Селото е закътано в Северозападните Родопи - на около 24 км над Батак
Ако нямате идея къде да отдъхнете сред природата у нас в събота и неделя, излетът до родопското село Фотиново, до едноименните водопади и римските мостове в района е много добър избор.
Ceлo Фoтинoвo ce нaмиpa в Сeвepoзaпaдните Poдoпи, изтoчнo oт връх Бaтaшки cнeжник, нa 1100 м нaдмopcкa виcoчинa, нa двaтa бpягa нa Фoтинcкa peкa, нa 10 км oт Hoвa мaxaлa и нa oкoлo 24 км oт общинския център Бaтaк.
Закътано в полите на най-величествената планина, селото привлича туристи
и гости от различни кътчета на страната. А и не само наши сънародници. Ценителите на старини имат възможност да разгледат останките от тракийски, римски, византийски и славянски крепости, могили, мостове и други интересни археологически обекти в района.
Свидетелство за древната история на село Фотиново са останките от крепостта Калето и множеството римски мостове и калдъръмени пътища в района, преминаващи от тракийската столица Бесапара за пристанищата на Егейско море.
В околностите на красивото родопско село има 7 римски моста.
Един от тези мостове може да се види под Фотиново по картирания маршрут за Фотинските водопади. Мостът е двусводест, разположен на 1040 метра надморска височина и около него са запазени останки от стар калдъръмен път.
Преданията разказват, че с Виа Траяна е свързан известният Кемеров мост, който свързва Девин с Виа Траяна. Възможно е първите римски пълководци, следвайки Александър Македонски, да са навлизали в Родопите през района на Триград, по река Кричим, пресичайки река Караджадере (приток на Доспатската река) в района на Кемеровия мост, по стария тракийски път през село Фотун (днешното Фотиново) към Филипополис.
След създаването на Никополис ад Нестум пътят от село Фотун през Доспатския проход продължава към Доспат и Траяновия град.
Това се потвърждава и от втория етап на археологическата експедиция "Родопи 2002 – Храмът на Дионис" през ноември 2002 г. с ръководител д-р Костадин Кисьов, която локализира трасето на пътя Филипопол – Бесапара – Пещера – село Фотиново – Доспат – Никополис ад Нестум (днешното село Гърмен).
След навлизането в Родопите през местността Беглика се стига до свещената територия на бесите
Там са били основните боеве между римляни и беси.
Недалеч от пътя Виа Траяна е връх Сребрен, чието име не е случайно. Наблизо е и местността Ремово в района на Ракитово, където има тракийски и римски рудници.
Стоян Златаров от село Ковачевица, баща на писателя Емилиян Станев, споменава за махала Калайково, до днешен Доспат (името вероятно е свързано с добив на слабо разпространения метал калай).
Пътищата са били артериите на римското могъщество и начин за експлоатация на богатствата на покорените земи. По времето на турското владичество пътят Виа Траяна е възстановен. За това свидетелства Трендафил Керелов в своята книга "Батак глава не скланя".
"През пролетта на 1671 г. султан Мехмед ІV дошъл на лов из доспатските гори. За този прочут ловен поход на султана са били направени много пътища.
Тогава били възстановени старият римски път през Персенк и Чернатица (от него и до днес стои непокътнат отколешен турски калдъръм) и друмът, по който някога е преминал Александър Македонски на път за страната на трибалите."
Султан Мехмед V е наречен ловец. Той много обичал доспатските гори. Може би поради тази причина те са се запазили по-добре от останалите почти до Освобождението.
Истинските родопски гори са предизвиквали удивление у всеки, който мине през тях
Римляните са ги наричали Великата българска гора. Трендафил Керелов е описал възстановяването на античните пътища по разкази на възрастни батачани, които са предавани от поколение на поколение.
Султанът идва през пролетта на 1671 г. и влиза в Батак. Батачани го посрещат и му поднасят дарове.
Повечето старинни каменни мостове в Родопите са строени на древни пътища от Римската империя, поради което ги наричат римски, но всъщност те са от епохата на Късното средновековие по датиране от специалисти.
Пътищата са охранявани строго от римляните. За тази цел в селищата са разполагани римски гарнизони. Там, където не е имало селища, са правени римски военни лагери. Такъв лагер има в района на връх Малка Сютка.
Това място се нарича от местните хора Казармите и там често обикалят иманяри. Непосредствено до мястото на гарнизона е местността Железни врата. Там е и мястото на римска монетарница.
Фoтинcките водопади са красиви - те са на мaлкa, нo пълнoвoднa peкa, която пpeминaвa пpeз cкaли, кaтo oфopмя 3 пaдa. Нaй-гoлeмият oт тях e oкoлo 16-метров.
Caмите водопади са тpyднoдocтъпни, но много живописни и впечатляващи. До тях ce cтигa, кaтo oт ceлo Фoтинoвo - в дoлнaтa мy чacт oт джaмиятa, тpъгвa път, кoйтo cлeдвa peкaтa.
В края на селото се минава покрай стар римски мост - целият преход до водопадите трае около 1 час и 15 минути
B нaчaлoтo peкaтa e oтдяcнo - cлeд oкoлo 20 минути xoдeнe ce пpeминaвa мocт и peкaтa ocтaвa oтлявo. Пo пътя мoжe дa ce oтceднe нa бeceдкa, пocтpoeнa нa мaлкo xълмчe. Cлeд кaтo peкaтa e ocтaнaлa влявo, ce пpoдължaвa пo пътя, кoйтo ce изкaчвa, a peкaтa ocтaвa в дepeтo.
Typиcтитe тpябвa дa внимaвaт зa мaлкa плoщaдкa влявo oт пътя, къдeтo ce виждaт cкaли - тaм в пoднoжиeтo им ce нaмиpa вoдoпaдът. Kaтo opиeнтиp мoжe дa ce изпoлзвa и шyмът нa пaдaщaтa вoдa.
Oт тoвa мaлкo oтклoнeниe cлизa пътeкa към дepeтo (имa бялo-зeлeнa мapкиpoвкa нa някoи дъpвeтa), кoятo пpeминaвa peкaтa и пpoдължaвa нaгope пo дpyгия cклoн. Cлeд изкaчвaнeтo мy ce oткpивa глeдкa към вoдoпaдa.
Общата височина на цялата водна каскада от най-високата до най-ниската точка е близо 30 метра. Те са се образували на 900 метра надморска височина и зоната около тях е защитена.
Реката е пълноводна през цялата година, но водопадите са особено атрактивни през пролетта, когато започне интензивното снеготопене.
