- Дело без аналог: Родилка осъжда "Майчин дом" за сбъркан генетичен материал, взет от нея, вместо от бебето, родено с малформации и синдром на Даун
- Лъжат мъж, че по време на операция му отстраняват простатата и тумора към нея, но те пораснали отново след 3 месеца
- Семейство печели обезщетение за починалата им майка, която издъхва след инсулт, неустановен от спешен медик
“През 2015 г. в София се ражда момченце с тежки малформации и синдром на Даун - обяснява пред “24 часа - 168 истории” адв. Мария Петрова, единствения юрист по медицинско право у нас, който е и лекар. - Всички изследвания до този момент изключвали диагнозите. Докато майката била бременна, се подложила на много скъпо изследване, чрез което се взема генетична проба от плода, за да се установи дали има предразположеност към различни заболявания. Резултатите били отрицателни.”
Именно по тази причина жената търси защита в съда чрез адв. Петрова и завежда дело срещу “Майчин дом” за обезщетение. Тя претендира, че не била предупредена за рискa, че може да роди бебе с увреждания, и така не е имала правото на избор да прекъсне бременността си навреме.
Случаят е без аналог в България, защото на трета инстанция пред Върховния касационен съд (ВКС) тя го печели, въпреки че на предишните две го губи.
Съдебната битка се влачи 7 г.
и приключва през 2022 г., а Мария Петрова дори печели приза “Делото на годината” на Националните награди за правосъдие.
“В едно от решенията на съда обявиха майката за безхаберна и безотговорна към начина, по който е проследявала бременността си, защото единият лекар ѝ казал, че ще роди момиче, а другият - момче. И тя трябвало да се усъмни - спомня си адв. Петрова. - Но всъщност събраните доказателства сочеха друго. Голяма част от лекарите се бяха предоверили на генетичните изследвания и никой не ги беше поставил под съмнение. Така топката отива към лабораторията на “Майчин дом”. В хода на разследването стана ясно, че там е пристигнала проба, която е взета по погрешка не от детето, а от майката. Затова анализът е показал 99,9% липса на синдроми и аномалии.”
От “Майчин дом” заявяват, че няма грубо нарушение
на добрата лабораторна практика и че пробата е пристигнала при тях с подпис от майката, а вземането ѝ би следвало да се извършва от сертифицирани специалисти, което да гарантира произхода ѝ.
Пред Градския и Апелативния съд в София тя губи делата, а в решенията пише, че майката е трябвало “да положи по-висока степен на дължима грижа, усъмнявайки се в различния пол на плода, за който е информирана от наблюдаващия лекар”. Освен това съдиите са стигнали до изводи, които противоречали на медицинската наука, а именно че образното изследване – с ултразвук, е с по-висока диагностична стойност от генетичното.
В позицията на ВКС обаче се казва, че именно болницата е отговорна за това бъдещата майка да получи правилната информация, от която ще зависи продължаването на бременността.
“Това дело е знаково за липсата на стандарти при феталната морфология за бременни”, категорична е Петрова.
За разглеждане пред Върховния съд стига и друг интересен казус, свързан със
съставяне на неверни документи и със заблуждаване на пациент.
“Това беше човек с рак на простатата - споделя пред “24 часа - 168 истории” адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право. - Според епикризата лекарите го бяха оперирали и му бяха махнали цялата жлеза и карцинома. След 3 месеца, когато той отива на контролен преглед, се установява, че и органът си е на мястото, и туморът си е там. Заведохме дело и се оказа, че медиците не са направили интервенцията както трябва. Това лесно се доказа с ядрено-магнитен резонанс, но защитата на ответника беше нелепа. Твърдеше, че ракът и простатата са пораснали отново. Нали разбирате, че премахнат орган няма как да се появи за втори път. Спечелихме делото пред ВКС, а болницата заплати обезщетение на човека в размер на 50 хил. лв., защото начинът, по който беше извършена тази операция, не позволяваше правенето на втора и затова той беше подложен на лъчетерапия и медикаменти.”
Статистиката показва, че в повечето случаи по-тежките дела за лекарските грешки се губят на първите две инстанции и едва пред Върховния касационен съд се получава някаква справедливост. Такава е битката на близките на 50-годишна жена от Благоевград, която умира, след като спешният медик, който идва в дома ѝ,
не констатира, че тя е с инсулт
“С този случай се захванах преди около 10 г. - посочва пред “24 часа - 168 истории” адв. Десислава Филипова. - Потърсиха ме децата на жената - Александра и Христо, които живеят извън Благоевград, и съпругът ѝ Лазар - инвалид с отрязан крак. През живота си тя е страдала от полиневропатия - много рядко заболяване, което засяга всички органи; бавна смърт. Късно е открито в световен план. От него боледуват хора в определени райони в зависимост от особеностите на местността. За нея дълги години се грижел невролог. Апартаментът на семейството беше на висок етаж, мисля, че беше петият. Изведнъж жената се влошава. Викат “Бърза помощ”, но лекарят я преглежда повърхностно и не изпълнява всички стъпки, като въобще не констатира, че тя е получила инсулт.
Жената продължила да се чувства зле. Тогава мъжът ѝ се обадил на децата им, които започнали да натискат “Бърза помощ” отново да отидат на адреса. Те обаче им отговорят, че не могат да свалят майка им от петия етаж и трябва да си намерят кой да го направи, като едва тогава може да постъпи в болница. А това е тяхно задължение.”
При получаването на инсулт е важен първият час, който се нарича златен и веднага трябва да се направи диагностика на състоянието. Забавянето на фелдшерите обаче се оказва фатално.
“На децата им е било много трудно да организират някой да свали майка им до входа, защото баща им е без крак, не може да го направи - допълва адв. Филипова. - Техни приятели заедно със санитар успяват да я пренесат. Вкарват я в болницата, а от спешното я пращат в неврологията. И докторът им казал:
“Как можахте да я докарате толкова късно”
Тогава разбират, че първият лекар от “Бърза помощ” не е констатирал инсулта. Малко след това жената е издъхнала. В този момент клиентката ми Александра е била в напреднала бременност, което е било голямо притеснение дали от шок няма да се случи нещо лошо с бебето.”
Затова близките на починалата завеждат гражданско дело в Благоевград за причинени неимуществени вреди.
“Прецених, че за моите клиенти е по-добре да съдим болницата, защото тя има пари - посочва адв. Филипова. - Освен това те като лечебно заведение също са виновни за това положение. Децата на жената искаха да им покажат, че повече не трябва да правят така, защото по изисквания лекарите, които отиват на място, са длъжни да изнесат пациента и да го откарат за лечение. Разбирам, че нямат достатъчни кадри и заплатите им са ниски, но това са правила. Въпреки това на първите две инстанции загубихме, вероятно защото е по-малък град и може би имаше пристрастност или просто неглижираха случая. Беше много трудно да намерим лекари, които да направят експертизата. Всеки се дърпаше. Аз се насочих към това, че във всяка една от медицинските области има алгоритми, предписани законово стъпки, по които трябва се прави диагностициране на състоянието на един пациент. Те са гаранция за качество. Експертите, които в крайна сметка направиха анализа, заключиха, че лекарят е нарушил алгоритми. Но той самият твърдеше, че щом жената е имала невропатия, със сигурност е щяла да умре. Аз направих среща с лекуващия невролог, защото за мен е абсурдно някой да прогнозира кога друг ще издъхне. Специалистът ми обясни, че това изобщо не е така. И затова пред Върховен касационен съд го спечелихме. А до него стигат много малко от делата за разглеждане. Има много ограничени основания и 3 хипотези, по които се допускат - ако докажеш противоречие на решението, което обжалваш, с други такива на ВКС, или несъвместимост на присъда със становища на ЕС и Конституционния съд и третата - ако представлява интерес за развитието на правото и точното прилагане на закона. Нашето беше одобрено в последната точка, защото беше интересен казус. Имахме смърт заради небрежност на лекар. Въпросът, който аз бях поставила, беше: Задължен ли е лекарят да спазва тези стандарти и алгоритми, разписани в различните нормативни актове? Съдът се мотивира много добре, че въпреки тази епикриза, в която пише, че тя ще умре задължително заради невропатията, това не е истина. Всъщност попаднахме на страхотен съдия, който ни намекна, че ги съдим за малко пари. Ние бяхме заявили по около 30 хил. на човек, а той ни подсказа,
че децата имат право на по 100 хил. лв.,
а бащата на 120 хил. лв. Разбира се, той не можеше да ни ги присъди, след като ние не сме ги поискали. Ние го направихме, защото не знаехме какъв ще е изходът и какви разноски ще платим, ако го загубим.”
Интересното е, че в течение на процеса болницата привлича виновния лекар като страна по делото и започва да го съди.
За съжаление обаче, някои случаи не приключват по този начин и близките на починалите вследствие на лекарски грешки никога не получават справедливост.
“Един от моите казуси е за млад мъж, психично болен, който беше с някаква форма на шизофрения - разказва адв. Мария Петрова. - Докато лежи в психиатрия, започва да се оплаква, че го боли коремът. Вдига температура, правят му се кръвни изследвания, те показват някакво възпаление. Никой обаче не предприема нищо повече, защото за всички той е просто луд. Минават няколко дни, неговите оплаквания се задълбочават, завеждат го все пак на консултация с хирург. Лекарят обаче казва, че “не може да се занимава с лудия”, защото той не може да каже дори какво му е. Няколко часа по-късно човекът умира.
Аутопсията показва, че е починал от спукан апендицит
В XXI век това е абсурдно. Пуснахме сигнал до прокуратурата с основание, че е причинена смъртта на това момче от съответните медицински лица, които не са се погрижили за него. Досъдебното производство се прекрати, като прокурорът се мотивира с довода, че в годината, в която се случва това, нямало конкретен приет стандарт по хирургия и той нямало с какво да си запълни правната норма.”
Хипотетично, ако това е наш близък, дали ще си мислим, че има справедливост и закони? И съответно трябва ли да съдим държавата, че не е приела някои разпоредби...
