Капитанът на „Радецки" го предупреждава, че блестящата хусарска униформа е опасна и могат да го убият заради нея, но героят не иска да го чуе
Част от записките изчезват по време на турското разследване, а другите са намерени от овчар
Каква е съдбата на красивия мундир на Христо Ботев, заради който героят загива? Какво се случва с двата тефтера, със знамето и с калпака му? Оцеляла ли е поне една от тези реликви? По следите им в рамките на няколкогодишно разследване тръгва писателят Николай Иванов, който, за разлика от много други, в книгите си се позовава на запазени свидетелски показания, на нови документи от архива на БАН и на спомени на очевидци, предадени от наследниците им.
„Първият, който забелязва колко непрактичен в битка би бил блестящият мундир на Ботев, е капитанът на „Радецки" Дагоберт Енглендер", разказа Иванов пред „24 часа - 168 истории".
В книгата си „Униформата на Ботев – разпродадена", той публикува спомените на Енглендер, отпечатани в „Златорог", където описва колко впечатлен е бил от униформата на Ботев, изпъстрена със златни ширити. Разбира се, като стар „морски вълк" капитанът веднага преценява, че те са крайно непрактични.
„Аз се надявах, че Ботьов ще ги унищожи преди битката, защото те даваха добър прицел за неприятелските куршуми", пише Енглендер. За съжаление, за това не е имало никакъв шанс.
„Четниците са отдавали голямо внимание на униформите, ушити с любов и надежда, защото са символизирали бъдещата нова българска държава", отбелязва Николай Иванов, който се позовава на писмо на С. Христов. Макар то да е посветено на бунт в съседен революционен окръг, в него достатъчно точно са обрисувани дрехите на революционерите. Причината е, че в тях били вложени вековни елементи на българската държавност и това давало повод на турските следователи и съдии да приемат знаците по униформите като доказателство за подстрекаване на населението за борба срещу турската империя. На тях бил зашит лев със знаме в ръка, а турският флаг бил положен под краката му, което означавало, че българите се „подигат, а турците падат".
Според свидетелството на четника Никола Кючуков Ботев бил представителен, извънредно красив и бляскав във военно-генералското си облекло. „Мундирът и панталоните му бяха приготвени от тъмносиньо сукно с хусарски вкус. Еполети имаше генералски, през рамо ивица подплатена паласка. Сабята му бе окачена на сърмен колан, шарф от зелен атлас пред рамо, спуснат над сабята, а на кръста отдясно револвер с лустрен калъф. Калпакът му приличаше на ония от румънската кавалерия с бяло перо, обвито долу с трицветен шнур. Златен ланец и сред челото положен златен лъв. На главата на лъва имаше написано „Свобода или смърт". С лустрени чизми беше обут... Лицето му бе бистро и засмяно, със засукани мустаци и брада с вкус престригана. (...) Такъв бе войводата ни Ботев, който за пръв път се яви пред своята вярна дружина."
Униформите на четниците били от сиво сукно със зелени ширити.
Добре е тези детайли да се запомнят, защото когато Николай Иванов тръгва по следите на синия мундир на воеводата Ботев, ще се окаже, че именно той е отнесен в Скравена от черкезин като основен трофей. Но дотогава има още време. Тепърва трябва да се сбъдне най-черната прогноза на капитана на „Радецки".
Според документи в архива на БАН, когато Ботев, който бил събрал всички групи, чул турската тръба, се изправил, тогава черкезинът разузнавач го разпознал по бляскавата куртка и стрелял.
На 10 януари 1934 г. овчарят Петър Мазнов разказва, че арестуваните му колеги дочули в турския лагер как черкезинът докладвал на „големеца на войската", че е разпознал Ботев, тъй като бил „по-бамбашка" от другите. Така се досетил, че може да е бинбашията – войводата на комитите, и се прицелил.
След този един-единствен изстрел Никола Обретенов пише в спомените си, че с другарите му взели всички отличителни знаци, за да не се гаврят с трупа на Ботев, както и всичко ценно. Обретенов взел картата на Европейска Турция, пробита от куршум и окървавена, както и портмонето с 5 наполеона, сребърен часовник – „прост", и бинокъла. На свой ред Георги Апостолов сгънал в торбата си калпака със златен лев и куртката, пише още Обретенов. След това четата се разделя. Една част тръгва с Георги Апостолов, като четниците се спускат към Рашов дол. Според Христо Конов, който се базира на свидетелствата на своя дядо, очевидец на тези събития, около 4 - 5 ч. следобед, точно когато две овчарчета подкарали стадото към кошарата в дола, започнало сражение. Четниците се скрили зад зидовете на колибата, но разполагали с малко боеприпаси. Започнала битка, която продължила няколко часа. Именно тогава бил убит главатарят на черкезите Джамбулет, но и 11-те четници и овчарите.
Първата работа на многократно превъзхождащите ги противници била да претърсят въстаниците.
„От чантата на Апостолов изваждат мундира на Ботев, а в джобовете му намират тефтерчето със сметките за оръжията и разбират, че документите са важни", отбелязва Иванов. Според него заедно с това се развива още един сюжет – черкезите решават да измамят властите, обявявайки, че вместо Апостолов са убили воеводата. Отсичат главите на момчетата и с мундира на Ботев започват да обикалят по селата. По време на ужасяващото кърваво шествие потерята разказва всякакви измислени истории как е убит Ботев, като доказателството е мундирът му с пагоните.
От спомените на очевидеца Георги Попдимитров става ясно, че още тогава селяните се усъмнили в тази история. Направило им впечатление, че имало една глава с „нежно и интелигентно лице и с цяла хубава брада, но ако тя бе на войводата, турците щяха да проглушат света с нея".
В книгата си Иванов отбелязва и разкритието на краеведа Йордан Георгиев, че на 23 май 1876 г. каймаканинът Мадмуд Садък нарежда на черкезите да предадат на следствените власти мундира и вещите на Христо Ботев. Както и всичко заграбено от четниците в Рашов дол. В хода на разследването става ясно, че са излъгали, че са убили воеводата, като са подменили самоличността му с тази на Апостолов. И тъй като черкезите не желаят да се разделят с трофеите си, а Садък твърди, че тези доказателства са необходими за следствието, е решено вещите да бъдат откупени.
„Дали го, когато получили 300 гроша", пише Йордан Георгиев.
„Така мундирът на Ботев отива във Видинския съд и там следите му се губят, протоколите от разпитите са скъсани на две", разказа пред „24 часа - 168 истории" Николай Иванов.
Заедно с мундира в следствието попада и тефтерът на Ботев, който според Йордан Георгиев бил и „портфейл". В него воеводата записвал сметките за оръжията, купени от еврейските търговци. Иванов отбелязва, че Ботев е взел мерки и в тефтера нямало имена на революционни дейци, сделки и комитети, защото си давал сметка, че записките могат да попаднат след сраженията в турските власти.
Отбелязал единствено сметките за пушки и други военни принадлежности за четата, но имена липсвали. Именно затова тефтерът става веществено доказателство в следствието и разследващите започват да сравняват сумите с показанията на арестуваните членове на комитетите.
В протокола от разпитите е посочено, че Петър Илков и поп Исая са предали 83 златни монети на Ботев за въоръжаване на чета от 30 въстаници.
„Записаните в тефтера суми съвпадат с думите на арестуваните съзаклятници от Берковско и Видинско – разказва Николай Иванов. – След съдебния процес не знаем каква е съдбата на този тефтер, но имаме сигурност, че е бил на Ботев, защото го е сложил в мундира си."
Това е причината писателят да помоли директора на музея във Враца да търсят мундир и луксозен тефтер, приличащ на портфейл.
Но Иванов с основание пита и дали това е бил единственият тефтер на Ботев?
Христо Конов, базирайки се на свидетелствата на своя дядо, пише, че след последното сражение на четата пастирът Тошо Христов Гьоргов, докато се разхождал с козите покрай Камико, недалеч от Колчаковец, намерил тефтер, мушнат в цепнатината на скала. Бил измокрен, но овчарят го занесъл в кошарата, изсушил го, пазил го, но в един момент установил, че страниците са много слепени и го хвърлил в огъня. Според Конов така може би са „погинали" много ценни сведения за Ботевата чета.
Използвайки метода на изключването, Николай Иванов също стига до извода, че този втори тефтер може би е бил на Ботев. Няма как да е на Никола Обретенов, защото той изобщо не е минал по въпросния маршрут. Но точно там е бил Апостолов, който пазел вещите на воеводата. Според писателя е напълно възможно да го е скрил, когато е видял, че съдържа конкретни имена и уличаващи сведения за подготовката на въстанието.
Запленено от златните букви по знамето момиче си шие от него елек и пола
Някъде по пътя на своето отстъпление, опитвайки се с другарите си да се укрият, Георги Апостолов скрива сабята на Христо Ботев в един дънер. По-късно възрастна жена я открива в Бошняшката падина.
За съжаление, от спомените на Христо Конов, базирани на свидетелствата на неговия дядо, не става ясно тя къде е или на кого я е предала бабата.
„Сигурно е само, че Апостолов взема сабята и мундира на Ботев – посочи пред „24 часа - 168 истории" Николай Иванов. – Още повече, оръжието е открито близо до маршрута. Допускам, че сабята е пречела на Апостолов и той се освобождава от нея. За останалите четници няма свидетелства, че са имали саби. Същевременно няма данни черкезите да са носили подобни оръжия в Скравена. Не е изключено някой черкез да я е взел и да я е скрил, защото по време на Руско-турската война такава е намерена в Южна Добруджа."
Съдбата на знамето също е трагична. Според Иванов след битката при Рашов дол то било намерено от челопеченина Кола Симеонов, който пасял стадото си. Реликвата била свита и поставена под камък край пътека, водеща към местността Ушите. Човекът го отнесъл в дома си и го скрил в семейния сандък, но един ден дъщеря му Гана Колова, която била 15 - 16-годишна, го открила. Тъмнозеленият копринен плат, извезан със златни букви и златен лъв, така й харесал, че тя взела ножица и си ушила елек и пола.
Така до момента нито една от светините на легендарния герой не оцелява. Днес ни остава единствено да се надяваме все пак някоя от тях да се окаже забравена в някой музей, чакайки своя откривател.
