Инструментът на добрия журналист са думите. Борислав Зюмбюлев, който на 27 май тръгна неочаквано от живота, но не и от "24 часа", беше майстор на този инструмент. Десетки са полемичните му текстове в "24 часа", оставили ярка следа. Беше непримирим към несправедливостите, които излизаха всеки ден от новинарския поток. Умееше да формулира смели обществени каузи с логични тези и го прави в "24 часа" почти четвърт век. Някои от тях:
- За по-добро образование: по-високи учителски заплати, борба със сивата икономика на частните уроци, по-къса ваканция
- За по-добро здравеопазване: да има държавно финансирана фондация, която да отпуска пари за болни затруднени хора
- За по-нормален трафик и по-малко катастрофи - тировете да се спират по магистралите в определени часове и да се въведат има специални маршрути за тях
- Българите трябва да се научат да спазват правилата - иначе винаги ще ни връхлитат "внезапни" трагедии
- Да се кръсти столичен булевард на Роналд Рейгън, човека, който разклати комунизма
- Пътят за икономически растеж минава през вдигане на доходите.
И много други. Ще припомним някои от неговите ярки и запомнящи се текстове.
Много ме смути реакцията за наградата на Георги Господинов. От една страна, си казах, това е нормално, провинциалните графомани завиждат. Но ме смутиха и тези, които го поздравяваха с очевидно снизхождение. Браво, честито, кирилицата, четенето. Всъщност у нас има едно
ненужно преекспониране на ползата от четенето
Честно казано, в алтернативата да четеш тъпа книга или да играеш на компютърна игра определено по-полезното занимание е компютърната игра. Ще дам един малко анекдотичен пример.
Преди десетина години отиваме семейно в Тоскана, за да показвам на децата ми Ренесансова Италия. Аз съм прочел доста книжки, но намирам за проява на много лош вкус да се фукнявя с това. Но тъй или иначе съм изчел томовете на Драган Тенев, Димитър Аврамов и Кенет Кларк по няколко пъти и съм малко фиксиран в Чинкуечентото. И съм много отворен, че всичко знам. Един ден, бяхме в Сиена, синът, по онова време 12-13-годишен, ми казва: "Тате, може ли да отидем в едно село Монтериджони".
Проверявам, действително е близо, на трийсетина километра на запад по безплатния път. Палим и откриваме е@аси бижуто. Напълно запазено средновековно село. И синът ни води - напред е църквата, над тая порта има мостче с гледка. Изненадан питам, а ти откъде знаеш за това село.
И той ми казва - в Assasins Creed 2 действието се развива в Монтериджони. Тоест от това, че си е
правил кефа, е имал много по-голяма полза от това да чете някой скучен класически роман
Да се върна на Господинов. Много ме смути хейтът на Явор Дачков. Защото Явор Дачков изобщо не е посредствен човек като другите хейтъри, ами напротив. Та той аргументирано обяснява, че при Господинов са клишета и баналности, но понеже европейците имат нужда да има един български, един турски и един от някакъв друг малък народ писател, са си го избрали него и го награждават.
Категорично не съм съгласен. Георги Господинов има определено оригинално мислене. Слушал съм го два пъти
и двата пъти разплака всички присъстващи
Първия път пред абитуриентите в Американския колеж прочете разказа си "8 минути и 19 секунди". Който е всичко друго, но не банална история. Сигурно се сещате за филма на Теодор Ушев "Сляпата Вайша", койтобе номиниран за "Оскар". Той е по разказ на Господинов, от който е абсолютно оригиналната идея за двете различни неща, които виждат двете очи.
Награденият роман "Времеубежище" също разказва оригинална идея как хората, които имат проблем със съвремието, сами ще влизат в лудници, за да се връщат в спомените си.
Това не е клиширана оруелянска дистопия ала "Сойка присмехулка", макар да е модно да сравняват Господинов с Оруел.
И другото му голямо качество е, че
може да вълнува чрез искреност уморените
от постистина поколения. Да, може би искрените думи да звучат трафаретно. Но вълнуват всички. От снобите в англоезичната книжарница WHSmith в парижкия първи арондисман - място, прието за официалния пъп на света от глобалните джетсетъри, до селяните в Антон, коитосе редят за автографи. Вярвам и му желая искрено да получи и Нобелова награда. Заслужава я.
