Кремъл пуска към Хавана опасна военна фрегата и най-тихата атомна подводница
Руският президент ще играе различна "партия шах" от Хрушчов, който плати с главата си договорката с Кенеди през инфарктната 1962 г.
Въпреки подозренията, че украинската операция е част от многоходова акция на Запада, US експерти от MIT и „Карнеги" смятат, че да се остави Русия "сляпа" и "глуха" за ядрени заплахи крие огромен риск
Ако някой някога си е мечтал да е съвременник на събитията около Карибската криза, вече може да не се притеснява – тя е почти на прага. Остават само няколко детайла.
И един от тях е знаково интервю на Владимир Путин, в което преди години той разказа за една своя незабравима среща с плъх. Той се изпречил пред него и бъдещият държавник му преградил всички пътища, за да не може да избяга. В невъзможността си да реагира по друг начин, плъхът предприел най-неочаквания ход за Путин - с лъвски скок се озовал на главата на следващия държавен глава.
Нещо подобно се разиграва и в момента.
Останал без „очи" и „уши" след загубата на ключови радари, осигуряващи ядрения щит на Русия (виж подробности на 26-а и 27-а страница - бел. ред.), стопанинът на Кремъл предприе немислимото. Римейк на Карибската криза.
Информацията не дойде от Москва, а от Хавана, която обяви, че група руски военноморски кораби и атомна подводница ще посетят Куба тази седмица като част от „историческите приятелски отношения".
От съобщението на кубинското външно министерство става ясно, че военната фрегата „Горшков", атомната подводница „Казан", нефтеният танкер „Пашин" и влекачът „Николай Чикер" ще акостират в района между 12 и 17 юни.
Според официалната позиция на Куба те не представляват заплаха, тъй като не носят ядрени оръжия.
Въпреки че Държавният департамент и Пентагонът излязоха с хладнокръвни реакции, че руската армия ще увеличи своята военноморска и въздушна активност близо до САЩ заради маневри преди голямо военноморско учение наесен, това създаде истинска буря във Вашингтон. Според някои анализатори този ход може да тласна гласоподавателите в Америка да подкрепят Доналд Тръмп, точно както в Европа голяма част от избирателите изведе напред крайната десница в страни като Франция, Австрия, Нидерландия, Германия и др. Заради тази аномалия най-изявеният противник на Путин в Европа - френският президент Еманюел Макрон, обяви избори. Рисков ход предвид високата избирателна активност във Франция, която изстреля напред партията на Марин Льо Пен. Как евентуалната й победа и тази на Тръмп ще повлияе на конфликта между Русия, Украйна и Запада? На този етап не може да се прогнозира, но вероятно за да не допуснат такъв сценарий и в САЩ, от Пентагона предположиха, че руски военни кораби може да се окажат и около Венецуела. Разбира се, в рамките на същото учение.
От Москва засега запазват ледено мълчание по въпроса. Единствено Путин съобщи, че могат да предприемат асиметрични стъпки, ако Германия и САЩ доставят оръжия на Украйна, които да се използват срещу руски територии. Както и че използването на ракетни технологии ще се тълкува като участие във война срещу Русия. След което попита защо Русия няма право да доставя оръжия от същия клас в онези региони на света, където ще има удари по „чувствителни съоръжения" на страни, които правят същото срещу Русия.
Не е необходимо човек да е гений, за да събере 2 плюс 2. Асиметричните реакции очевидно са изненадващите учения и необичайната атомна подводница, която ще се озове на 145 км от бреговете на САЩ.
По този повод експертът и директор за ядрена информация към Федерацията на американските учени Ханс Кристенсен лаконично попита в Х дали въобще кубинците ще успеят да разберат с какво въоръжение разполага атомната подводница „Казан". Според него, за разлика от нестратегическите подводници на САЩ, руските многоцелеви разполагат с крилати ракети, които могат да бъдат въоръжени с тактически ядрени бойни глави.
Още повече, по пътя към Хавана руските военни правят истинско „шоу", за да подплашат населението в западните страни и то да подкрепи по-приятелски настроен към Москва елит.
Примерно от фрегатата „Горшков" извън териториалните води на Норвегия в режим на учение е прихванат на прицел морски патрулен самолет P-8 на НАТО. От пресслужбата на Северния флот публикуваха видео как от борда е изстрелян дрон, за да бъде подложен на артилерийски обстрел. А натовареният на „Горшков" хеликоптер Ка-27М периодично е засичан как прави разузнавателни тренировъчни полети по време на преминаването на Атлантика.
Гледката е впечатляваща, защото „Горшков" е от най-новия клас фрегати на Русия, който може да бъдат въоръжени с крилати ракети "Циркон", "Калибър" и "Оникс". Подводницата „Казан" от класа „Ясен-М" е носител на "Оникс" и "Калибър", а според съобщение на руското Министерство на отбраната ще бъде въоръжена и с хиперзвуковите „Циркон". Тя е захранвана от ядрен реактор от четвърто поколение и за нея се твърди, че е най-тихата в руския флот.
Как хем на учението няма да е въоръжена, хем може би ще е, не е ясно, но в Белия дом разчетоха сигналите и вече се забелязват леки корекции в позицията какво може Украйна да прави с американските оръжия. Разрешението за атаки срещу руска територия бе ограничено от президента Байдън до пограничните райони.
„Политиката на САЩ все още защитава по-голямата част от руския оперативен тил и дълбокия тил, както и забранява на Украйна да използва ATACMS навсякъде в Русия", отбелязва в своя статия Институтът по войната (ISW).
Според тях ограниченията, дадени от президента на САЩ Джо Байдън в края на май, премахват максимум 16% от „сухопътното убежище на Русия", като се предполага, че украинските сили могат да ударят с HIMARS с помощта на GMLRS (система за контрабатареен огън) всички законни цели в Белгородска, Курска и Брянска област.
„Далеч не е ясно обаче дали украинските сили имат разрешение за това", лаконично отбелязват експертите на Института.
Причината за това допускане са разговори с високопоставени американски служители, че с GMLRS може да се атакуват единствено руски военни обекти по границата. А това според ISW означава, че на Киев може да му бъде забранено да нанася удари по руски военни цели по-далеч в тила или в други райони в Курска и Брянска област в обсега на GMLRS.
Затова учените от Института, анализирайки всички сигнали, стигат до извода, че руските убежища може би няма да намалеят с 16%, а с много по-малко.
Независимо от това казусът с евентуален римейк на Карибската криза е в ход. Тогава в един инфарктен октомври през 1962 г. светът бе на ръба на ядрен холокост. Само благодарение на тайните преговори между президента на САЩ Джон Кенеди и лидера на СССР Никита Хрушчов този сценарий бе осуетен.
След това Хрушчов плати „солена" цена – бе свален от власт, защото се е „провалил" – отстъпил, като е изтеглил корабите с ядрени бойни глави от района на Куба, срещу което Кенеди е оттеглил от Турция ядрено въоръжение, но от по-нисък клас и по-остаряло като технология.
Путин със сигурност добре познава този епизод от историята и отсега може да се прогнозира, че няма да постъпи като Хрушчов. Остава единствено да се надяваме конфликтът в Карибите да не ескалира като онзи и може би затова от Кремъл наблягат на детайла, че военната им флотилия няма да е натоварена с ядрени бойни глави.
Русия с опасна дупка в ядрения си щит
Въпреки подозренията, че украинската операция е част от многоходова акция на Запада, US експерти от MIT и „Карнеги" смятат, че тя крие огромен риск
Да оставиш Русия с огромна пробойна в ядрения й щит и тя да се окаже „сляпа" и „глуха" месеци наред за ракетни нападения, безспорно е голям успех за Украйна, но доведе до нов пинг-понг на глобалната шахматна дъска на световните суперсили с още по-опасни залози.
Дали тази операция има някакъв по-дълбок замисъл, тепърва ще става ясно, но на тази етап се очертават някои индикации. Първо, атаката срещу двете радарни станции „Воронеж ДМ" в Армавир и Орск – едната близо до черноморския бряг на Кавказ, а другата на границата с Казахстан, съвпадна с едно друго събитие. Това бе знаковото разрешение на част от западните лидери Киев да обстрелва руски територии с техни оръжия.
Второ, това се случи в много любопитен момент - точно когато заради конфликта в Израел военни кораби на САЩ кръстосват в Средиземноморието. Интересен нюанс е, че оттам могат да се изстрелят крилати ракети, при това в момент, когато Русия няма как да ги „види".
Причината е, че след атаката на радарите Москва „ослепя" и „оглуша" за всички удари в рамките на 6 хил. км от Париж, Лисабон, Балканите, Черноморието, през Персийския залив до средната част на Азия.
Трето, най-мистериозната част в цялата операция е, че Украйна не печели нищо особено от атаката срещу мощните радари. Те не могат да засекат дронове, защото са твърде близо до повърхността. Неспособни са да проследят и самолети над Украйна, нито US ракетите ATACM, изстреляни оттам. Причината е, че въпросните радиолокационни станции улавят обекти, летящи в близкия Космос и могат да следят едновременно до 500 обекта. Затова те са част от системата за предупреждение за ракетно нападение (MAWS), с която Русия разбира кога срещу нея се насочват балистични ядрени ракети.
И тъй като тук липсва изявен интерес на Киев, мнозина заподозряха някаква многоходова комбинация на Запада с по-далечен прицел. Примерно поставяне на Кремъл в ситуация шах и мат или осигуряване на стратегическо предимство за Украйна.
За подобни обрати обаче е необходимо време, а на този етап е ясна единствено мълниеносната реакция на Москва. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков предупреди, че за САЩ може да има "фатални последици", ако разрешат на Украйна да използва оръжия срещу цели в Русия.
"Бих искал да предупредя американските лидери да не допускат грешки в изчисленията, които биха могли да имат фатални последици – обяви той пред РИА „Новости". - По непонятни причини те подценяват сериозността на отговора, който може да получат."
Рябков каза още, че опитите на Киев да взема на прицел руски радарни системи за ранно предупреждение ще бъдат осуетени и че Москва може да отговори асиметрично на подобни стъпки.
Затова „24 часа - 168 истории" анализира статиите на двама от най-добрите американски експерти в тази сфера в опит да разгадаем дали това е обикновена операция на Украйна, или е удар с по-далечен прицел.
Тези дни един от най-добрите специалисти по тези системи професорът по технологии и политика в областта на националната сигурност в Масачузетския технологичен институт (MIT) Теодор Постол опита да повдигне леко завесата защо Кремъл е така разярен. Самият Постол преподава в Принстън и Станфорд и е бил съветник на началника на военноморските операции, където оценява тактическите и стратегическите планове на САЩ за ядрена война, за борба с подводници, следи руската и американската противоракетна отбрана и системите за балистични ракети, изстрелвани от подводници.
В своя статия той отбелязва, че Русия така и не е успяла да създаде базирана в Космоса система за ранно предупреждение, която да й осигури глобално наблюдение на изстрелванията на американски подводни ракети. Затова в стремежа си да преодолее този дефицит тя изгражда плътна наземна радарна система, която навреме да сигнализира за подобен тип заплахи.
Всеки един от тези радари е с височина 30 - 35 метра и според експерта намесата в техните функции в сегашната непредвидима глобална ситуация крие „много сериозни рискове от погрешно тълкуване на намерения, което може да доведе до масово изстрелване на руски ядрени сили".
За да илюстрира защо в Кремъл са бесни, той дава следния пример - ако балистична ракета Trident бъде изстреляна от Индийския океан към Москва, разстоянието от 4500 км ще бъде преодоляно за 21 - 22 минути.
На радара ще са му необходими 1 - 2 минути, за да „натрупа" достатъчно данни и да издаде предупреждение. Но ако този във Воронеж е повреден, тогава времето се забавя с 9 минути и така докато информацията стигне до Кремъл, минутите за реакция стават 6 - 7.
Според Постол този срок е шокиращо кратък и принуждава Русия да разчита на автоматизирано решение, а това може да доведе до случайно унищожаване на САЩ или на държави от Западна Европа.
Ученият подчертава още, че слушайки изявленията на Путин за ядрените оръжия, разбира, че той има детайлни познания за тази система за предупреждение и за нейните минуси. Затова според него в интерес на целия свят е Русия и САЩ да имат надеждни системи за ранно предупреждение.
Подобна е позицията и на съдиректора по ядрената политика на фондация „Карнеги" Джеймс Актън, който също не е във възторг от украинския удар. В своя статия той отбелязва, че това ще има „само ограничена военна полза за Украйна и ще изостри ядрените рискове". Аргументът му е, че атаките срещу тази система са посочени като „потенциално оправдаващи" използването на ядрени оръжия във военната доктрина на Русия.
Експертът на свой ред отбелязва, че те са част от стратегическата система за ранно предупреждение на Русия, предназначена да открие предстоящ американски ядрен удар и да й позволи да изстреля свои оръжия.
Затова Актън също смята, че унищожаването на радарите „Воронеж ДМ" повишава риска от използване на подобни системи от страна на Москва.
Според него няма да е никак приятно, ако Русия бъде обхваната от подозрения, че Украйна е атакувала радарите по заповед от Вашингтон, за да могат да водят по-успешна ядрена война.
Нещо повече, с тази логика Москва може да ескалира още повече конфликта. Причината е, че руската доктрина предвижда възможността за ядрена употреба, ако има неядрени атаки срещу системите й за ядрено командване и контрол. А радарите „Воронеж ДМ" са именно такива.
Затова Актън смята, че САЩ трябва да откажат допълнително разхлабване на ограниченията при използването на US оръжие срещу руски територии. Включително срещу ядрени инсталации, съоръжения и радари. В противен случай Америка рискува да бъде въвлечена в криза с високи залози срещу противник с ядрен арсенал.
Разбира се, може много да се спори дали кремълският елит е достатъчно смел, за да рискува подобна опасна ескалация, но в подобни наситени с напрежение ситуации винаги може да стане грешка, включително от глупост, която да доведе до непоправими последици за планетата.
