3%. Годишното поскъпване през май е 2,1%.
При сравняване с инфлацията в еврозоната обаче
се взема предвид хармонизираният индекс
на годишна база, който в България за май е 2,7%. Той трябва обаче да е 1,65%, тъй като може да надвишава само с 1,5 процентни пункта инфлацията в трите държави от еврозоната с най-нисък показател.
В случая това са Финландия, Литва и Латвия, в които средноариметично индексът за май е 0,15%. Така се оказва, че страната ни трябва да свали инфлацията с поне 1,05%, за да отговаряме на критерие за еврото.
През април ножицата между тези два показателя е била 1,5%, т.е. с 0,45 пункта по-голяма. Тя
се стеснява непрекъснато в последните месеци
и ако се запазят сегашните темпове, най-вероятно България ще покрива изискванията в края на лятото или началото на есента.
Доближаването до изискванията се случва, независимо че на практика през май у нас има по-висока годишна инфлация, отколкото е била през април.
Същественият фактор в случая са транспортните разходи, които покрай лекото поскъпване на горивата напоследък бележат ръст. Ту,к натежават и билетите за влак, които в средата на април бяха вдигнати с 22,1%, но това увеличение се отразява в инфлацията за май.
На годишна база тежат най-много поскъпването на водата в редица населени места в началото на годината, а също и топлоенергията, поскъпването на храненето в ресторант, на цигарите, както и на много услуги (виж инфографиката).
Храните, които бяха основният двигател на инфлация до съвсем скоро, обаче с малки изключения започнаха да поевтиняват. През май това се е случило с редица плодове и зеленчуци и дори с млечни и месни продукти.
Регистрирано е обаче поскъпване макар и с под един процент на лекарствата, на лекарските и на зъболекарските услуги.
Инфлацията в България вече се движи около равнища,
които са доста под последните икономически прогнози,
независимо, че и те се коригират в посока надолу. В пролетното предвиждане на ЕК например се казваше, че у нас поскъпването през 2024 г. ще намалее до 3,1% на годишна база вместо до 3,4 на сто, колкото предвиждаше есенната прогноза. Достигнатите в момента нива се предвиждаха едва за 2025 г.
