Как чрез хиперсъзнанието можете да се програмирате за успех

Книга с конкретни научно доказани практики помага на тези, които са се убедили, че старите методи не работят, и търсят нещо революционно

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

"Хиперсъзнание. Революционни техники, базирани на научни изследвания, за препрограмиране на подсъзнанието" е книга, която обединява дългогодишните изследвания на психоложката Моника Балаян и натрупания опит на Петя Минкова като научен журналист от сп. "Космос" и "24 часа - 168 истории". Тя е за тези, които са се убедили, че старите методи не работят, и търсят нещо революционно.

Книгата съдържа иновативни техники и конкретни практики, с които може да се препрограмира подсъзнанието. "С нея ще разберем колко различни програми в подсъзнанието ни блокират - със страхове, с мързел, с натрапчиви мисли за провал и т.н. Ще видим как този "вирусен софтуер" може да бъде изчистен и на негово място да вкараме нов, с който да сбъднем и най-дръзките си мечти. Ще научим кои са кодовете към подсъзнанието, как да общуваме на неговия език, как да "улавяме" точните отговори, да стартираме мозъчните вълни на хиперсъзнанието, да програмираме успеха", обещават авторките. Тази уникална система се базира на древни знания, които Моника е открила в Матенадаран - едно от най-големите хранилища за ръкописи от зората на цивилизацията, и на съвместни изследвания с професори от Института по физиология "Орбели".

Ето откъс от книгата, издадена от КК "Труд". Тя е 352 страници и струва 39 лева.

Успех се постига с правилно изградени неосъзнати навици

Да се промени навик не е лесно, но има и прост алгоритъм, който може да се спазва от всеки.
Първо, за да изградим нов навик, са необходими многократни повторения, за да го превърнем в неосъзната програма. Повечето хора допускат една и съща грешка - решават да сложат край на даден навик и се впускат много амбициозно, но след няколко седмици ентусиазмът изведнъж изчезва, мързелът се пробужда.

Затова е добре да се знае, че за да може нещо ново да си проправи път към подсъзнанието, са необходими упражнения, техники с многократни повторения и едва тогава може да очакваме резултат. Обяснението е, че тогава "програмата" ще се стартира автоматично. Затова всичко трябва да се повтаря, докато не стане лесно - това е сигналът, че новият навик се е превърнал в изградена подсъзнателна програма. Ако мозъкът разбере, че този "софтуер" е важен, го превръща в автомат - спираме да изразходваме енергия за него и го правим неусетно и с лекота.

Практика: Вечер преди заспиване си представяме, че сме здрави, стройни, успели, че имаме достатъчно средства, че сме щастливи, живеейки в мечтаната къща, с мечтаното семейство и имаме мечтаната работа. Че сме полезни за всички и за общността.

Второ, да се освободим от "токсините". Токсични хора и ситуации има в изобилие, ние самите също ставаме токсични с мисли, настроения, страхове, разочарования, завист, подозрения и т.н. Всички тези токсични хора, ситуации и вътрешното ни състояние са сигнали, че нещо не правим правилно. И ако реагираме на токсично състояние с избухване, с нерви, със самовнушения, с желание да си отмъстим, със самонавиване, токсинът започва да ни трови. В състояние на гняв мозъкът не работи адекватно. Затова първо трябва да се успокоим - с дишане, с разходки и други, за да върнем вътрешното си благостно състояние. Чак след това можем да видим дали ситуацията, човекът или емоциите ни показват къде са нашите грешки. Или че всичко това изобщо не заслужава нашето внимание. С други думи, най-важното е да можем да управляваме нашата емоционална реакция, за да изградим правилна програма на неосъзнато ниво.

Важен съвет: Да не възприемаме токсините лично - нито своите, нито чуждите. "Защо с мен стана това", "Защо аз", "Защо аз съм черната овца", "Какво иска от мен" - когато се появяват, това означава, че ги приемаме лично.

Практика: Трябва да разберем, че не всичко е свързано с нашата личност. Може би шефът не ни напада точно нас, а ни обяснява каква част в работата не му харесва или иска нещо да се свърши по определен начин. Фокусът не е върху нас, а върху това, което вършим. Т.е. не е лично. Затова да спрем да мислим, че всичко е насочено срещу нас. Много по-удачно е да си зададем въпроса - дали това е токсична ситуация, или някой ни казва честно, че тя не му харесва? За нашата личност ли говори или за нещо съвсем друго?

Най-важното е в такава ситуация да търсим начини да се успокоим и първата ни мисъл да бъде: Успокой се! Това не е лично срещу теб! Да не възприемаме всички ситуации лично, а да се опитваме правилно да преценим какво се случва, за да може мозъкът да ни даде правилните отговори.

Практика: Ако все пак се налага да търпим в семейството или в работата "терорист", който "произвежда" токсини, важното е да развием здравословна вътрешна дистанция. В себе си можем да си пеем или да пуснем вътрешен смях, но без да се издаваме. Негативни емоции и хора винаги ще има, но само ние определяме реакциите ни към тях.

Трето, да спрем да създаваме "черни дупки". Една от най-популярните е, когато някой ни прави комплимент, да отговаряме: "Не виждаш ли колко съм остарял/остаряла?". Тези фрази са голям червен знак: "Внимание". В нас се е активирала програмата за черногледство, която ще ни засмуче като "черна дупка". Затова да спрем да създаваме напрежение около себе си, да прекратим конструирането на негативни сценарии, навика да се самокритикуваме, защото очакванията ни са прекалено високи.

Практика: Задават се три въпроса - Какво искам? Къде и как получавам енергия? Кога ми просветва?

Всичко опира до това дали човек е щастлив и как го "изчислява". Когато дефинираме какво означава за нас качество на живота, ще се появи желанието да си даваме сами на себе си подкрепа. Ще спрем да се критикуваме, да се обвиняваме, да си казваме колко тъпо и глупаво сме постъпили, да недоволстваме. Тогава ще разберем, че ние сме си най-добрият приятел: "Аз съм един голям късметлия! Всичко ще е наред!" Да бъдем благодарни винаги за всичкото добро в живота си. Благодарността е като мощна "атомна централа", която ни зарежда, а недоволството ни засмуква в обратната посока. Нещо повече, благодарността светкавично започва да променя качеството на живота ни.

Втора практика: На един лист да запишем какво сме обещали на другите и какво на себе си, след което да направим анализ - какво можем и какво не можем. На тези, на които сме обещали и не можем да изпълним ангажиментите си, им казваме истината. Махаме "черната дупка". След това разглеждаме обещанията към себе си - преценяваме кое е реалистично, кое не. Даваме си един месец. С всяка махната черна дупка ще получаваме допълнителни сили и енергия.

Следващо правило е да живеем с
мисълта, че вече сме постигнали желания успех.

Практика: Изправяме се и си представяме нашия успех - чуваме ръкоплясканията, виждаме картинно възхитените погледи на поздравяващите ни хора, усещаме миризмата на цветята, които ни поднасят, можем да се прегърнем и да си кажем на глас: Браво!
Ако в този момент в организма не усетим прилив на енергия, на желание, емоция, радост, тази цел определено не е нашата. И обратно, ако има емоция, импулс, това е правилният път.

Добре е по време на визуализацията да добавим движение на тялото, да отворим прозореца, за да усетим свежия въздух, да си пуснем звука на аплодисменти, които са показател за успеха.

Ако всеки ден правим това, принципът на повторението по необясним начин ще започне да подобрява качеството на живота ни. Важното е да има повторение, за да стигне до подсъзнанието - само тогава ще има успех. Преди заспиване също е добре да си кажем: Браво! По този начин мозъкът го приема като възможна реалност за нас.

Вторият подход е да създадем програма за изчистване на боклука в паметта. В края на книгата ще откриете QR кодове към безплатни Mneuro видеопрограми и "Мигновено освобождаване от негатива", с които може да се постигне точно тази цел. В момента, в който "боклукът" бъде елиминиран, мозъкът започва отново да работи в нормален режим.

Практика: Вземаме два листа, черен и бял. В черния мисловно изпращаме притеснения, неприятни преживявания, недоволства, обиди, разочарования. Можем да си помогнем с ръце, все едно физически ги изхвърляме в него. Ако ни е по-лесно, може на различни листове да опишем обидите и да хвърлим тези листа.

Когато приключим, започваме да гледаме белия лист - там започваме на чисто. Миналото повече не ни пречи. Нищо не пречи да започнем наново, на чисто, на бяло, като бял лист хартия. На този бял лист описваме етап след етап как си представяме успеха във времето. След три месеца, шест месеца, след една година, след три години, след пет години.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Като чуете "С цялото ми уважение", хич няма да ви уважат. И още пасивно-агресивни реплики

За успех във всяка кариера ви трябва креативност. Трикове да я събудите

Акула, делфин, кит или медуза сте и кой тип как постига успех

Как да се справите с шеф, който знае, че всичко знае

Не мразете края на дистационната работа. Тя доказва рискове

Гадни колеги, но полезни при правилна употреба

Фал или провал и как да се върнете на пътя към успеха

Успешните думи - разликата между мисля и вярвам е като между светулка и светкавица

Работите, за да живеете, или живеете, за да работите

Техники да печелите доверие, което ви води към успех

Умните трупат не пари, а свои хора за успех в кариерата