Потреблението и услугите водещи за сметка на износа
През април промишленото производство в България леко се съживява - отчита 3,3% ръст спрямо март. В същото време обаче спадът на годишна база е 0,3%, като понижението продължава вече 16-и месец и скоро ще стане година и половина, откакто върви надолу.
Това е един от най-дългите периоди в най-новата ни история, в които има толкова продължителен спад. Засега по-дълъг е бил единствено по време на световната финансова криза, когато нещата тръгнаха надолу още през есента на 2008 г. и
производството вървеше надолу в продължение на 18 месеца
- чак до април 2010 г.
По време на пандемията кризата продължи далеч по-малко - около 8 месеца, като спадове и ръстове на промишленото производство се редуваха почти през месец.
През април примерно добивът на въглища у нас записва малко над 50% спад на годишна база, при положение че и през предходните месеци той се движеше горе-долу около тези числа.
Продължително намаление в България, и то доста значително, продължават да имат производството на текстил и облекла, на кожени изделия, на обувки, на авточасти, на електрически съоръжения.
Цялостният спад
щеше да е още по-голям, ако не беше енергетиката
- в производството на ток, топлоенергия и газ все пак има 10,6% ръст на годишна база след продължително време на намаление.
При хранителните стоки през април най-после има лек ръст от 0,6% в сравнение с година по-рано, след като през почти цялата предходна година
това производство също намаляваше
Ръст на годишна база е регистриран и при основни метали - 34,7%, а също така при лекарствени вещества и продукти – 11,1%, производството на тютюневи изделия – 10%.
Данните са в съзвучие с бизнес климата в промишлеността. Последните анкети сред мениджърите показаха техните страхове, че поръчките намаляват и
хоризонтът пред тях се свива в рамките на 3 до 4 месеца,
след което никой не смее да планира нищо.
Макар България да избегна рецесията, излезлите наскоро данни показаха слаб ръст на БВП от 1,8% на годишна база. Икономиката ни е произвела стоки и услуги за 43,2 млрд. лв. през януари, февруари и март, но при намаляващо промишлено производство
двигателите все по-често са услугите и строителството,
а не промишлеността.
Освен това делът на крайното потребление на домакинствата е водещ при формирането на БВП, а износът и производството намаляват своята тежест.
