Решението трябва да се потвърди на срещата на върха във Вашингтон
Украйна да може да атакува военни цели на територията на Русия със западното оръжие, което страните от НАТО ѝ предоставят. Такава резолюция одобри заседавалата три дни в София Парламентарна асамблея на алианса.
Окончателното разрешение обаче се очаква да бъде взето на срещата на върха на НАТО на 9 юли във Вашингтон.
Втора година страните - членки на алианса, не разрешават на Украйна да използва дареното ѝ въоръжение за поразяване на цели, разположени на международно признатата територия на Руската федерация, макар президентът Володимир Зеленски системно да призовава за това. Ограниченията не важат за територията на Крим и останалите окупирани от Русия украински земи.
“Поразяването на военни цели извън територията на Украйна е легитимна част от самозащитата.
Руските сили са си на руска територия и оттам нападат. Фронтът е малко или много на границата. Украинците имат право да се защитят”,
аргументира отпадането на ограниченията генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той даде пример с последните военни действия, които се водят в Харков - градът се намира на километри от границата и в момента украинците могат единствено да се пазят и пресичат атаките, при които загиват местни жители, но не и да им противодействат.
“Някои от съюзниците вече са вдигнали ограниченията за изпратеното от тях оръжие, но моят съвет е да внимаваме с рестрикциите, защото, когато имаме много такива, можем да нарушим правото на украинците да се защитят. Не казвам, че няма да има никакви ограничения в бъдеще”, подчерта Столтенберг.
Текстът на резолюцията обаче предизвика спор сред делегатите. Представителите на Канада приветстваха идеята и дори предложиха по-строга формулировка. Но от Италия се обявиха “против” и припомниха, че са предоставили бойна техника и оръжия на Украйна с условието да не ги ползват срещу цели на територията на Русия.
“Трябва да признаем, че Украйна губи тази война в момента.
Не можем да продължим да ѝ казваме да не стреля ракетите си по Русия, която щастливо праща своите по Киев
Ще е много тъжно, ако не приемем тази поправка”, заяви пък един от представителите на Великобритания.
“Военната помощ за Украйна и ограниченото ѝ използване изглежда двулично. Това е като да играеш баскетбол с белезници”, бе позицията на Литва.
Франция, Естония, Нидерландия и Швеция също са за отпадането на ограниченията. Така предложението бе подкрепено, но 9 държави останаха “против”.
"НАТО се заиграва с военната реторика и изпада във военен екстаз", реагира по-късно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той обясни, че Русия ще гледа на всяка украинска атака по територията си като директна ескалация.
“Ние подкрепяме, но
не изпращаме войници да участват в битки
НАТО не търси конфликт с Русия”, увери Столтенберг след срещата си със служебния премиер Димитър Главчев.
Притеснение, че алиансът може да прати войници в Украйна, се зароди преди месеци след изказване на френския президент Еманюел Макрон, че не изключва подобно решение.
Тогава и Столтенберг, и съюзниците категорично заявиха, че такава идея няма и никой няма намерение да я обсъжда.
Темата обаче отново бе повдигната тази събота от унгарския премиер Виктор Орбан, който намекна, че НАТО се готви за пряко участие в конфликта. Същия ден българският президент бе не в София, където течеше Асамблеята на НАТО, а на посещение в Будапеща и разговаря с Орбан. И Радев настоя, че натовски военни не трябва да ходят в Украйна.
“Няма да изпращаме български военни в Украйна. За мен това е типичен пример за
хибридна атака и дезинформация
Такава тема никога не е обсъждана в НАТО, не е обсъждана и днес. Нека бъдат спокойни българските граждани. Това е поредна дезинформация, която ми се налага да опровергавам”, каза в понеделник Главчев. (Какво му отговори Радев - виж долу.)
“Хубавото, което г-н Столтенберг каза, е, че с всички сили и възможности трябва да помагаме на Украйна, но с мисълта да не бъде въвлечен НАТО в конфликта”, подчерта Главчев след срещата си с генералния секретар.
НАТО да увеличи ролята си и да се ангажира с многогодишна финансова рамка за подпомагане на Киев, призова още Столтенберг пред делегатите в София. Той критикува част от страните за това, че са обещали подкрепа, но са закъснели много с нея или въобще не са я дали. Така например единствена Германия изпратила системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът”, макар и други да са обещали. Столтенберг напомни и че на САЩ им отне 6 месеца, за да отпуснат безпрецедентно голямата помощ от 61 млрд. долара за Киев.
“Подкрепата за Украйна е важна, защото, ако се допусне Русия да спечели войната, “ние сме следващите в списъка на Путин”, предупреди Столтенберг.
“Руският терор трябва да бъде спрян. За да стане това, имаме нужда от вашата решителност. Трябват ни повече системи за противовъздушна отбрана”, разказа и украинският министър на отбраната Рустем Умеров във видеообръщение към делегатите. Припомни, че на няколко пъти Русия е изстрелвала ракети и дронове в близост до границите на други европейски държави и дори ги е преминавала - какъвто бе случаят с Полша. Затова поиска съседните страни, които не могат да им дарят ПВО системи, да затворят въздушните си пространства към Украйна.
Радев: И да не пращаме войски, друг може да ни въвлече във войната
“Реакциите на наши политици и институции, че България няма да изпраща войски в Украйна, не значат абсолютно нищо”, заяви президентът Румен Радев.
Нямало значение дали парламентът има, или няма решение да прати наши военни, защото, ако друга страна от НАТО “провокира пряк сблъсък с Русия”, ние сме длъжни да ѝ помогнем.
Така президентът отговори на критиките, че всява страх у хората с изказванията си за евентуално изпращане на натовски военни в Украйна. И настоя, че “всички държави - членки на НАТО, по един или друг начин са въвлечени в тази война. С предоставяне на разузнавателни информации, целеуказване, оръжия, муниции, подготовка”.
“Трябва час по-скоро да се намерят дипломатически инструменти за прекратяване на войната в Украйна. Това няма да стане с повече оръжие, няма да стане с изпращането на войски от държави - членки на НАТО”, заяви Радев в събота от Унгария. В деня, в който в София бе открито заседанието на ПА на НАТО, той бе в Будапеща, където се срещна с президента Тамаш Шуйок и премиера Виктор Орбан. В неделя се наложи служебният премиер и военният министър изрично да уточняват, че е фалшива новината как България може да изпрати войници в Украйна, а партиите реагираха остро на изказването на Радев, което е в противоречие с позициите на съюзниците в НАТО и ЕС.
“По никакъв начин не искам да плаша никого. Пак призовавам за трезв разум. Политиците да се допитат до експерти, ако нещо не им е ясно”, препоръча им обаче той в понеделник, този път от Швейцария. Нарече ги “хора, които през живота си са стискали само детско пистолетче, а вземат решения”. Затова посъветва: “Депутатите да преминат интензивна едномесечна военна подготовка и да подпишат декларация, че ако се наложи, те ще воюват за България”.
