В изявление на 29 май 1989 г. председателят на Държавния съвет на Народна Република България и генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков призовава Турция да отвори границата "за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там". Дни след това започва т. нар. Голяма екскурзия. На 3 юни 1989 г. Турция отваря границата си и започва мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г., свързана с опашки за паспорти, товарене на разрешеното за изнасяне имущество, продаване на друго, най-често на безценица.
Ето изявлението на Тодор Живков, направено по Българската телевизия и Българското радио:
"Както беше съобщено в печата, през последните дни във връзка с приетите от Народното събрание закони за задграничните паспорти и за българското гражданство в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили, възникна напрежение.
В отделни селища бе нарушен грубо общественият ред.
За тия събития някои западни кръгове и радиостанции, които са още в орбитата на студената война, съобщават невероятни неща и по същество провеждат клеветническа кампания срещу нашата страна. (...)
Без да драматизираме случилото се, необходимо е с чувство за отговорност и дълг пред нацията да се видят истинската същност и причините за тези действия на част от привържениците на исляма у нас.
Има ли икономически, политически, културни и други условия за такива действия?(...) Исторически факт е, че Народна република България е отечество на всички, които са се родили на тази земя, в която са костите на техните предци и където проглеждат техните деца.
- Ислямизираното българско население не е дошло отникъде другаде. България е неговата единствена родина. То е живяло, живее и ще живее в България.
- Тази България е на всички ни, независимо от нашата вяра, от обичаите ни. Ние сме нейни синове и дъщери и сме призвани да изпълняваме своя синовен дълг пред нея. Историята ни е научила да живеем заедно. (...) Съобразявайки се с потребностите на всяко съвременно общество от най-широки връзки със света и в съгласие с виенските договорености, Народното събрание на Народна република България прие, както е известно, съответни закони.
- Главното в тях е, че на всеки български гражданин се дава възможност да пътува, където поиска, в която и да е част на света, да влиза непосредствено в съприкосновение с най-доброто, което е създала цивилизацията на нашата планета.
- Всеки, който желае, може да се възползва от това право по своята съвест и според своята воля. (...)
За съжаление някои кръгове в Република Турция в последно време провеждат ежедневна ескалация на една антибългарска кампания...
След това "режисьорите" на антибългарската кампания подеха въпроса за изселването, като разтръбиха, че Турция е готова да приеме всички български мюсюлмани, които искат да се изселят. По този повод искам от името на българските мюсюлмани и от свое име в качеството ми на председател на Държавния съвет да се обърна най-настойчиво към съответните турски власти:
- отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там..."
На следващия ден, 30 май 1989 г., турският министър-председател Тургут Йозал от своя страна призова България да седне на масата за преговори за сключване на обхватна изселническа спогодба.
Министър-председателят Йозал, който (тогава) се намира в Брюксел, подчерта, че условие за такава спогодба е да бъдат запазени всички права на нашите сънародници. "Нашите граници са винаги открити", каза Йозал и покани и България да отвори границите си. (...)
Министър-председателят Йозал, който подчерта, че условие за спогодбата е да не бъдат нанесени щети на правата на турското малцинство в България, добави следното: "И тези, които дойдат в Турция извън спогодбата, като туристи, могат да останат. Не трябва да бъдат ощетявани и техните права.
Изпращат сънародниците ни с един куфар, продължи той. Какво става с техните пари, имоти, земи? Ние сме готови да преговаряме за това. Нашите граници са отворени. Призоваваме и България да отвори границите си. Няма нужда да се изпращат сънародниците ни в Австрия, в Югославия. Ако са искрени (българите), каня ги на среща за преговори за подписване на обхватна изселническа спогодба."...
Междувременно в страната се организират мероприятия в подкрепа на изявлението на Живков. За митинг в столицата съобщи тогава БТА.
"Повече от 60 хиляди столичани дойдоха днес (31 май 1989 г.) на площад "България" пред Народния дворец на културата, за да изразят своята пълна подкрепа на позицията, изразена в изявлението на другаря Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио. "Единството на нацията - гаранция за нашето бъдеще", "Българските мюсюлмани - достойни граждани на НРБ", "Мир и разбирателство на Балканите" - тези лозунги носеха работници, служещи, студенти, участници в митинга, организиран от Софийския градски комитет на Отечествения фронт."
След изявлението на Тодор Живков започва т.нар. Голяма екскурзия. В поверителния бюлетин С-2 са запазени свидетелства за тези дни:
Истанбул 3 юни 1989 г. (Анадолска агенция) Мехмед Исмаилоглу, който бе екстрадиран от България, заяви, че българският народ не мисли като българското правителство и не мрази турците.
На пресконференция той посочи, че инцидентите в районите, където живеят турци, са чудовищни. "Пълно е с полицаи и войници. Човек дори само на пазар да отива, смятат го за виновен и го бият, колкото си искат. Българската конституция дава право на човека да определя националната си принадлежност и с тези свои действия българското правителство нарушава собствената си Конституция."
Исмаилоглу подчерта: "Осемдесет на сто от българите не мразят турците, казват, че са на наша страна, и осъждат българското правителство. Но тъй като се страхуват, мълчат. Даже някои ни подкрепят, като ни казват "Горе главата".
***
София, 9 юни 1989 г. (Кор. на АФП Волфганг Швайцер). Напрегнато спокойствие цари в Североизточна България, където хиляди български мюсюлмани от турски произход се подготвят да напуснат страната след инцидентите миналия месец, по време на които, изглежда, са загинали повече хора, отколкото официално се съобщава, стана известно от местен източник. (...)
След първоначалния поток от етнически турци, който замина за Турция през Белград и Виена (това приличаше по-скоро на операция за изгонване на ръководителите и активистите на организациите за защита на правата на турското малцинство) сега тази част от българското население е обхваната от истинска психоза за изселване.
Българските власти разрешават на всички желаещи български мюсюлмани (според официалната терминология) да напуснат, рискувайки "кръвоизлив" у населението и дълбоко разстройство на икономиката. Сега вече етническите турци могат да заминават направо за Турция.
В района на Нови пазар, Каолиново и Хитрино цели села били изоставени според различни местни източници. Един реставратор в Шумен каза, че трудностите в снабдяването със стоки са още по-големи, тъй като много шофьори на камиони са напуснали работата си, за да се изселят в Турция.
"Искаме турските си имена, искаме да говорим свободно езика си, искаме турски училища и вестници", заяви един кандидат за изселване. (...)
Тези, които искат да се изселят, напразно се опитват да продадат имуществото си - къщите, мебелите, животните. Те имат право да носят само по 30 кг багаж и 500 лв. със себе си.
***
Анкара, 12 юни 1989 г. (Ройтерс). Стотици етнически турци, изгонени от България, задръстиха днес главния граничен пункт с Турция.
Говорител на турското външно министерство заяви, че за последните няколко дни в Турция са пристигнали най-малко още 3000 етнически турци, между които много жени и деца, с което общият брой на пристигналите от 26 май досега възлиза на 10 000.
Турция възнамерява да създаде още два лагера от палатки за тези хора, близо до открития в неделя на около 70 километра от границата. Трите лагера ще могат да приютят 25 000 души.
Анкара заявява, че България екстернира етническите турци, наброяващи около милион и половина, тъй като те се противопоставят на кампанията за насилствена асимилация, включително и смяна на мюсюлманските им имена.
България отрича съществуването на турско малцинство. Тя твърди, че става въпрос за българи, чиито предци са били принудени насилствено да приемат ислямската религия по време на 500-годишното османско владичество.
"България се опитва да оказва натиск върху Турция, но тя никога няма да чуе от турското правителство думите: "Не ни пращайте повече от нашите хора", заяви пред журналисти турският държавен министър Ерджумент Конукман.
Българял не е отговорила на призива на Турция за постигането на изселническа спогодба, която да гарантира собствеността на напускащите страната, както и правата на онези, които остават в България.
Митническите канцеларии на граничния пункт Капъкуле, на 200 километра западно от Истанбул, бяха претъпкани с хора. Телевизията показа как мъже, жени, възрастни хора, седнали върху куфари и вързопи, чакат да им бъдат оформени документите. (...)
***
Радио Би Би Си, 13 юни 1989 г. (22.15 ч.) Междувременно българското посолство в Лондон ни изпрати текста от изявлението на министъра на външните работи Петър Младенов, дадено пред кореспондент на БТА във връзка с последните развития в българско-турските отношения.
В изявлението между другото се казва: "Българската страна оцени положително факта, че Турция отвори своите граници и започна да приема български граждани, които желаят да извършат посещение. Всичко това е в духа на Виенските споразумения." (...)
Пограничната полиция заяви, че днес само в продължение на седем часа са пристигнали 3000 души. Те казаха, че имало опашка от бежанци, достигнала почти 10 км, все още на българска територия.
През последните седмици българските турци пристигаха със самолет или влак, но сега почти всички идват по пътя. Виждат се коли, натоварени с покъщнина, включително радиатори, закачалки, големи торби от пластмаса, пълни с дрехи, някои хора тласкат дори двуколки колички с малкото притежание, което имат. Те казват, че не им дали никакво време да опаковат багажа си или да отидат до банката. Някои твърдят, че българските власти им дали само пет часа, за да се приготвят.
Мнозина намират чакащи ги на границата роднини и стават сърцераздирателни семейни срещи, но други са изправени пред много несигурно бъдеще. (...)
От 3 юни до 21 август 1989 г., когато българската граница с Турция е отворена, над 360 000 български граждани от турски произход напускат страната.
