- Климатът у нас обратен на Испания - когато там е горещо, през България минава студен фронт
- Черно море се е затоплило с 3 - 4 градуса за 30 години
Жегата у нас в момента се дължи на процеси, свързани със случващото се над Испания. Там нахлува студен въздух и е доста по-студено от обичайното - нетипично за страната. Като противовес към източната част на континента започна пренос на горещ въздух от Северна Африка.
Процесите в двата края на Европа са като на кантар,
обясни гл. ас. от Софийския университет Симеон Матев. Натежи ли въздухът от едната страна, от другата се издига, и обратното.
През последните 3 - 4 години сме наблюдавали, че началото на лятото е горещо и сухо в Испания и хладно в Източна Европа. Тази година е по-различно.
Настъпилият вече сезон има потенциала да бъде в топ три на най-горещите за последните 60 - 70 години. Около 60 - 65% е вероятността да се реализира този сценарий, коментира още Симеон Матев. Възможно е да станем свидетели на
няколко горещи вълни с до 43 - 45 градуса.
Жегите започнаха още от юни, което не е характерно за нашата страна. До края на май нищо не предвещавало развитието, което наблюдаваме в момента. Тогава климатолозите са смятали, че юни няма да постави рекорди, но последните данни показват по-сериозно повишение на температурите. Не е изключено месецът да е с 2 градуса по-горещ от нормата.
Възможно е повече от 30 дни да са с максимални температури, които за равнините са над 32 - 38 градуса, а може да се окажат и повече, коментира преподавателят от Софийския университет. Още през уж по-хладния юни ще се натрупат 5 - 6 дни с необичайни жеги.
България е от горещите страни и 35 - 40 градуса са по-скоро нормални,
отколкото изключение. В последните 20 г. на пръстите на едната ръка се броят години без 40 градуса. Много вероятно е да имаме до екстремните 43 - 45 градуса, както беше през 2007-а и 2012-а, добавя климатологът.
По-топлият юни ще се отрази и върху общата сезонна температура. Тя може да стигне до плюс 2 градуса, което не звучи много, но е от порядъка на посочените 2007-а и 2012-а, усетени като много горещи.
Не само юни, но юли и август също ще са горещи, което е обичайно за нашите географски ширини. През последните години все са над нормата с 1,5 до 2,5 градуса. “Особено през август аномалията е стигала и до 3 градуса”, казват специалистите. По принцип юли и август са месеците в годината, които са се затоплили най-много спрямо предишните 30 години.
Жегите, които ще се случат, ще добавят повишение към общата средна температура за сезона. Това не означава, че цял месец ще бъде 35 - 40 градуса, но ще бъдат повече от нормалното. Не може на този етап да се прогнозира кога и колко дълги ще са те.
От 2000 г. насам само няколко пъти лятото е било хладно
или с температури под нормата. Например през 2005-а и 2014-а, когато имаше и обилни валежи. Всички останали лета са малко или много над нормата. Най-топлите бяха през 2007-а и 2012-а. Така че в последните 24 години се наблюдава стабилност на летния сезон с температури, по-високи от обичайните.
Процесите у нас в следващите месеци зависят от атмосферната циркулация. Атлантическите циклони, които определят времето на континента, ще носят чести превалявания и захлаждания в по-северните и западните страни от Европа, а Средиземномоието и Балканите ще са под влияние на антициклонално време, което означава слънчево, топло, горещо, а в някои дни - екстремно горещо. В същото време валежите ще са около и под нормата.
Една от причините да е толкова топло, е високата температура на световния океан.
12 месеца поред тя бележи рекорди. Никога досега, откакто се правят измервания, не е имало подобно нещо.
Нашето Черно море също се затопля, но на регионално ниво промените не са толкова видими. Тази година водата се стопли по-рано от обичайното – още през април имахме 15 - 18 градуса, което обикновено се случва в края на май, заяви още Матев. Когато през април въздухът се загрява до 30 - 35 градуса, това е сериозна аномалия. Последва по-хладно време, но водата си остана в границите 15 - 20 и сега вече е с летни стойности от 24 - 25 градуса.
През последните 10 - 15 години по нашето крайбрежие вече са обичайни 24 - 26 по Целзий, а в отделни случаи до 28 - 29. Преди 30 години стигаха до 22 - 24. Разликата е 3 - 4 градуса, което е следствие от по-топлите лета от 2000 г. насам.
През 2010 г. водата в Бургас се покачи до 32 градуса, при което изобщо човек не можеше да се разхлади. Миналата година по крайбрежието на Флорида тя беше 38. Така че световният океан е голям фактор за формиране на климата.
В резултат на това се затопля и атмосферата като цяло. “Всеки градус отгоре означава 7% повече влага, което води до повече енергия. В резултат на това се получават по-интензивни явления. Екстремните гръмотевични бури, пориви на вятъра са част от тях - обяснява д-р Матев. - У нас през ноември м.г. наблюдавахме силна и нетипична гръмотевична буря и 2 торнада. Досега всичко това е било в топлата част на годината.”
Според специалистите, макар и малка по територия, нашата страна съчетава много на брой атмосферни процеси, които са характерни за различни райони на планетата.
През последните седмици с голяма честота бяха гръмотевичните бури. Всяка година мълниите поразяват между 6 и 12 души в България. Това определя, че има вероятност 1 на милион. Да спечелите от тото е 1 към 14 милиона. “Така че е
много по-вероятно да ви удари мълния, отколкото да спечелите от тотото”,
обяснява още климатологът.
Тези явления по принцип се случват в първата половина на лятото, после се разреждат. През 2022 г. обаче имаше 4 жертви през септември. В такъв случай най-добре е да сме на закрито или ако не е възможно, да избягваме да сме на най-високото място, да не се предприемат резки движения; металните предмети по нас или около нас са рискови да предизвикат удар от мълния. Добре е да не говорим по телефона. “Тя търси най-малкото съпротивление във въздуха, трептенето на телефона да разреди въздуха и мълнията да мине около или през вас”, добавя експертът.
Но това лято няма да е от най-наситените с градушки.
Как се прави сезонна прогноза?
Българските климатолози адаптират според нашите специфики по-общите предположения на големите световни метеоцентрали – Европейския център за средносрочни и дългосрочни прогнози, американската Агенция за океански и атмосферни изследвания и Японската метеорологична служба. Те разполагат с ресурс да правят глобални прогнози и учените у нас ги адаптират за нашия район.
Конкретната прогноза е друг тип разработка – гледа се какво е било преди 2 - 3 дни, проследява се най-вероятното развитие на процесите в много по-големи детайли и сигурност.
Над 90% от краткосрочните прогнози до 72 часа се сбъдват.
Това е коренно различно от месечна и още повече от сезонна прогноза.
Тя е една от най-трудните за климатолозите, защото изисква много ресурс и засяга голям набор от данни, тенденции и изчислителна мощност.
“Все още не всички процеси са достатъчно добре изучени и затова при месечните и сезонните прогнози липсват тези детайли и конкретика, които очаква обществото - обяснява Матев. - Повече става дума за тенденция, но не можем да кажем дали на 25 август например ще е по-топло, или по-студено, а още по-малко да предвидим конкретни градуси.”
Самият модел и създаденият алгоритъм може да обхване конкретни събития в атмосферата до 15 дни. За по-дълъг период механизмът е различен, ползват се взаимни връзки между глобалните процеси на Земята и при тях не се знае как явление в един район се отразява на климата в друг. Когато се прави прогноза за над 15 дни, тя е по-скоро пожелателна.
Има сайтове с конкретни предвиждания за по-дългосрочен период, но те днес дават едни данни, след няколко дни – други, защото изходните показатели са различни.
Затова специалистите изчисляват дългосрочните прогнози в проценти. Така за лятото тази година вероятността за горещо и с валежи под или около нормата е най-висока – 60 - 65%. Друга възможност - под 20%, е да е жега, но с много дъжд. А почти невероятно - под 5%, е да е по-хладно.
Защо приложенията на телефоните показват различни прогнози?
Източникът, от който вземат информация, разполага с различни данни. От значение е и алгоритъмът, с който се обработват. Някои наблягат на точно изчисление на температурата и вятъра, други - на облачността и валежите. Формулите са различни, а и софтуерното решение има голямо значение.
По метода проба-грешка всеки може да установи кое приложение е подходящо за района, в който живее. Необходимо е местна агенция да направи адаптация на световните метеорологични модели, защото всеки регион си има своите особености.
Но така или иначе от години летата са все горещи, а екстремните явления се засилват и как ще ги понесем, зависи от мерките, които самите ние вземем.
