Съветът за криминологични изследвания към Министерството на правосъдието е готов с анализа защо инцидентите се увеличават в последните 10 години
8 месеца в ареста при пътни инциденти със смърт, принудително вземане на проби за алкохол и дрога, събиране на трафични данни от мобилните оператори при разследванията, промени в наредбата за вещите лица, които работят по дела с катастрофи. Тези и много други мерки са били обсъдени в понеделник на дискусия с магистрати, депутати, експерти и неправителствени организации по инициатива на Софийската градска прокуратура.
За септември обаче остават законодателните промени
при разследване на пътни инциденти - тогава ще има нов парламент, стана ясно от изявленията на участниците.
Възстановеният съвет за криминологични изследвания към Министерството на правосъдието вече е готов с доклада си, който ще посочи защо в последните 10 г. се увеличават престъпленията в транспорта. Това съобщи министър Мария Павлова след кръглата маса. Този съвет възобнови работата си през 2022 г., за да се справи с хаотичните и постоянни промени в законите. Едно от изследванията е за тенденциите и превенцията. Анализът ще бъде разгледан от съвета на 4 юни, а резултатите ще са основа за последващи законодателни инициативи.
Само за 24 часа са установени поредни 34-ма шофьори след употреба на алкохол или наркотици. Каквито и законодателни промени да се разпишат, докато не се промени съзнанието на хората, няма да се справим с този проблем. Работата в тази посока трябва да започне още в детската градина, каза министърът на правосъдието. Тя благодари на близките на загиналите на пътя за това, че въпреки болката от загубата продължават да се борят и да поставят въпроси пред институциите. Павлова напомни и че Министерството на правосъдието е предложило изменения в наредбата за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, те са преминали обществено обсъждане и се работи по становищата (виж карето долу).
Поставиха се въпроси за дронове, които да следят за пътната безопасност. И сега не е забранено да се използват. Друг е въпросът какви средства има за купуването им. Нямаме елементарна апаратура за отваряне на определени телефони и други важни за нас неща, защото няма пари. Това са проблеми, които депутатите трябва да разберат, каза градският прокурор Илиана Кирилова. Тя напомни, че в парламента се създават всякакви временни комисии, които се ползват за пропаганда, а войната по пътищата се неглижира. На закритата дискусия е станало въпрос и за единния център за обработка на нарушенията на пътя, който беше закрит от Бойко Рашков, а след това възстановен.
На 17 май 2023 г. е дадена задача на АПИ да обезпечи крайпътното пространство. Наскоро видяхме, че не е направено. Тази среща няма да е последна, добави Кирилова.
Трябва да надградим законовата база, за да не умират хора. Форматът не е първи, а пореден. Резултатите не са добри.
Трудно е пред родители, загубили децата си, да обясниш защо системата не работи
или работи бавно. В очите на колегите ми тези хора са герои. Въпреки болката намират сили и опитват да променят нещата. Дано успеят, дано всички успеем, каза зам. главният прокурор Елена Каракашева. Основното, което близките на жертвите искат, са строги наказания за виновните шофьори.
Цената я плащат нашите деца. Не искаме родителите да теглят кредити за надгробни плочи на децата си. Ще настояваме за такива срещи. Щом си се качил в колата пиян, значи си умишлен убиец. Мярката за отнемане на коли даде ефект. Държим да се отнемат и за превишаване на скорост. Джигитите да полагат общественополезен труд в болници и морги, за да видят какво причиняват, каза Петя Иванова от сдружението “Ангели на пътя”.
Престъпниците трябва да имат страх от затвора, иначе нищо никога няма да се промени. Накрая стигаме до присъдите. Докато нямаш страх, че ще прекараш живота си в затвора, нищо няма да се промени, допълни Нинелла Върбанова от същата организация. Тя призова политиците да вземат пример от държави като Гърция и Италия, където са разбрали, че има нарушители на пътя, които не подлежат на превенция.
Върбанова подчерта, че всеки убит човек в България струва 2,2 милиона евро. И призова властите, ако не са загрижени за хората, да се развълнуват поне за милиардите, които държавата губи.
Търсят решение и за вещите лица и бавните експертизи
Вещите лица и експертизите за тежките катастрофи са една от темите, по които магистратите ще организират отделна дискусия заради проблемите в дейността им. Те са били представени от проф. Станимир Карапетков, който е председател на Съюза на независимите автотехнически експерти у нас и работи по най-тежките катастрофи в страната.
Промените в наредбата са за няколко проблема. Увеличава се размерът на почасовото възнаграждение и то ще бъде 3,5% от минималната работна заплата, която от 1 януари се повиши със 153 лв. Въвеждат се и срокове за изплащане на пътни, квартирни и дневни за всяко явяване на вещо лице пред орган, назначил експертизата.
Промените в наредбата включват и актуализиране на списъците с вещи лица - включване на нови и отписване на починали. Документът ще бъде актуализиран и с още няколко спорни момента, но такива още има, стана ясно от изявленията на прокуратурата в понеделник.
Основният проблем при разследване на пътни инциденти е забавянето на делата, за което проф. Станимир Карапетков е писал доклади на много министри, ръководители на Върховния касационен съд и други институции. Решенията по тези дела се опират на изводите на една от автотехническите експертизи, които понякога са противоречиви и с взаимно изключващи се изводи. Почти винаги при сложни механизми на катастрофата се назначават множество експертизи, част от които будят съмнение за тяхната правилност, пише проф. Карапетков на председателя на ВКС Галина Захарова.
“В страната работят около 120-130 автотехнически експерти, много от които са на пенсионна възраст. Необходимата квалификация имат обаче малцина, не повече от 15-20 човека, които реално изготвят експертизите в процесите с повишен обществен интерес. В последно време ангажираността на тези експерти не позволява изготвянето на експертизите в необходимите срокове”, поставя проблема Карапетков.
Той посочва, че всеки специалист със стаж над 5 г. може да попадне в списъците на съдебни експерти. А България е една от малкото страни в Европа, в които няма задължителна подготовка и лицензиране на съдебния автотехнически експерт, както и изискуема допълнителна периодична подготовка. Не се изисква и членуване в браншова организация, която може да следи за квалификацията и етиката на своите членове.
Станимир Карапетков визира още проблеми в наредбата - няма централизиран орган за обучение на съдебните експерти, липсва държавна стратегия за обучение, лицензиране и периодична допълнителна подготовка, подборът след подаване на документи в съответните съдебни райони е чисто формален. Затова в списъците на автоекспертите попадат хора без необходимото образование и квалификация. В страната няма и механизъм за отстраняване на автотехнически експерт поради системно представени неточни експертизи.
България не е изпълнила и препоръката да се създаде национален институт на вещите лица, който да определя правилата за вписване като вещо лице и изискванията за компетентност за всички вещи лица, които практикуват в съдилищата, и да отговаря за тяхното лицензиране. Според проф. Карапетков такъв национален институт трябва да бъде свързан с правителството или с някой от университетите. Институтът ще определя стандартите и равнищата на компетентност във всяка от основните експертни области.
