- Каталуня първа обяви извънредно положение тази година и започна да доставя течността за пиене с кораби
- Във Франция Макрон обяви план за рециклиране на 10% от ресурсите до 2030 г.
- Италия, Гърция и Белгия са сред държавите, изпитващи хроничен воден стрес, България за момента е с нисък риск
Следващата голяма криза в Европа ще е за вода. Това е заключението на експерти на основата на изследване, използващо сателитни снимки. Според него Старият континент страда от повтарящи се големи суши още от 2018 г. и това не може да бъде преодоляно дори при настъпването на инцидентни по-влажни периоди.
“Преди няколко години бих казал, че Европа има достатъчно вода. В момента съм убеден, че имаме проблем”, казва пред сп. “Политико” водещият автор на проучването Торстен Майер-Гур. Според него, след като поредното лято, което се очертава да е рекордно горещо, вече е зад ъгъла, правителствата на най-засегнатите страни се налага да вземат мерки, понякога драстични, за да
не допуснат кранчетата да пресъхнат съвсем,
както и да успеят да се справят с нарастващото напрежение между отделните държави за контрол над водоизточниците. Неслучайно миналата година испанският премиер Педро Санчес обяви, че “сушата се превръща в основен политически и териториален дебат за следващите години”.
Най-пресният пример тази година идва именно от Испания – от автономната област Каталуня, където се намира и един от най-посещаваните от чуждестранните туристи град – Барселона. След липсата на валежи през зимата и след най-големия в историята спад на водните резерви до едва 16% от капацитета местните власти се принудиха да обявят извънредно положения в началото на февруари. С него дойдоха и наложените драстични мерки за пестене. На каталунците им бе забранено да пълнят басейните си и да си мият колите. На домакинствата бе наложено да намалят консумацията си на вода с 5%, на индустриалните потребители – с 25%, а на фермерите – с цели 80%. Шефът на Агенцията за околна среда на Каталуня обяви, че през октомври по бреговете на областта ще бъдат изградени фабрики за обезсоляване на морска вода. А междувременно бе взето решение да бъдат доставяни обезсолени запаси с кораби от Валенсия, която впрочем периодично също е изправена пред проблема с големите суши, както и Андалусия.
Едва в началото на май регионалното правителство на Каталуня обяви, че вдига извънредното положение заради по-обилните валежи и облекчава значително ограничителните мерки. Така 6 млн. души, които бяха засегнати, поеха глътка въздух. За кратко. Защото с наближаването на лятото страховете отново ще се засилят.
Всички прогнози до момента сочат, че и това лято Европа ще бъде подложена на безпрецедентни горещини. Според прогнозите на ООН жегите ще са най-убийствени в южните части на Стария континент и от тях най-много ще страдат в Испания, Франция, Италия, Гърция, донякъде в Португалия. В няколко поредни години Германия също се сблъска с небивало безводие. Научните данни сочат, че районът на
Средиземноморието като цяло се затопля с 20% по-бързо
отколкото средно светът като цяло. Така че обитателите на този някогашен рай тръпнат в тревога дали и тази година ще се наложи да изтърпят ограниченията, които им се стовариха през 2023 г.
Миналата година във Франция дори избухнаха земеделски бунтове заради наложените забрани за поливане, които обричаха много селски стопани на фалит. Наложи се полиция да укротява недоволните.
Празните частни и обществени басейни и пресъхналите градски фонтани тогава бяха най-малкият дерт на французите. В най-засегнатите места хората бяха снабдявани с бутилки от магазините или с цистерни заради тежки режими на потребление, имаше забрани да се мият колите и да се използват маркучи за поливане на градините на къщите.
Французите бяха призовани да използват колкото се може по-рядко миялните си машини, да перат на най-икономичните програми, да използват дъждовна вода за поливане. На местно и национално равнище бяха взети мерки за рециклиране на използваните води, както и за максимално намаляване на течовете от водопроводните мрежи.
В крайна сметка президентът Еманюел Макрон представи цялостен план от 50 мерки, засягащи индустрията, селското стопанство, туризма и личното потребление, според който 10% от водата във Франция трябва да бъде повторно използвана до 2030 г. Сред важните акценти в плана бе и прогресивното поскъпване на жизнения ресурс след преминаването на границата на базовите нужди. Макрон поиска също атомните централи на страната спешно да изработят планове за адаптация към климатичните промени.
Италия също въведе рестрикции на потреблението миналата година, след като заради сушата дори река По пресъхна. Наложи се да бъде намален водният дебит в градските мрежи и така кранчетата не пресъхнаха напълно, но течаха слабо. В пет региона бе въведено извънредно положение и властите бяха призовани да спират водата нощем. Много водноелектрически централи спряха работа заради ниските нива на реките. Всички неосновни нужди - като поливане на градини и спортни терени, миене на улици и на автомобили, пълнене на басейни, бяха забранени. Фонтаните и обществените чешми бяха спрени. Някои увеселителни водни паркове затвориха, а други започнаха да използват филтрирана морска вода. В някои градчета
бяха въведени твърде необичайни мерки,
като например забрана косите на клиентите на фризьорските салони да се мият по два пъти. В момента за проблеми с водата се говори основно за островите Сицилия и Сардиния, където е обявена “ситуация на природно бедствие”, но горещините тепърва предстоят.
Въпреки големите си резерви Германия също прие през 2023 г. национална стратегия за водата, свързана с промените в климата и увеличаващите се суши. На 120 страници в нея се описваше как ще се регулира потреблението в случай на криза, а самите потребители бяха категоризирани в различни групи. В програмата се предвиждат и редица стимули за всеки един човек или предприятия, които пестят вода.
По последни данни на Световния институт за ресурсите 25 държави в света, които обхващат 25% от световното население, са изложени на хроничен воден стрес. Това означава, че те консумират над 80% от водните си ресурси. Най-застрашени са държавите от Близкия изток и Северна Африка, но рискът е голям и за няколко европейски страни, сред които Кипър, Гърция, Италия, Испания и изненадващо – Белгия, където промишлеността изразходва огромната част от ресурсите. На интерактивната карта, публикувана от института, се вижда, че за момента България е с нисък риск да изпадне във воден стрес.
Брюксел: Ще гръмнат водни конфликти
Според Европейската комисия столиците не са готови за нажежаващия се свят
Липсата на достатъчно вода носи опасност от избухване на конфликти за ресурси между държавите в ЕС, предупреди Европейската комисия в средата на март. Според европейския изпълнителен орган държавите от съюза са зле подготвени за нажежаващия се свят. В документа правителствата са призовани да засилят подготовката си за посрещане на последиците от климатичните промени, разкрива изданието “Политико”.
Комисията посочва, че недостигът на ценната течност засяга всички аспекти на живота – това, което ядем и пием, инфраструктурата, енергетиката, транспорта, основните икономически дейности и разбира се, човешкото здраве. Нарастващото съперничество за водните източници може да доведе до сериозни междудържавни спорове и конфликти, се казва още в текста.
Климатичните крайности като сушите и наводненията са само част от опасностите, пред които е изправена Европа. Без да навлиза в детайли, Еврокомисията посочва, че има 36 риска, някои от които вече са на катастрофално ниво и изискват спешни действия. Изброени са още горските пожари, болестите, загиването на селскостопанските култури, увеличената смъртност заради жегите, щетите по инфраструктурата, структурните промени в околната среда, като се подчертава, че държавите нямат адекватни планове за справяне с тези заплахи.
В документа е посочено, че само от наводненията Европа може да понесе щети за 1,6 трилиона евро годишно. Освен това климатичните промени увеличават неравенствата между държавите в ЕС, тъй като южната част на континента е много по-тежко засегната. Създават се предпоставки за недоволства, които могат да се превърнат в истински войни за вода.
Съвсем пресен пример за това е ядът на Франция и Италия срещу Швейцария, която държи кранчето на водата за Западна Европа и това изнервя съседите ѝ. За момента напрежението все още има измеренията на цивилизован дипломатически спор. Става дума за споразумение от 1884 г. между 3 швейцарски кантона да отговарят за регулирането на нивото на Женевското езеро. В договора не се споменава Франция, макар 40% от водния басейн да са на нейна територия. Сега обаче френското правителство иска този пропуск да бъде поправен, защото се чувства ощетена.
Спорът всъщност е за язовир в западния край на езерото, който е със стратегическо значение за властите в Париж, тъй като чрез него може да се регулира пълноводието на река Рона. Това е особено ключово в момент, когато Франция се бори с жеги, пожари и недостиг на вода. Досега Швейцария е отговаряла на френските искания за повече вода от езерото към реката, но не е длъжна да го прави. Което е предпоставка за избухването на конфликт, за какъвто говори Еврокомисията. Париж настоява да започне преговори с Берн за общо управление на нивото на езерото, но Швейцария е въздържана. Ще се окаже ли това повод за влошаване на отношенията между съседите, след като около 2,5 млн. души в региона около френския град Лион зависят от нивата на река Рона?
Франция не е единствената недоволна. От няколко години Италия също спори с Швейцария за управлението на водите на езерото Маджоре, разцепено от границата между двете държави. През 2022 г. италианските провинции, засегнати тежко от жегата, са настояли да им бъде отпусната повече вода от езерото. В дългосрочен план Рим иска нивото на водния басейн да бъде повишено, но Швейцария смята, че това само ще увеличи риска от наводнения.
В Швейцария се намират 6% от всички водни ресурси на Стария континент, но и тази богата държава все повече страда от горещини, а ледниците в Алпите се топят с небивала скорост.
Световна премиера: градче слага лимит на населението си заради пресъхващите чешми
За първи път в света градче с 3700 души население приложи необичайна мярка заради нарастващия недостиг на питейна вода. Малката община Гримисуат в Швейцария взела общо решение да бъде ограничен броят на населението, което не може да се увеличи на повече от 5000 души. Така евентуалното разрастване на селището ще спре след около 10 до 15 години и повече няма да бъдат определяни никакви зони за ново строителство и заселване.
“Инфраструктурата и запасите ни са предвидени за максимум 5000 жители. Можехме да си поставим за цел да се разраснем, но имайки предвид несигурността около климата, решихме да се откажем. Нямаме вода за много хора”, казва председателят на общината Рафаел Вигнер. Според него става въпрос за логично решение, а не за блокаж, за да може качеството на живот на сегашните обитатели да се запази непроменено.
Преди време в градчето били сложени специални водомери, които да отчитат дали допустимата консумация се надвишава, бил направен и основен ремонт на водопроводната мрежа да спрат течовете. Местните се надяват и други общини да се вдъхновят от примера им. По време на големите горещини и суши миналата година няколко кметове от Южна Франция взеха решение да спрат разрешенията за строителство за 4 години.
