Не ви гони склероза, а ви изпушва краткосрочната памет. Има лесни трикове да я освежавате
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Прочитате един документ, с него всичко е наред, оставяте го настрани. Минавате към следващия. След 5 минути вече помните какво сте чели в първия документ. Често ви се случва в разговор да ви бяга име на човек, което уж много добре знаете. А какво ядохте днес? Аха, с напъване се сещате.
Започвате да се притеснявате дали не напредвате с бързи крачки към склероза, деменция, алцхаймер и разни други страшни болести.
По-вероятно е да ви спохожда синдромът на прекомерно заетите хора - влошаване на краткосрочната памет.
Ако щете, вярвайте, но изследвания показват, че
претоварените 30-40-годишни забравят повече от 70-годишни пенсионери.
Вярно, с остаряването паметта отслабва, но специално краткосрочната и на 30-40 започва да изключва при претоварен с умствена работа мозък.
Специалистите по дементология казват, че първите симптоми на тежките болести като Алцхаймер например не са пробиви в паметта за скорошни събития и забравяне от типа "не помни какво е обядвал", а намалена способност на мозъка да обработва информация от околния свят в непозната среда и да взема решения.
Със забравянето от типа "не помни какво е обядвал" мозъкът на свръх заетите хора просто се самозащитава от прегряване, като оттиква на заден план нещата, които преценява като несъществени в момента. Или директно отхвърля онова, което смята, че не е нужно въобще да задържи.
Впрочем възможно е и сами да му пречите да го задържи, защото не се фокусирате само върху едно нещо. Друго нещо постоянно тече в главата ви на заден план и ви разсейва подсъзнателно. Да си определяте приоритет и да се съсредоточавате върху него е начин за подобряване на краткосрочната памет.
Но според научните изследвания можете да си помагате и с малко странни способи - да мърдате нещо по главата си или пък ръцете. Не е докрай ясно защо, но с експерименти е доказана ползата да дъвчете и да въртите очи.
Като дъвчете дъвка, докато работите, по-добре запомняте и имате по-точни реакции. Мърдането на челюстта повишава активността в хипокампуса - онази важна част от мозъка, отговорна за паметта. Изследване, проведено във Великобритания, откри, че хората, дъвчещи дъвка, показват на тестове 24% по-високи резултати за незабавно спомняне на думи.
Движете очите си и също ще стимулирате паметта си. Трябва да е хоризонталното наляво и надясно. Само очите, без да се движи главата. Смята се, че това движение помага за свързване на двете полукълба на мозъка.
Свивайте юмруци и ще си запомните, и ще си спомните. Учени съветват да свивате в юмрук водещата си ръка - обикновено дясната, за да запомняте. А когато искате да си спомните, свивате другия юмрук. Трябва да държите съответния юмрук стиснат около 45 секунди. Така активирате зони от мозъка, свързани с паметта.
Може би няма да направите добро впечатление на хора, които не знаят за какво става дума, но на съвещание смело си драскайте по тефтера. (Все пак Внимавайте какво си драскате - издавате характер и състояние пред шефа и колегите.) Множество проучвания показват, че това помага да останете съсредоточени, да разбирате какво се говори и да задържате информацията.
Според една древна японска техника за саморелаксация ще освежите мозъка си, като направите масаж на 5-те пръста на ръцете си. Те са свързани с центрове в него и стимулацията им му дават енергия. Просто разтрийвайте по около 30 секунди всеки пръст, като започвате от палеца и свършвате с кутрето. За двете ръце ще ви отнеме 5 минути. Нищо време, голяма полза, уверяват почитателите на източни практики.
Освен това се смейте. Според проучванията смехът подобрява изключително краткосрочната памет, но не е свързано с движението на лицевите мускули, а с хормоните. При смях нивото на кортизол се покачва. Той намалява стреса, който силно влошава краткосрочната памет.
Внимавайте и как седите. Като сте удобно облегнати, но изправени, ще си спомните повече неща, които четете или пишете. Това е ясно защо се случва - тази поза стимулира кръвообръщението.
По-сложно е да се научите да медитирате. Тази източна практика значително повишава кръвообръщението в мозъка и умножава механизмите за складиране на памет. Опити на учени от Харвардското медицинско училище доказват с изследвания, че хората, които редовно медитират, имат повече контрол върху т.нар. алфа ритъм. Това е мозъчна вълна, за която се смята, че филтрира всекидневните разсейвания и дава възможност по-добре да се обработват по-важните неща. Според експерименти с редовна медитация ще подобрите паметта си само след 8 седмици.
Простичко е да пробвате една друга препоръка - да блуждаете известно време. Т.е. да спрете да работите и да мислите, за да си починете. Оставете умът ви да се рее, към каквото си иска. Това води до консолидация на паметта. Подпомага и творческото мислене (Вторник от 14 до 16 – време за блуждаене.). Формират се нелинейни връзки в мозъка, което развива способността му да раздели проблема на части и да подходи към тях от нов ъгъл.
Експериментално е установено, че най-добре ще ви се получи, ако докато умът ви се рее, вървите. Може да крачите в офиса, но все пак по-добре на открито.
Изследователският екип на д-р Мерилин Опецо от университета в Санта Клара, Калифорния, е провел серия опити, в които подложил доброволци на различни тестове за креативност. При едни те участвали в асоциативни игри, докато се разхождат. При други правели същото, но в седнало положение.
Най-добри резултати постигнали хората, на които било позволено да се разхождат, независимо дали навън или в закрити помещения. Ползите от разходките оставали и след като служителите сядали в офиса - те показвали по-висока креативност от онези, които през цялото време си седели зад бюрата.
Учените признават, че нямат обяснение защо ходенето, т.е. нискоинтензивна физическа активност даже и на закрито, се отразява положително на творческото мислене. Но това въздействие върху човешкия мозък е сигурно, използвайте го. (Конкретни техники как да не изпушите, ако работите много.)
-------------- И още хитрини -------------
На заетите хора спасението им е в подредеността. Като запомните този съвет на специалистите, ще си причинявате значително по-малко стрес с редовен въпрос от сорта на "Къде си оставих ключовете". Просто свикнете да оставяте вещите си на строго определени места, за да не ги търсите.
Разбира се, това важи за книжата върху бюрото ви и за всички неща, с които работите. Но специалистите казват, че хората се тревожат по-силно за паметта си във връзка с разни битови предмети.
Като не помните сутринта къде са ви ключовете или очилата, освен че губите време да ги търсите, си причинявате още две много лоши неща. От стреса краткосрочната ви памет по-силно бъгва и известно време е неефективна. Второ, за пореден път ви спохожда мисълта "Ето пак доказателство, че ме хваща склероза". Тя е неприятна, остава в ума ви и докато ви тормози, няма да запомните нищо от това, което вършите. Примерно, как сте стигнали до колата, автобусната спирка или даже чак до мястото, където работите.
Винаги си подреждайте задачите за следващия ден в края на предишния или поне от сутринта. (Какво да правите в края на работния ден, за да имате успех на следващия.) Ако отделите минута за осмислянето и групирането им, после краткосрочната ви памет ще бъде много по-услужлива.
Как става това? Запомнете няколко неща, като ги обедините със смислова връзка. Например всичко, което трябва да свършите в определено време - преди съвещанието, в определено място - счетоводството, с определен човек. Това ще ви помогне да оптимизирате дейностите и да намалите вероятността да забравите нещо.
Не е лош вариант да не се мъчите да помните, а да си направите добрия стар списък със задачи. Вече не на хартия, а в смартфона. Оттам може да излиза и подсещане да не пропуснете определен час.
Самият факт, че взимате тези предохранителни мерки, действа добре на краткосрочната памет, защото не се тревожите, че нещо ще забравите. Преодолявате съмненията към самите себе си, добивате увереност и положителната нагласа подобрява значително мозъчната ви дейност във всяко отношение, обяснява Ния Джоунс, психолог и специалист по ментални дисфункции.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Първият въпрос при делово общуване е важен. И той не е "Как сте"
"Премията за красота" се оказва мит - не работи за успех в кариерата
Внимавайте какво си драскате - издавате характер и състояние пред шефа и колегите
5 лоши навика провалят кариерата дори на най-талантливите
Ужасът вечно недоволен шеф и техники да се справите
Кои 3 показателя за пенсионните си вноски да следите, колкото и далеч да ви се струва пенсията
Опитомяването на чувствата за 90 секунди осигурява мир и успех в работата
Ловки трикове да ставате симпатични
Ритуалът за късмет не е просто суеверие - научно доказано е как помага
10 незабележими, но коварни капани от шефа и как да ги избегнете
