Логичният и достоен при този изборен резултат акт на председателката май пак ще се окаже прах в очите на хората, защото планът е наесен да се завърне на бял кон, избрана за втори път пряко от партията
Корнелия Нинова подава оставка!
Тази дълго чакана новина зарадва вътрешната ѝ опозиция, поне на първо четене. На второ обаче се подразбра, че Нинова отново надхитри всички.
Резултатите от изборите ни са катастрофа, поемам цялата отговорност, декларира председателката. На пръв поглед това е достойното действие на един лидер, след като партията му не само отново е пета в юбилейното 50-о народно събрание, но все по-стремглаво лети надолу към критичната бариера, под която вече няма да е парламентарна сила. Остана и само с двама евродепутати.
Над 800 хиляди гласа е загубила БСП от 2017 г., когато имаше почти милион,
за да стигне до 151 557 хиляди бюлетини в неделя
През тези години в партията се водиха братоубийствени войни, разводи, гонени бяха социалисти, вътрешната опозиция все повече оредява.
Защо обаче трябваше да се стигне до катастрофа, за да даде Нинова оставката си, която за тези 8 г., в които тя е начело на партията, бе искана многократно?
Да, оттеглянето на лидерката звучи като логично действие. Още повече че дойде само ден след като първи пример даде Христо Иванов. Но ако за лидера на “Да, България” оставката си е наистина такава и той твърдо се оттегля - и от партията, и от парламента, зад действието на Корнелия Нинова прозират други мотиви. То би било достойно за адмирации, ако в партията не предстоеше пълен цикъл отчет и избори съвсем скоро.
Всъщност номерът с оставката на Нинова сме го виждали - в последните три години тя два пъти уж подава такава, но продължава да е начело на партията.
Първия път подаде оставка през май 2019 г. - след евроизборите, но
месец по-късно сама я оттегли пред конгреса, за да проведе докрай битката с “търговците в партията”
Тогава призна, че сама е отворила кутията на Пандора. Направи го, разбира се, след настояване на структурите да не ги оставя и за да стабилизира партията преди местните избори.
През ноември 2021 г. пак подаде оставка, след като БСП се срина на парламентарните избори с поредните 100 хиляди гласа надолу. Направи го отново заради “катастрофалния резултат” - по собствените ѝ признания, но обвини за това както вътрешната си опозиция, така и президента и служебното му правителство.
Междувременно обаче започна преговори за участие на соцпартията в правителството на Кирил Петков и така темата за оставката ѝ някак естествено отшумя. А на свое заседание 50-ият конгрес на партията отказа да приеме оставката ѝ с внушително мнозинство - 415 от делегатите гласуват “против”, 164 са “за”, а 20 се въздържат.
От октомври 2022 г. насам темата за оставката на Нинова се поставя от опозицията ѝ почти ежемесечно, но без резултат.
Някак между другото в края на пресконференцията на Нинова във вторник мина обяснението ѝ, че оставката ѝ не трябва да се одобрява от Изпълнителното бюро, защото е
пряко избрана от партията и тя е тази, пред която я подава и която трябва да я приеме. Как точно формално става това, не е ясно. Няма и разписана процедура в устава
Ето как и сега оставката на Нинова се превръща само прах в очите на онези, които следят процесите отстрани и не познават лидерката. Реално във вторник, 11 юни, тя започна предизборната си кампания за нов мандат начело на БСП.
Вече е ясно, че прекият избор и конгресът ще са през октомври. Преди тях в партията трябва да се проведе пълен цикъл отчет и избори - структурите в цялата страна да си изберат нови ръководства и делегати за конгреса. В това време би трябвало да са ясни и кандидатите за лидер. Ако Нинова се включи в надпреварата, тя не може да е начело на партията и да организира сама собствения си избор. Какво значи това - че така или иначе, трябва да подаде оставка. Логично би било това да се случи през юли.
Е, за каква отговорност говорим тогава, като Нинова подава оставка месец по-рано, след като, така или иначе, трябва да го направи след това?
Самата Нинова за момента не потвърждава, но и не изключва вероятността да се бори отново за лидерския пост в партията. И във вторник тя упорито отказа да отговаря на всички въпроси, свързани с бъдещите ѝ намерения, и дали би приела, ако има номинации от структурите да се кандидатира.
Не каза и как тълкува устава, според който лидерът има право на два мандата. От месеци насам близките до нея социалисти упорито лансират тезата, че тя кара първи мандат начело на партията след въвеждането на прекия избор. Преди това е била председател на... Националния съвет. И това според тях ѝ дава основания да се включи в лидерската битка наесен.
Направи ли го - остава си лидер. Поне засега такава е перспективата. Защото за момента Нинова няма алтернатива в очите на масовия социалист. Проблемът на опозицията ѝ е, че е силно раздробена и не може да се обедини зад определено лице. Ако го направи и извади силна фигура, може и да успее.
Подобна схема бе изпробвана на софийски терен, когато опозицията се обедини зад младия Габриел Вълков. Малко не му достигна да пребори Диана Тонова, която в крайна сметка пое БСП-София. Но разликата бе в полето на статистическата грешка, а и се знае - печели този, който брои. Между другото, именно лидерът на Младежкото обединение бе първият, който поиска оставката на Нинова, а в деня след вота той и другарите му дори спуснаха на фасадата на “Позитано” такива транспаранти.
Заради това на заседанието на Изпълнителното бюро Георги Свиленски е поискал изключването им, но не било прието. Самата Нинова обясни, че те са били 6 човека, докато младежи от цялата страна са ѝ изпратили писма, че не са съгласни с другарите си и я подкрепят.
Междувременно драма се разигра и с датата за Националния съвет, на който да бъде избран кой от зам.-шефовете на БСП да е и.д. лидер до провеждането на прекия избор наесен. Насрочен първо за 15 юни, пленумът бе отложен за 23-и. Хора от Националния съвет заподозряха, че Нинова
изчаква първо да се закълне като депутат, защото като лидер за нея не важи лимитът от 12 г. в парламента
Членове на пленума обаче настояха заседанието да е възможно най-бързо и ще се съберат в събота в централата с искане заседанието да се проведе, както е било първоначалното намерение на ръководството.
Ето така този, който си мисли, че с оставката ерата Нинова в БСП приключва, може да остане излъган. Ако бъде подкрепена от приближените си да участва в прекия избор, наесен може да я очакваме да се завърне на бял кон. При това още по-силна отпреди.
