Десетки са полемичните текстове на Борислав Зюмбюлев в "24 часа", оставили ярка следа. Беше непримирим към несправедливостите, които излизаха всеки ден от историите от новините. Умееше да формулира смели обществени каузи с логични тези и го прави в "24 часа" четвърт век. Някои от тях:
- За по-добро образование: по-високи учителски заплати, борба със сивата икономика на частните уроци, по-къса ваканция
- За по-добро здравеопазване: да има държавно финансирана фондация, която да отпуска пари за болни затруднени хора
- За по-нормален трафик и по-малко катастрофи - тировете да се спират по магистралите в определени часове и да се въведат специални маршрути за тях
- Българите трябва да се научат да спазват правилата - иначе винаги ще ни връхлитат "внезапни" трагедии
- Да се кръсти столичен булевард на Роналд Рейгън, човека, който разклати комунизма
- Пътят за икономически растеж минава през вдигане на доходите.
И много други. Припомняме някои от неговите ярки и запомнящи се текстове.
Норма е да нарушаваш всичко - това е причината за катастрофи, аварии
Текстът на Борислав Зюмбюлев е писан по повод трагичната катастрофа навръх Спасовден на 28 май 2009 г. в местността Бакаджика край Ямбол, когато автобус "Чавдар" помете качващи се към върха хора за най-големия събор на тракийските дружества у нас. 18 души стават жертва на катастрофата, други 13 са ранени. Обвинение беше повдигнато на шофьора, който е карал с 0,66 промила алкохол, и на собственика на автобуса за немарливо изпълнение на лицензиран превоз на пътници. Текстът е изключително актуален и в наши дни.
Любителите на фаталните съвпадения вече взеха да изреждат как “на нас”, българите, все ни се случват трагедии все на празници - Коледа, Спасовден, 8 март и т.н.
Ще се търсят общи грехове, които да бъдат изкупвани с общоградски молебени, както бе в Свищов след катастрофата в Лим. Изобщо колективното съзнание ще се опита и тая трагедия да я възприеме като фатална неизбежност, резултат на лошо стечение на обстоятелствата, ирационално зло, наказание, курбан, годишна жертва на автомобилния Минотавър.
И няма да признаем, че катастрофи с много жертви у нас стават не защото някой горе ни мрази, а защото при пълната разсипия в държавата това е закономерност, правило, абсолютна неизбежност. И честотата на подобни трагедии ще се засилва.
Закономерност е, защото у нас от десетилетия цари пълно пренебрежение към спазването на всякакви правила. Норма е да нарушаваш всичко и това да минава безнаказано. От дребното превишаване на скоростта през незаконните промени на фасадата, от незаконните гаражи до незаконните хотели в защитени територии, завладяването на градинките, свалянето на пиратска музика, свободната продажба на всякакви ментета, измишльотините в жълтата преса - всичко е нарушение на правилата - малко, средно или по-голямо.
Когато пък се взрем в политическия живот, съда, държавната администрация, там виждаме раблезианския размер на неспазването на правилата - всичко е грамадно, грандиозно, великанско и това не прави впечатление никому.
Помислете си какви журналистически разследвания излизат у нас. Какви случаи на корупция, шуробаджаначество се огласяват и нищо. Никаква реакция. Я погледнете какво става с Гордън Браун - човека, който спаси света със своя икономически план: той, както и собствената му партия, ще си отидат заради едни желирани змиорки, които си поръчали с парламентарни пари. Това дразни англичаните и те не са склонни да му простят заради исторически заслуги.
А обществената чувствителност към нарушаването на порядъка е толкова мъничка при българите, че и далавера за 1 млрд. евро почти не интересува публиката. То си е в реда на нещата да се краде.
Ей заради тоя възглед стават зверски катастрофи. Автобусът, който е бил сглобен от части - стар немски мотор и скоростна кутия, българска каросерия и ходова част с неясен произход, е бил допуснат от автомобилната администрация да вози хора. Рейсовете и тировете не са обикновени превозни средства като колите и велосипедите.
Те са оръжия за масово поразяване. Когато автобус или ТИР убие, рядко жертвата е сама. Затова към тях техническите изисквания и стриктността при спазване на правилата трябва да е по-висока. Но на кого му пука - разкарва някакви ученици и пенсионери от Ямбол, кучета ги яли.
Собственикът на рейса от Ямбол всъщност бил механик в техникум и си го държал в двора на училището и обслужвал главно ученици. По закон през шест месеца автобусът трябва да минава на технически преглед. Сега излиза, че прегледът му е бил буфо.
Както впрочем са 99% от техническите прегледи у нас - те се извършват само документално. Все едно гинеколог да ти гледа паспорта и да познае дали си бременна, без да те качи на магарето. Може, но само ако той е бащата.
Сега понеже има голям обществен интерес и шофьорът вероятно ще бъде осъден, но познавайки добре българското законодателство и практиката на съдилищата - на не повече от 5 години пробация.
В Америка на шофьора, както и на собственика на фирмата, както и на сервиза, издал фалшивия документ, ще им лепнат по един до живот като нищо. Защото буквоядските съдии у нас ще разглеждат случилото се като “причиняване на смърт”, а не като “убийство”, каквото си е всъщност. Американският съдия ще прецени, че подобна престъпна безотговорност отговаря на условията за “евентуален умисъл”. Защото не може да се качиш да караш хора, след като си изпил една бира сутринта. Алкохолната проба на шофьора сочи точно това. Което си е жив умисъл за убийство.
Българският съдия, който, както знаем, е най-справедливият на света и ще реши, че щом промилите са малко може, нищо че в закона за движение пише, че автомобил НЕ се управлява след употреба на алкохол. Независимо дали бирите са една, две или цяла каса. Собственикът, който е допуснал рейсът му да работи технически неизправен и който съзнателно е прикривал този факт, също е извършил умишлено престъпление, но честната и неподкупна българска прокуратура няма да посмее да му повдигне такова обвинение.
Най-големият абсурд е, че на този шофьор, щом излезе от болницата, вероятно ще му върнат книжката, а адвокатите му ще пледират за по-малко наказание, защото той ще трябва да продължи да вози хора, за да плаща обезщетение на пострадалите.
За да не ме обвинят в празни приказки, ще разкажа един личен случай. Преди година задрямал тираджия помля мен и семейството ми, докато бяхме спрели в аварийното платно. Аз прекарах 31 дни в реанимация, изпитах най-силните болки и получих необратими увреждания, които, написани, не се събират на две стандартни машинописни страници.
Шофьорът бе осъден на максимално възможното според закона наказание - 3 години пробация.
Абсурдът е, че на този безотговорен и опасен човек нито за миг не бе отнета книжката, нито някога ще бъде отнета. Той има български и турски паспорт и при катастрофата катаджиите не му я вземат, но най-вероятно вземат нещо друго. Не знаели как да задържат турския документ?! Даже адвокатът му два пъти отложи делото, че човекът бил на курс, а в Гърция имаше блокада.
И този, който пие и кара в аварийното платно, защото там асфалтът е по-гладък, продължава да се движи по европейските и анадолските пътища.
Защото сега пък на никого не е ясно как се изпълнява наказанието пробация при чужди граждани. Българите, които са на пробация, се подписват веднъж седмично и им четат сказки. В Турция, където живее този, няма пред кого да се подписва и кой да му чете сказки.
Турската книжка няма да бъде отнета. Е, защо на тоя да му пука от правилата или когото било, все е тая. И затова трагедиите ще са ни по-тежки, а черните костюми на началниците все по-необходими.
