Кой да носи отговорност, ако решенията взети с негова помощ се окажат погрешни обсъждаха банкери и финансисти
Изкуственият интелект отдавна вече е в банките и в цялата финансова сфера. Дали и кога банковите офиси ще се превърнат във виртуални платформи, а аватари, вместо хора, ще ни дават исканите съвети? Това обсъждаха повече от 8 часа банкери, финансисти и експерти на Финансов форум „Иновации" в София.
„Идеята на AI е изключително проста – ако познаваме нашите клиенти, можем да им предложим услуги, които са по-подходящи за тях", смята старши мениджърът в „Делойт България" Мартин Димитров. Според него, JPMorgan Chase и Deutsche Bank вече са използвали технологията за идентифициране на измами, както и за предлагането на next best offer – алгоритъм, чрез който могат да предлагат на клиентите си ценни книжа. Димитров е убеден, че изкуственият интелект ще увеличи световния БВП с поне 7 трилиона долара още в следващите няколко години.
Димо Русинов, директор „Облачни услуги" в „Делойт България" пък видя във финтех компаниите предимствата, към които сега се стремят банките- бързина, малък човешки ресурс, предлагане на персонализирана услуга спрямо съответния клиент. „Оттук нататък има два пътя пред банките – да се насочват към иновации, да използват изкуствен интелект и да оптимизират текущите си структури, или бавно да станат неефективни", смята той. Според него, използването на изкуствения интелект от банките в момента е едностранно- повечето създават виртуален колцентър и бе категоричен, че това не е достатъчно.
Според изпълнителният директор на „Алианц банк България" Христина Марценкова сподели, че с помощта на изкуствения интелект клоновете на банката са намалели наполовина, но операциите и транзакциите са се удвоили. Румен Радушев от Пощенска банка сподели, че банката е започнала първия си чатбот преди 8 години, като той се ползва и до днес. „Освен че стотици хиляди клиенти го използват през годините, над 20% от хората, които си чатят с подобен тип приложения, накрая благодарят, което е показателно, че възприемат комуникацията като човешка комуникация", смята Радушев. Според него, най-голямото предимство на изкуствения интелект е, че той минимизира опасността от допускане на човешка грешка. Но и посочи, че има рискове с въвеждането му, като нивото на сигурност, етични рискове, защитата на личните данни и кой носи отговорност за решенията. „Има риск от финансови злоупотреби, изтичане на данни и можем да предизвикаме кризи, които са социални, икономически и политически, манипулирайки мнението на големи групи от хора", предупреди той.
Въпросът с отговорността предизвика бурни дискусии на форума. Дали при решение, в което е участвал AI отговорността е на технологията, на доставчика, на организацията или на някой друг раздели мненията на участниците във форума. Александър Николов от AI Solutions бе категоричен, че докато се стигне до решение за това чия да бъде отговорността, изкуственият интелект трябва да бъде използван само за консултиране. Според Горан Ангелов от IBS отговорността си остава на бизнес лидер, независимо от това как е взето решението и дали във вземането му е участвал AI.
