Необходимо е да се въведе нов финансов инструмент за защита на фермерите при кризи като част от Стратегическите планове. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, съобщиха от аграрното министерство.
Тахов посочи, че рамката за управление на кризи трябва да включва както инструменти, допринасящи за повишаване на стабилността и конкурентостта на аграрния сектор, така и бързо приложими извънредни мерки за намеса при възникване на неблагоприятни пазарни процеси. Той съобщи, че България подкрепя предложението на Хърватия и Словения за създаване на интервенция в Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП), която осигурява възможността за механизъм за "ад хок" финансова подкрепа в случай на криза. Това предложение би следвало да се реализира при следващо изменение на Регламента за Стратегическите планове, каза земеделският министър.
ОСП и в частност селскостопанският резерв се нуждаят от адекватен бюджет, който осигурява сигурност, защита и справедливо подпомагане на фермерите в условията на кризисни ситуации. От съществено значение е да се работи и за изравняване в нивата на директните плащания, изтъкна Тахов.
Той припомни, че през последните години няколко кризи силно засегнаха производството на селскостопанска продукция и фермерите изпитват все повече затруднения, като едно от тях е изпълнението на проектите в срок. България предлага ЕК да удължи с 12 месеца срока за разплащане по проектите от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020.
По време на Съвета бе обсъдена и ситуацията на селскостопанските пазари вследствие на войната в Украйна. Министър Тахов обърна внимание, че от началото на 2024 г. в България се отчита интензивен внос на пресни кокоши яйца за консумация от Украйна. Той настоя за предприемане на защитни мерки след влизането в сила на новия Регламент за автономните търговски мерки (АТМ), тъй като това създава сериозно безпокойство сред представителите на сектора в страната.
Аграрният министър каза още, че едно от основните предизвикателства пред селско стопанство е широкото навлизане на по-екологосъобразни практики, без това да засегне продоволствената сигурност. "Повишаването на приноса на сектора към зеления преход не може да се постигне само с въвеждане на нови изисквания и ограничения. На фермерите следва да бъдат предоставени съответни икономически стимули за поемане на екологични ангажименти, като по този начин ще се намали рискът от изоставяне на земеделски дейности и обезлюдяване на селските райони", заяви Тахов.
БТА припомня, че миналата седмица министърът на земеделието и храните имаше възможност да запознае европейския комисар по въпросите на селското стопанство Януш Войчеховски, който беше на работно посещение у нас, със състоянието на земеделието в България.
След срещата Тахов каза, че е изложил тези предложения пред Войчеховски.
Еврокомисарят определи България като важна страна в ЕС по отношение на селското стопанство и осигуряването на продоволствената сигурност в целия ЕС, особено в тези трудни времена.
Той допълни, че в селското стопанство има две много деликатни теми, които са важни за стопаните както в ЕС, така и в България. Едната е Зелената сделка, а другата - гъвкавостта за държавите членки при избора на периода, през който да се прилагат мерките. В момента всяка държава членка има възможност да избира периода според своята специфика и спецификата на своето селско стопанство.
Заключението от разговорите у нас, което еврокомисарят изведе, е, че са важни по-съществени мерки в ЕС, за да не се позволява такава голяма разлика между внос и износ и да се подкрепят селските стопани.
Министър Тахов заяви, че предпочита да дойде времето, когато да не се отчитат обемите на компесаторните плащания, които са предизвикани от форсмажорни обстоятелства, а да си говорят за нивата на директните плащания на българските земеделски стопани, те да се изравнят към останалите страни членки.
