- Няколко дни от политическата си кампания депутатката от ПП-ДБ не можеше да говори заради отстранен тумор от гърлото ѝ
- Очаквахме подобна ситуация, но не и загубата на толкова хора. Затова Христо Иванов подаде оставка. Така се прави, а България е в тежко положение, казва тя
Да се бориш за вота на хората преди изборите, но без глас. През тази трудна битка премина Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ, която влиза като депутат в поредното Народно събрание.
Докато се подготвя за политическата си кампания, постепенно губи гласа си, а междувременно подкрепя и дъщеря си, на която ѝ предстоят матури след седми клас.
В средата на май тя за първи път сподели публично, че нещо се случва с нея, но няколко дни по-късно призна, че е имала тумор в гърлото, който е успешно отстранен. За това какво е да няма глас, с който да агитира хората, и как е преминала през този здравословен проблем Летящата Козила Ерато, както е известна в онлайн пространството, тя разказа пред “24 часа - 168 истории”.
“Аз винаги съм имала нисък глас, от дете - посочи Елисавета Белобрадова. - През последните няколко месеца започна много да ми пресипва. На 13 май, когато ми беше спектакълът “За свободата и смъртта” в зала 1 на НДК, истински се притесних дали ще мога да го изпълня целия. И след като го завърших
с цената на много болки,
аз като един истински българин отидох на лекар в последния момент. Знаех, че политическата кампания означава обикаляне в цяла България и говорене с хората. Помислих, че колкото и да нямам време и да не ми се занимава, трябва да отида на преглед, защото няма как да не говоря с гражданите. Отворих една онлайн платформа за доктори и търсех час при специалист за 14 часа на следващия ден, защото само той ми бе свободен. Имаше хубави препоръки за лекар от Правителствена болница. Запазих и отидох на платен преглед. Пропуснах посещението при личния лекар и вземането на направление.
Докторът ме погледна и каза: “Добре, дайте да видим какво става”. Бръкна ми в гърлото и възкликна: “Уоуу! Това е много голямо!”. Оказа се тумор. Обясни ми, че там нямат оперативен блок, но преди да пристъпя към интервенция, трябва да потърся и второ мнение. Започнах да се разтърсвам като истински българин. Препоръчаха ми медик във ВМА и пак отидох на платен преглед. Той смяташе, че оплакванията ми са някаква глезотия, но когато ме прегледа, се изненада, че образуванието е толкова голямо.
То е притискало гласните ми струни
и от него те са се държали напълно неадекватно. Не само аз, а и те, за да се справят. Затова почти нямах глас.”
И въпреки че диагнозата би изплашила почти всички, Белобрадова изобщо не се стреснала, а дори шеговито бе обяснила точно през какво преминава.
“Крясъците са основна част в забързаното ни ежедневие, това поне ми стана болезнено ясно и съм напълно безпомощна - смее се тя. - Седях и се пулех истерично, когато децата не са заспали, а вече е 23 ч. Влизах с всичка сила в стаята, защото ги чувам как се смеят, и започвам само да си отварям устата, защото ми е забранено да говоря. Синът ми припада от смях, а дъщеря ми като по-голяма и отговорна и прочела по устните ми, отбелязва: “Мама казва да млъкваме, иначе ще ни обеси!” В работата хората ме питаха неща по улицата и по срещи, а аз започвам да шепна и те се оглеждат конспиративно и започват и те да шепнат. Аз се изнервям и почвам високо да шепна, че имам проблем с гласа, но те не ме чуват.
Освен това от доста време кашлях само като лежа. И съответно първо решихме, че е алергия. То акари ли не изкарвахме със специални прахосмукачки, то антиалергични препарати ли не купувахме. По едно време даже се лягаше само в памук. Моля ви се, тая алергия и в хороскопа ми излезе. Накрая с мъжа ми съвсем сериозно пробвахме дали не съм алергична към него. Не съм.
Какво се оказа всъщност? Като съм легнала, тоя тумор се залепял на нещо си в гласните струни и предизвиквал страшно дразнене. Само дето излишно изгоних акарите - единствените живи същества, които не са ми правили забележка за нещо. Междувременно получих и много съвети за чайове, лук и хомеопатия. Имах един блистер и той поне е сладичък и го изпих, за да не каже някой, че не съм пробвала и това. Такава помощ не е лоша, тя е хубава, защото по този начин показват, че ги е грижа за вас. Това е интернет емпатията.
Нека хората не се дразнят на това, но моят съвет е всички да ходят на лекар и на второ мнение, особено когато става дума за нещо по-сериозно или за операция. Дори когато ви кажат, че имате тумор, не трябва да се плашите. Аз не се стреснах вероятно защото бях много изморена от всичко.”
Летящата Козила Ерато признава, че политическата кампания я е принудила да посети специалист.
“Всичко свърши много бързо - категорична е тя. - Влязох за операция, изрязаха ми го и приключи.
Препоръчаха ми да си пазя гласа, но аз не го направих,
защото истинският народен представител представлява народа. Въпреки това съм супер добре и съм безкрайно благодарна на лекарите и на тази платформа и на кампанията. Защото, ако трябва да бъда честна, ако нямах належаща нужда да използвам гласа си, нямаше да отида на преглед. Но най-хубавото беше, че след операцията не ме болеше гърлото.
И тук важното е, че както ми обясни лекарят, туморът е бил голям, но с много тънка основа. Лесна е била интервенцията и отстраняването му. Освен това аз бях при един от най-добрите доктори, но не послушах неговия съвет да внимавам и да си пазя гласа за около месец от 22 май насам. Обясних му, че на 23 юни имам спектакъл в “Сълза и смях” и го поканих, а той каза, че с треперещо сърце ще слуша гласа ми. А аз още на 5 юни изиграх една пиеса в Пловдив, а в политическо отношение много крещя, не на хората, а зад затворени врати. И да кажем, че на 27-28 май вдигах скандали и нищо не съм спазвала.
Истината е, че този здравословен проблем ме хвана в много труден период, но както се казва, неразумният пациент каквото сам си направи, никой друг не му е виновен.”
Разбира се, ако Елисавета Белобрадова е била в друга ситуация, със сигурност щеше повече да внимава. Въпреки това наистина имаше няколко дни по време на кампанията, в които тя мълчеше. Дори се шегуваше във фейсбук: “Паднал ми е гласът. Сега е моментът да ми кажете всичко. Няма да мога да ви прекъсна”.
“Наистина не говорех и всички бяха много щастливи и умираха от смях - споделя депутатът.
- В партията ме спукваха от шеги. Казваха, че Елисавета няма глас. “Виждате ли разликата”, се питаха. Аз обаче ги бях предупредила, че гласът ми не просто ще се върне, той ще бъде много по-звънък. И когато това се случи, всички съжалиха за майтапите. Но
вътрешната ми борба беше огромна
Вие не може да си представите какво е да не можеш да кажеш нещо или да го изкрещиш. Работех с една дама, която седеше до мен и аз ѝ шепнех на ухото с опулени от злоба очи, а тя крещеше вместо мен по телефона.”
Когато остави шегата настрана, Белобрадова признава, че този здравословен проблем не ѝ е попречил да развива политическата си кампания, защото никога не би я сложила на второ място.
“Когато започнах работата си като политик, не си давах сметка колко егоцентрично разсъждавам - обяснява Елисавета. - След 4 народни събрания, и сега ми предстои пето, много ми се промени начинът на виждане на нещата. България е в изключително тежка ситуация. Ние предвиждахме подобно нещо, но не и толкова голяма загуба на вот. Затова нашият лидер Христо Иванов подаде оставка. Така се прави. Той пое политическата отговорност затова, че 50% от избирателите ни не пожелаха да гласуват. Нищо хубаво не идваше насреща, но нищо хубаво не идва и в Европа. Видяхте, че президентът на Франция Еманюел Макрон обяви предсрочни избори, крайнодесните печелят навсякъде, войната е вероятно да се разшири. И когато си вътре и го работиш това нещо, грижата за тези проблеми е над другото. Затова единствено гледаш да функционираш, за да служиш на обществото. Изпитах огромно облекчение, че мога да говоря, и нещата продължават напред и не се налага да преживявам нещо наистина тежко, защото няма какво да се лъжем, можеше да бъде и по-страшно.
В секундата, в която излязох от болницата,
това остана зад гърба ми
и трябва да призная, че много, много не съм го мислила. Просто нямах време.”
Цялата тази сила и упоритост, с която депутатката се бори срещу всичко, вероятно е заложена у нея още от дете. Но тя не иска да изтъква тези си качества, а твърди, че не е единственият народен представител, която прави жертви със здравословното си състояние.
“Просто повечето колеги не си признават през какво минават, а това е хубаво да се казва - посочва Летящата Козила Ерато. - В момента работата на постоянно кандидатиращия се народен представител е денонощна борба с какво ли не в опит да се справи с много неща. Това е на цената на огромни, понякога лични трагедии и здравословни проблеми, раздели, загуба на партньори или
децата ни, които ни чакат,
но нас ни няма до късно. Ужасно е. Ако трябва да ви кажа честно, това, което най-много ме притеснява е дъщеря ми, която е в 7-и клас и ѝ предстоят матури, а туморът не може дори да се мери с това. Затова се опитвам да бъда максимално ефективна, защото освен всичко аз съм преференциален политик и ако не се преборя за мястото си, няма да стана народен представител.
Ако искам да продължавам да работя, трябва да го правя качествено, защото хората не са глупави. Тази теория, че българите са прост народ, е ужасна и аз не я поддържам. От друга страна, ние трябва да се грижим за здравето си, защото аз няма да мога да служа на гражданите, ако малко не се закрепя. Сега искам да започна да спортувам.”
И въпреки че е преминала през тази битка успешно, но е загубила майка си от подобен проблем, Елисавета Белобрадова не смята, че ракът е бичът на XXI век.
“Никога човечеството не е живяло толкова дълго, щастливо и заможно, особено в Европа - смята тя. - Та за бич не бих могла да говоря, особено за рака. Аз загубих майка си много мъчително. Все от нещо трябва да умрем. Въпросът е, че всички искаме да издъхнем веднага от инфаркт или инсулт. Това е най-хубавото. Аз го казвам и в спектакъла си - както си седиш сред доматите или ягодите и нещо те стегне главата и казваш: “Мартине, донеси ми шапката”, но докато дойде Мартин, си си починал. Късметлии са тези, които си отиват така.
Ужасът и болката от дългата смърт
може би е най-гадната на рака.”
Затова тя смята, че пренебрегването на проблема с гласа ѝ си е заслужавало със сигурност, защото тя е един от новите народни представители.
“Не съм разочарована от изборите, но като си сравнявам снимките от преди 2 г. и сега, мандатите ми личат на лицето - категорична е Елисавета. - Вече имам и здравословни проблеми, които преди нямах, защото спортувах и бях абсолютна машина. Обездвижването е най-големият бич и затова съм решила да отделя време за спорт. Обещавам го. Иначе всичко това се отразява на нервите. Мъжът ми ме подкрепя много, а децата ми са страхотни. Обичат се помежду си, добри човешки същества са и това е напълно достатъчно. Когато се прибера вкъщи, сядаме всички заедно и си говорим и просто е хубаво. Не се занимавам с глупости.
Истината е, че това, което първо искам да кажа на хората, е
да спортуват, да се движат
Да копаят на село. Второ, когато имат нужда, да отидат на лекар и да потърсят още едно мнение. Както когато си конструираш една къща и търсиш архитект, а не магьосник, за да ти я оправи, съответно се търси лекар. Отделете време и един път в годината ходете на профилактични прегледи, защото после болките и страданията от нещо, което не е хванато навреме, са ужасни. И въпреки това знам, че нищо от това няма да направят хората, докато нещо не ги стресне. Надявам се обаче това нещо да е мъничко и да е поправимо, както стана при мен...”
