- Такова решение може да вземе само парламентът, а идеята май не събира мнозинство. Пеевски категоричен: Българските младежи няма да ходят в казарма!
- Връщането на наборната служба е крайна мярка, но може да се наложи задължително военно обучение за граждани, каза военният министър Запрянов
Младите хора в България да получат базова военна подготовка, която да се провежда от запасняци и резервисти. Тази идея лансира президентът Румен Радев по време на четвъртия национален събор на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, който се проведе в Стара Загора.
“Все по-голямо у нас е раздалечаването между обществото и армията. Скоро ще се навършат
20 години, откакто в България се премахна наборната военна служба
Преди всяко семейство бе свързано по някакъв начин с армията. Днес това вече не е така”, обърна се към тях Радев.
“Наближава времето - въпрос е на няколко години, когато в Народното събрание, да не говорим в изпълнителната власт, на пръсти ще се броят хората, които са имали нещо общо с армията. А те ще трябва да вземат важни решения за нашата национална сигурност”, продължи президентът. Вече много от съюзниците ни в НАТО връщат наборната военна служба, обясни президентът. Затова и ние “трябва по някакъв начин да осигурим най-малкото някаква първоначална военна подготовка за младите хора в България”.
“Формата, способите и организацията за това ще се решат на дебат. Но такава подготовка трябва да има и вие сте хората, които най-ефикасно могат да я провеждат”, заяви той на резервистите и запасняците. В съюза им членуват 21 658 души, включително и самият държавен глава. Ролята му във възпитанието на младите в патриотизъм е ключова, убеден е той.
“Това е важно, защото и войната днес в Украйна показва, че каквито и оръжия и технологии да се развиват, най-важният фактор остава човешкият. И
голямото предизвикателство днес на фронта е не толкова липсата на оръжие и боеприпаси, а на личен състав -
и като количество, и като подготовка, и като мотивация най-вече. И затова е от огромно значение работата с мобилизационния резерв и тук, в България. Вашият опит в това отношение е безценен, не трябва да се губи, а да се предава”, настоя Радев.
А дебатът, за който спомена в Стара Загора, започна задочно веднага - реагира лидерът на ДПС Делян Пеевски. “Младежите на България няма да ходят в задължителна казарма”, отсече той.
“Буди тревога, че в дните до конституиране на новия парламент и старта на преговори за съставяне на редовно правителство Радев отново се опитва да насажда страхове и напрежение в обществото, като заговори за мобилизационен резерв и връщане на наборната военна служба”, коментира Пеевски.
“Трябва да сме наясно с едно - единствено българският парламент може да взема подобни решения, а ние многократно вече заявихме, че няма да се допусне подобно нещо”, подчерта той.
Припомни и че в конституцията много ясно са посочени правомощията на институциите и затова напомни на Радев
“да не се изкушава да гази основния закон, воден от лични политически амбиции,
а да изпълнява конституционните си задължения”.
В армията приемат идеята на президента. Но с голямо условие - парите за подобни обучения да не се вземат от бюджета ѝ, разказаха висши военни пред “24 часа”. От години Министерството на отбраната се бори да увеличи парите, които получава от държавата. На него му трябват поне 2% от БВП (каквито получи за тази година), за да може да се модернизира, но и да вдигне заплащането на военните. С това се цели професионалната служба да стане привлекателна за младите.
Това е и приоритетната идея на военните -
повече млади да предпочетат сами военната професия, вместо да се връща казармата
Министерството на отбраната не обмисля да връща казармата, но разсъждава върху варианта за задължителна военна подготовка, коментира също в петък, след изявлението на Румен Радев, министърът на отбраната Атанас Запрянов.
"Напълно съм съгласен с господин президента и разбирам неговото притеснение като върховен главнокомандващ, че българските въоръжени сили са комплектувани много под щата. Това е крайна мярка - да върнем задължителната подготовка на българските граждани. Но след като Народното събрание увеличи драстично заплатите от 1 януари догодина, ако не се увеличи интересът на младите хора към въоръжените ни сили, ние наистина трябва да мислим за други форми. Говорим за връщане на задължителната подготовка на гражданите, а не за наборна военна служба", обясни министърът.
Както "24 часа" писа, идеята на министерството
не е всички граждани да минават военна подготовка,
а първо тя да стане задължителна за желаещите да са държавни служители в структури на МВР и правосъдната система.
"Сега имаме около 350 вакантни места, обявени за сухопътните войски, за гвардията - над 100. Ще видим как ще мине този подбор. Ако не се увеличи интересът на младите хора към въоръжените ни сили, ние наистина трябва да мислим за други форми - нещо, което и други страни въведоха", каза още по Гергьовден Запрянов.
Заради войните - между Русия и Украйна, а и напрежението в Близкия изток, много държави в Европа и НАТО се опитват да въведат някакви форми на военно обучение за гражданите си. В Сърбия например то е за срок от 15 дни и е задължително за всички, които не служат в армията.
Румъния пък готви закон за доброволно военно обучение
на всички мъже и жени на възраст между 18 и 35 г. В Гърция, Турция и Кипър от много години казармата е задължителна за мъжете.
Недостигът на желаещи да станат военни у нас е дългогодишен проблем. Това е и причината да се надигат гласове за връщането на казармата. Такова предложение имаше и през 2019 г. от страна на тогавашния министър на отбраната Красимир Каракачанов. Идеята обаче срещна сериозен отпор. Оказа се и че ще струва много скъпо, защото, освен да се осигурят униформи и техника за наборниците, ще трябва да се ремонтират и казармите, голяма част от които са в състоянието, в което са затворили врати, ако не и по-тежко.
Така се роди идеята да се въведе възможност за
срочна служба от 6 месеца в доброволния резерв
В него могат да се запишат всички до 40 г. Заплащането е поне по 1200 лв. на месец, като записалите се в курса са защитени от уволнение от другата си работа и лесно могат да останат в армията като кадрови военнослужещи.
Това предложение на Каракачанов предизвика огромен интерес в първата година от реализирането си - 2022-а. За 300-та обявени места тогава кандидатстваха 531 души. През курса преминаха пък 202-ма, половината от тях на възраст под 25 г. Това обаче не успя да увеличи доброволния резерв, тъй като повечето, изкарали подготовката, предпочитат да останат на служба като кадрови военни.
Към днешна дата към доброволната служба няма особен интерес. А
резервът е попълнен едва с 16%
от заложените 3000 души.
Броят на въоръжените сили (вкл. резервисти, служители във военни университети и пр.) пък е около 37 000 души при план близо 43 000.
Резервът на въоръжените сили се състои от доброволен резерв и запас. Първият е предназначен да допълва армията в мирно време, а запасът - при война. Резервистите подписват договор с армията и получават пари и без да са на служба. Ако бъдат повикани, вземат заплата като професионални войници.
В запаса пък са всички граждани, които някога са полагали военна клетва, както и упражняващите определени професии. Тъй като казармата беше отменена през 2007 г., България няма подготвени хора дори за запаса. Последните наборни войници са 2413 души.
По закон резервисти и запасняци могат да се мобилизират в деня и часа на обявяване на положение на война
или на военно положение с решение на парламента. Задължително в такива случаи се мобилизират и редки специалисти като лекари.
