16-годишната ученичка от класическата гимназия в София впечатли журито с поезия извън клишетата и интимния любовен свят
Едно 16-годишно момиче шокира със зрелите си стихове авторитетното жури на най-престижния литературен конкурс за млади автори "Петя Дубарова".
Силвия Алексиева от София, 9-класничка в класическата гимназия "Св. Константин - Кирил Философ" (НГДЕК), спечели голямата награда на 27-ото издание и стана тазгодишният лауреат на националния поетичен конкурс, който се провежда в Бургас. В него участниците се състезават в две категории - поезия и проза.
Силвия се откроява от повечето конкуренти,
наблягащи на своя собствен интимен свят, излиза извън тези рамки, разширявайки кръгозора си към по-социални теми. Така се ражда стихотворението, донесло голямото признание:
Разхожда лудия си син,
пуснал го е 10 метра
напред.
Дал му е бастун,
има достатъчно не
пълнолетни години.
Дъртото дете го удря в земята,
внимава с гълъбите,
залезът им хвърля трохи от
името на сянката му.
Отразява се в кецовете му,
връзките им го стягат повече от
пъпната връв,
заради която е малоумен.
Макар и да е късно, въздухът му достига. След тези прозрения читателят остава безмълвен. И сякаш не може да повярва, че са излезли изпод перото на 16-годишно момиче.
Самата Силвия казва, че социалната тематика допада, защото докосва повече хора. "В България, а и в Източна Европа реалността е такава", смята поетесата и допълва, че интимен трябва да е самият процес на писане, на вдъхновение, не толкова продуктът на този процес.
Според председателя на журито - литературния критик проф. Милена Кирова, през последните години се наблюдава потребност у младите хора да изразяват чувства и мисли, които ги вълнуват непосредствено в техния реален, извънлитературен живот.
В анализа на тазгодишните творби проф. Кирова прави съпоставки с изследвания върху българската поезия, създадена през второто десетилетие на нашия век.
Забелязах усилен процес на интимизиране и саморазкриване, характерен за творчеството на творци от всички поколения. Това изглежда странно върху фона на бурните обществени и политически събития, които ни заливат, особено през последните 4-5 г.
срещу натиска на проблемите и конфликтите, с които съвременният човек вече не знае как да се справи в своя кратък живот.
Единичният личен свят се превръща във фокус на неговите преживявания и той все повече, все по-откровено го вади на показ в публичното пространство, казва проф. Кирова.
Силвия открива поезията, когато е в IV-V клас. Първото си стихотворение пише на 11 г., но още докато е съвсем малка, най-близките разкриват богатството на книгите. И макар да расте в семейство на медици, няма намерение да тръгне по техния път.
"Баба ми и дядо ми са лекари, баща ми - фармацевт, а майка ми в момента преподава здравен мениджмънт. Въпреки че са учили химия и биология, те са творчески натури. А баща ми вярва, че ако нещо го правиш с любов, то ще стане", казва Силвия.
Като възпитаник на класическата гимназия един ден се вижда като преводач. Наред с древните езици и култури изучава испански. Но има и една мечта, вероятно повлияна и от преподавателската дейност на майка си - да е педагог на деца със специални образователни потребности.
Силвия смята, че за тези деца трябва да се говори и да се прави повече.
"Нека покажат в национален ефир децата от Могилино, нека хората видят и се замислят", призовава 9-класничката.
Не е изненада, че момиче като нея е фен и на по-некомерсиалната музика. Обожава Джанис Джоплин - дори е кръстила кучето си на нея, както и Ейми Уайнхаус.
В конкурса "Петя Дубарова" участва за втори път. Миналата година получава поощрителна награда. Казва, че не е писала с идеята да спечели първото място и даже е леко изненадана, когато чува името си.
Силвия не обича да подражава в писането,
защото вярва, че когато човек е максимално себе си, нещата се получават най-добре. Харесва да пише, да усеща творческа активност.
Стиховете на №39 - тогава още не знаехме, че зад него стои Силвия Алексиева, ни впечатлиха със своята зрялост. Тя играеше с езика, без да го криви, знаеше какво иска да каже, без да го обобщава в абстракции, не назоваваше пряко, но успяваше да изгради аура от внушения, което я правеше различна, коментира пред "24 часа" Кристин Димитрова, част от журито.
Известната писателка и поетеса също признава, че повечето от участниците си приличат в поезията: Опитват да пишат в рими, но не успяват да ги удържат, охкат по изгубената любов, държат се за сърцата с надежда, душите им ридаят по любимия и т.н.
Повтарящи се клишета, които всеки би могъл да напише, без да се замисля. Поезията на Силвия обаче друг не може да напише - тя наблюдава и света, и собствените си усещания. Такава поезия живее и без подправките на патетиката.
Общо 150 бяха участниците в тазгодишното издание на конкурса. С първо място в категория "Проза" бе отличена 15-годишната Моника Атанасова от Варна.
Младите творци бяха оценявани от 5-членното жури с председател критика проф. Милена Кирова и членове Кристин Димитрова, Диана Петрова, Янчо Чолаков и Мартин Колев.
И тази година "24 часа" спази традицията и връчи специални награди
Редакцията ни отличи 17-годишната Наталия Василева и 16-годишната Маргарита Спиридонова - и двете от Бургас.
Дори Вазов има само един хубав разказ, преди да задмине 40-годишнината си, макар че вече е публикувал класически успешни стихотворения, поеми, повести и дори роман. Значителна част от всички разкази, които взеха участие тази година, вместват в сюжета си елементи на фантастичното.
Много малка част от тях попадат в полето на научната фантастика.
Огромната част просто вплитат нереални посред реалистични обстоятелства, характери и сюжети. Това, също като интимизирането в поезията, не е специфично младежко явление.
В българската белетристика като цяло се увеличава броят на романите, както и на кратките разкази, които мислят проблемите на днешното битие, анализира проф. Кирова.
И дава пример за успеха на тази тенденция с наградата "Букър" за романа на Георги Господинов "Времеубежище". Според литературния критик обнадеждаващо е, че особено сред разказите в тазгодишното издание има и такива, които опитват да пресъздадат отношенията в днешния свят.
"Бургаският конкурс на името на Петя Дубарова не само е най-добрият литературен форум за средношколско творчество. Това е един от най-престижните литературни конкурси въобще, защото поддържа високо ниво 27 години", коментира зам.-кметът по култура и вероизповедания Диана Саватева, която връчи голямата награда.
