Местен референдум в неделя заедно с изборите решава съдбата на проекта
Кариера за добив на злато може да се появи на терен, който обхваща част от общините Божурище, Брезник, Сливница, Драгоман и столичния район Банкя. Проектът е все още в начален етап и мястото се проучва, но вече предизвиква недоволство сред гражданите. Причината – опасността от замърсяване на въздуха и водата в района.
Проектът съвсем не е нов, но местната общност разбира за него едва на 5 март тази година. Тогава една от дъщерните фирми на канадско дружество, което ще прави сондажи за злато в района, организира информационна среща с жителите на с. Златуша, разказаха те пред „24 часа".
Официално процедурата по проекта стартира през 2014 г. Инициатор е регистрираната в България фирма „Зеленрок" ЕООД (собственост на австралийската фирма Raiden Resources). Министерството на енергетиката предоставя на фирмата право за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Златуша" на 19 юли 2018 г. Това става въз основа на протоколно решение на Министерския съвет от заседание на 8 юни 2016 г. Разрешени са 11 сондажа с дълбочина от 200 до 350 м с обща площ 194, 3 кв. км. Договорът между министерството и дружеството влиза в сила на 23 септември 2021 г. и е 3-годишен.
Работният проект на фирмата е одобрен от Басейнова дирекция-Плевен през август 2021 г. А месец по-късно разрешение да стартират процедурите дава и Министерството на околната среда и водите. В писмото си обаче то заключва, че няма нужда от Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС), въпреки, че част от площ „Златуша" попада в границите на защитена зона „Мещица". Причината е, че сондажните площадки, както и местата на разчистките и канавите, са разположени в площи извън границата на защитената местност.
"Предвид местоположението и характера на проучвателните дейности, и техният обем, както и че при реализирането им не се засягат природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитената зона, не предполагат увреждане и трансформация на местообитания и местообитания на видове, не се създава трайна преграда, която да възпрепятства миграцията на видовете в границите на площта за търсене и проучване, както и възможните шумови и антропогенни въздействия са временни и обратими считам, че при реализацията им няма вероятност от отрицателно въздействие върху защитените зони", заключва тогавашният министър Асен Личев. Той заемаше поста в двете служебни правителства с премиер Стефан Янев, които бяха назначени от президента Румен Радев.
В свое писмо пред министерството пък самата фирма декларира, че „за избягване дори на минимални увреждания на околната среда, изкопните работи при прокарване на канави ще се извършват само ръчно, без използване на взривни и мишинни дейности, и без изсичане на растителност". И още, че „няма да извършва геоложки проучвания в леглата на реките, принадлежащите реки и водохранилищата, крайбрежните заливаеми ивици на реките".
Хората в района обаче са притеснени. „Добивът на всякакви подземни богатства представлява опасност за природата, но в нашия случай основното, което ни притеснява е близостта до населените места. Планираните сондажни дейности и бъдещи мини са в много гъсто населен район - разстоянието от бъдещия рудник до Банкя е в пъти по-малко, отколкото близостта до Божурище. Тоест и до София, който е на практика двумилионен град", разказва Георги Андонов. Той е инженер по добив и преработка на цветни метали. Член е на Управителния съвет на „Сдружение заедно за чиста природа", което местните жители създават, след като научават за проекта. Именно то събира и подписка от жителите в община Божурище, за да може тази неделя да се проведе референдум по въпроса.
Сондажите ще се правят от канадското дружество „Velocity Minerals". То и „Зеленрок" имат споразумение от началото на 2023 г., според което канадската фирма ще получи до 75% от проекта срещу определени дейности и сума. Това, което пък притеснява гражданите, е, че пред своите инвеститори Velocity декларира, че в България работи под открит способ.
„Когато се работи по този начин, се прави един огромен кратер, но той не се копае, а се взривява. Това е най-бързият начин. Всичко, което пада, се товари и допълнително се разбива, за да мине през фабриката. Знаем, че наоколо е земетръсна зона. При тези взривове преди години в Перник имаше сериозни поражения в Дивотино и в околните села, къщите сериозно бяха напукани. А тези взривове ще бъдат многократни и ежедневни", казва инж. Андонов.
„Това вдига много прах. Розата на ветровете около София е от запад, а тези планирани дейности са именно в тази посока. Така че целият този прах ще стига до София, а в него има токсични частици. Самият инвеститор е казал, че това, което е намерил, освен злато, мед и други ценни метали, е, че там има и живак, арсен и много други такива елементи, а те са токсични или канцерогенни, или и двете", обяснява той.
Че на мястото вероятно ще се работи под открит способ подсказва и документ от изследване на Националния археологически институт и музеите, на които през 2022 г. инвеститорът възлага спасителни теренни проучвания. Те са за площадки между с. Златуша и Росоман, и още една площадка с обща площ 8,35 кв. км. На тази територия са открити 29 археологически обекта.
"По-интересното е защо се възлагат такива проучвания. Това се прави, когато се планира тотално унищожаване на повърхността. Например, ако смятат да направят язовир, всичко ще бъде потопено. В нашия случай ще бъде открит рудник с площ 8 кв. км.", обяснява инженерът.
Инвестиционнен интерес има към три приоритетни площадки. Разрешение за сондажи в момента има за едната от тях, която се намира между селата Златуша, Росоман, Хераково и Храбърско. Там са и въпросните 8 кв. км. Втората площадка, към които има интерес, е „Мала раковица", която се намира над Клисурския манастир до Банкя, а третата попада на територията на община Брезник.
„Банкя е известна със спа и балнеоложките си комплекси. Находището, което са намерили е повърхностно, но е с дълбочина до около 1 км. Така че предполагаме, че ще бъде минимум 500-600 м. в дълбочина, със сигурност всички минерални или неминерални води ще отидат тук. Но не е само за водата на Банкя, а и на Божурище. Точно в тази зона, където сега ще се планират проучвателните сондажи, се хващат всички каптажи за Хераково, Храбърско, голяма част от самото Божурище се захранва точно от там. Най-дълбоките каптажи са до 100-120 м., а разрешителните, които инвеститорът има, започват от 200 до 350 м. Със сигурност, когато се пробие това няколко пъти по-надолу от водата, опасността да има замърсяване е голяма. Притеснява ни дали дебитът няма да спадне, а ако има замърсяване, нямаме алтернативен източник, с който да се снабдява общината", разказва за притесненията на местните инж. Андонов.
„24 часа" потърси „Зеленрок" ЕООД за тяхната позиция по случая, мерките, които предприема и пр., и остава в готовност да я публикува, когато тя постъпи в редакцията.
Разрешенията, които фирмата има, са издадени на национално ниво, както е по закон. Местната власт в Божурище обаче не е съгласна с проекта и излезе с декларация „против" създаването на мина в района. Въпреки това тя няма да има право да отказва да издава документи, ако фирмата получи концесия за добив. Затова и се организира местен референдум. Преди това жители на общината събират подписка, в която се включват 9440 души.
С декларация „против" излезе наскоро и общинският съвет в Драгоман. В Сливница също следят казуса отблизо.
Притеснени от идеята в Банкя също събираха подписка. Тя приключи на 31 май и сега трябва да се провери от ГРАО. Районът обаче принадлежи към Столичната община и ако референдум се организира, то той трябва да е за цялата столица.
„Имахме срещи и с кметовете на район „Връбница" и на „Люлин". Те са двата района, които са най-близо. Те също са притеснени", разказва Андонов. Подписки вероятно ще се организират и там и ще бъдат прикачени към референдума в Божурище.
С казуса е запознат и Столичният общински съвет. Поканени на последното заседание на комисията по околната среда са били кметът на Банкя Рангел Марков и инж. Андонов, за да разкажат за притесненията си. Цялата комисия по екология подкрепи да се предприемат действия срещу добива на злато. В следващо заседание на комисията по екология ще се вземе решение и за следваща стъпка - предложение за декларация на Столичния общински съвет до всички институции против добиването на злато в "Златуша", обясняват оттам.
