Делото продължи 15 години, но виновни за смъртта на двете момичета така и не се намериха
В исковата си молба Александрина Ченишева пише, че 15 години е изпитвала само безсилие, обреченост и болка
Майката на едно от момичетата, загинали под рухналата сграда на столичната улица „Алабин" преди 18 години, осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 15 000 лева за това, че не бяха установени и наказани виновните за трагедията. Това съобщава правният сайт Лекс. Решението не Софийския градски съд (СГС) обаче не е окончателно и може да се обжалва пред апелативния, който да увеличи размера на обезщетението.
Под руините на сградата на "Алабин", която се намира на метри от Съдебната палата в самия център на София, умират 24-годишната Петрина Христова и 26-годишната Деница Ченишева, която оставя сираче момиченце на две години и осем месеца. Сградата пада около 18 ч на 19 септември 2006 г. В този момент автомобилът, с който пътували Деница и Петрина минавал по улицата. Колата е премазана, а двете момичета издъхват на място.
Делото в СГС е заведено от майката на Деница Ченишева - Александрина Ченишева. Тя е предявила иск срещу прокуратурата за 300 000 лева от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Делото за рухнала сграда, както и цялата ситуация ще се запомни с това, че въпреки, че две момичета загинаха под руините на "Алабин" виновни не бяха открити. Делото започна на първа инстанция 10 години след трагедията. Подсъдими бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на „А3-Архитектура и изпълнение" и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо", срещу който делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на показанията на свидетеля Николай Александров, който променяше твърденията си като пумпал. Той работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването. Накрая каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд сложи край на съдебната сага.
Майката на Деница Ченишева Александрина Ченишева пише в исковата си молба, че през 15-те години до края на делото е изпитвала само безсилие, обреченост и болка, като страдала от безсъние и била под постоянен стрес.
Тя е завела иск в съда, след като заявлението ѝ за бавно правосъдие било разгледано и прието за основателно от Инспектората на Висшия съдебен съвет, но ѝ предложили обезщетение от само 10 000 лева, което не приела.
Съдия Десислава Зисова пише в решението си, че делото за срутената сграда е било 41 тома, с висока правна и фактическа сложност, с множество сложни експертизи и разпитани близо 70 свидетели.
Основната причина за забавянето му обаче остава незаконното разчистване на местопроизшествието, веднага след срутването на сградата. От мотивите на съдилищата, оправдали подсъдимите, става ясно, че това прибързване е довело до невъзможност да се извърши непосредствен оглед и заснемане от специалисти. На следващо място съдът отчита, че поведението на разследващите след това също е довело до забавяне на делото.
„В случая поведението на органите на досъдебното производство може да се характеризира като противоправно бездействие, доколкото въпреки огромния обем доказателствен материал, са налице периоди, в които не са извършвани действия по разследването или същите не са били извършвани ритмично и ефективно. Голямата част от доказателствения материал е събран през първите две години от разследването, а в останалия период от досъдебната фаза са налице продължителни периоди, в които няма извършени действия, а произнасянията на органите на досъдебното производство са извън рамките на разумния срок", се казва в решението. Съдия Зисова отбелязва, че след внасянето на обвинителния акт в съда през 2016 г., делото вече е протичало без забавяния.
Съдът приема, че делото е било особено значимо за ищцата, тъй като става дума за починалата ѝ дъщеря и продължителността му от близо 15 години е извън разумния срок.
„Прокуратурата не е изпълнила в пълнота задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да приключи в срок, своевременно да бъдат събрани релевантните доказателства, съответно да бъдат разпитани всички свидетели, а обвиняемите лица – предадени на съд. Значение за продължителността на производството оказва и неправилната преценка по отношение на това извършено ли е престъпление и от кои лица", пише съдът. И добавя, че дори и прокурорът по време на пледоарията си в делото срещу подсъдимите е определил като „изключителен успех" това, че разследването е стигнало до финал, след като първоначалните действия са били опорочени и това е затруднило експертите.
Показания по делото е дала и близка на майката на загиналото момиче, която казва, че приятелката ѝ загубила желание за живот, коментирала, че делото умишлено се протака и имала съмнения, че виновните биват прикривани.
„При определяне размера на обезщетението съдът намира, че макар и обичайни и типични за подобни случаи, процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца в един изключително продължителен период от време и воденото производство е рефлектирало негативно върху начина на живот на ищцата през дълъг период от време... В конкретния случай основна част от неимуществените вреди, претърпени от ищцата, са вследствие на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите - липсата на установяване и наказване на виновни лица, в случай че е налице престъпление, а не са резултат от неразумния срок на наказателното производство", се казва в заключение в решението на СГС, с което съдът преценява, че справедливото обезщетение е 15 000 лева и отхвърля иска над тази сума и до исканите от майката 300 000 лева.
