Още от 2025 г. групата на КБС в България ще докладва съгласно разпоредбите на Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта
24 месеца - толкова имат малките и средните предприятия (МСП), за да се подготвят за новото предизвикателство, наречено отчитане на устойчивостта. През 2026 г. се очаква да бъде приет новият регламент за оповестяване на информацията за устойчивото развитие на МСП, точно по примера на големите компании, които от началото на тази година вече трябва да изготвят своите отчети.
Че подготовка за отчетността е от ключово значение за успеха на фирмите, бяха единодушни всички експерти и участниции в поредната конференция, организирана съвместно от “24 часа” и лидера на банковия пазар в България ОББ. Фрумът се проведе на 30 май в “София тех парк” и в него се включиха представители на EFRAG, Стопанския факултет на Софийския университет, ИДЕС, БСК, ОББ, “Девин”, “Шели груп”, “Билборд” и др.
Бяха представени двата нови европейски стандарта за отчитане на устойчивостта - този за котираните на борсата малки и средни предприятия, както и доброволният за тези, които не са публични. Диалогът за тях стартира точно две години преди задължителният стандарт да влезе в сила. Доброволният стандарт пък може да се прилага веднага дори от микропредприятия, стана ясно по време на презентирането му от европейската консултативна група по финансово отчитане EFRAG.
Mалките и средните предприятия са цял сегмент от иномиката, който е ключов и за ОББ. Затова от финансовата институция имат ангажимент да информират фирмите за всички рискове и възможности, които зелената трансформация предоставя, стана ясно от думите на изпълнителния директор МСП банкиране на ОББ и лидер на програмата за устойчиво финансиране на KBC Group Десислава Симеонова.
Тя акцентира, че устойчивото развитие и зелената трансформация са стратегически приоритет за банката, който не е започнал от днес, а още от изготвянето на т. нар. “бели книги”. Те анализират състоянието на 8 сектора, които формират над 70% от портфейла на ОББ. Симеонова изтъкна и една новост - от тази година в тях са включени и анализи, свързани с кръстосани сектори - такива, които имат влияние върху повече от един сектор - например директивата за обезлесяването. По думите ѝ още от догодина групата на КБС в България ще докладва съгласно разпоредбите на Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта.
Отчитането на усточивостта официално ще стане ангажимент в годишните отчети на МСП след 2 г., но Симеонова подчерта, че екипът на ОББ знае от собствен опит, че се изискват време, усилия и знания за събиране на необходимите данни. “За компаниите ще бъде жизненоважно да се ориентират и получат навременна информация за изискванията към тях, но и да бъдат въоръжени с правилните аргументи докъде се простира обхватът на регулацията”, подчерта изпълнителният директор.
Над 1,5 млрд. лв. е размерът на сумата, която KBC Group в България може да предостави под формата на финансиране с гаранционни инструменти от Европейския инвестиционен фонд по програмите Invest EU и Recovery and Resilience Facility. Над един милиард от тях са предвидени за проекти и инвестиции в зелена трансформация. Всеки проект, който получи финансиране, ще бъде обезпечен с 80% гаранция от Европейския инвестиционен фонд, а таксите ще бъдат поети от ОББ.
Последната версия на стандарта за отчитане за котираните на борсата МСП представиха на форума Димитрис Катсагунос и Матиас Мингазини от секретариата на EFRAG. Той още не е приет окончателно - в него е заложено именно, че финансовата отчетност за тях трябва да започне през 2026 г. Стандартът ще се прилага към МСП, които са издали различни акции и ценни книжа, към малки организации, както и към предприятия, които оперират на европейските борси.
Тепърва предстои голямата промяна пред МСП, но нейното начало не е днес, а преди десетилетие, когато се прие директивата за нефинансова отчетност на големите предприятия, припомни председателят на CSR Hellas в EFRAG Мария Алексиу. Тя посочи съществено условие, за да е успешен преходът - съвместното усилие на всички участници на пазара. Алексиу изтъкна, че освен за фирмите, промяна ще има в целия процес, включително и в одитния, затова предстои ревизиране на европейската директива за счетоводното отчитане. За първи път в нея ще попаднат микропредприятията, което от своя страна идва със задачата да хармонизира пазара.
Предизвикателствата са много и са включително за одиторите, но инвестициите в процеса вече са огромни, изтъкна и Евгения Кючукова - Троанска от работната група по отчитане на устойчивост в ИДЕС.
Според нея основите трудности на старта ще бъдат с липсата на знания и практика в новата материя. По новия стандарт одиторите вече ще трябва да отчитат и бъдещи рискове за години напред. Именно в техни ръце е отговорността да доказват, че отчетите на МСП са пълни, точни и надеждни, посочи още Троанска.
За по-малките предприятия отчетите са плашещи, защото не са свикнали последователно да събират информация, сподели опит от Дания зам.-директорът на “Шелли Груп” Борислав Иванов. По думите му фирмите у нас трябва да бъдат обучени как да изготвят отчетите си, преди те да станат задължителни.
Нужна е структура и софтуерни продукти, които да могат да засичат и следят повече информация своевременно, и тя да подлежи на анализ, допълни търговският директор на “Билборд” АД Калин Генчев.
“Изборът за компаниите е да работят със себеподобни, които искат да са добре представени пред обществото и ще развиват зелените инициативи, а не да се търси възможно най-добрата цена”, каза още Борислав Иванов.
Полезен и необходим, но и задължително гъвкав с възможност предприятията да избират кои от показателите и в какви обхвати да докладват - така определи доброволния стандарт за отчитане директорът на Център “Предприемачество” на БСК Силвия Тодорова. Именно опростяването му ще предпази малките бизнеси от нуждата от външни консултанти.
И Теодора Борисова от “Солвей България“ наблегна на нуждата от улеснени доклади, така че преходът да не е стресиращ за малките фирми.
Именно за тях доброволният стандарт би бил най-полезен, допълни Петя Манастирска, която е мениджър “Устойчиво развитие” на “Девин”.
Предвидимостта е друго предимство на внедряването на доброволния стандарт, допълни ръководителят на отдел “Маркетинг”, кредитни продукти и устойчиво развитие в ОББ Кирил Янчев. На сайта на банката вече е публикуван новият доклад към обществото на ОББ за 2023 г., който представя подробна информация на ниво държава за стратегията, ценностите и целите по отношение на устойчивостта.
“ОББ е единствената финансова институция в България, която от години представя такъв доклад, без да има изрично задължение или регулаторно изискване”, посочи Янчев.
От тази есен в СУ “Климент Охридски” се разкрива нова магистистърска програма, насочена към счетоводство и устойчивост, съобщи деканът на Стопанския факултет Атанас Георгиев.
Мария Алексиу: Устойчивостта е цял нов подход за взимане на решения
Кратката рецепта за това малките и средните предприятия да са подготвени, да бъдат конкурентоспособни и да спазват изискванията, се крие в това да опознаят “врага си”, тоест пазара. Това заяви на конференцията председателят на CSR Hellas в EFRAG Мария Алексиу.
По думите ѝ пазарът на всяка държава е различен и е специфична комбинация от сектори и предприятия. Затова и въвеждането на единен стандарт и “регулаторно цунами” не прави автоматично компаниите еднакви, тъй като устойчивостта не е универсална за всички, а е нов подход към начина, по който се вземат решения.
Алексиу изтъкна необходимостта от общ план за прехода от страна на конкретната държава, бизнеса и пазара.
“Поглед към България днес може да покаже именно къде и защо имате негативни резултати в начина на работа, какво трябва да се промени в политиките и целите, както и в начина, по който пазарът се подкрепя, за да се осъществи преходът. Затова е нужно нестандартно мислене”, каза тя.
Алексиу говори и за нуждата от обучения по устойчиво развитие на много нива - в предприятията, училищата и университетите.
“За да не загине една компания, колкото и голяма да е тя, трябва да обучи всички по веригата на доставки да работят заедно. Именно това ще ѝ гарантира оцеляване. Това е истинският преход, който прави всичко около нас напълно различно от това, което сме преживявали преди. Виждаме добрите примери по сектори, но ако погледнем целия пазар, ще видим, че това са секторите, които са обединили усилията си, за да строят заедно. Затова и най-напредналите в момента са онези, които не са възприели прехода като съревнование, в което да се унищожат един друг, а като начин да се придвижат напред и да растат чрез устойчивост”, даде пример Алексиу. И добави: “Трябва да поискаме от публичните органи и публичния сектор да следват абсолютно същите правила и да докладват дори повече от частния сектор за това как виждат въздействието на решенията, които вземат, и как променят своето въздействие в положителна посока точно по същия начин, по който го правят частните компании”.
