7000 се записали за IT специалисти, а в целия бранш наетите са 40 000
В Добрич има най-добро съответствие между образование и бизнес - много училища за селско стопанство и аграрен профил на местната икономика
Туризмът изглежда е тренд в средното професионално образование в България, защото през последната учебна година около 3500 ученици са се записали в професионални гимназии с такова обучение или в такива паралелки в общообразователни гимназии, показва поредният доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) “Образование и заетост 2024”.
7 хиляди деца пък са се записали да учат в 29 IT специалности в български професионални гимназии. Това представлява 18,6% от целия випуск на тази форма на средното образование, който е от около 22 хиляди подрастващи. В същото време от всички заети в IT сферата у нас
едва 1,6% са завършилите средно професионално образование
точно по тези специалности. Това е най-голямото несъответствие между нуждите на пазара на труда и професионалното средно образование, което е отбелязано в новото издание на изследването.
На пълен работен ден като софтуерни специалисти, администратори, програмисти и разработчици у нас са заети не повече от 40 хиляди души, ако се съди от специализирани издания и данните на БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании). Фактът, че само един випуск на професионалните гимназии се състои от 7 хиляди ученици, т.е. около една шеста от наличните работни места, прави несъответствието между пазар и образование най-голямо.
В доклада ИПИ прави и третия поред годишен индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката и тази година той спада. Миналата година е бил 53,6, а сега е 53,1, като индекс 100 показва, че всеки ученик в професионална гимназия ще работи това, за което е учил, а 0 - обратното.
От резултата излиза, че около 10 хиляди от общо 22 хиляди деца, които влизат тази година в професионални гимназии, изобщо няма да работят това, за което се обучават, защототърсенето на пазара на труда е за съвсем различни специалности.
Причината за спада в индекса е именно в доста разширения прием в IT специалности, е посочено в доклада.
“Имайте предвид обаче, че това не е нещо непременно негативно в дългосрочен план. Все пак тези деца сега започват обучението си, а докато го завършат, ще минат 5 г. и тогава ситуацията на пазара на труда ще е различна”, каза авторката на доклада Зорница Славова.
Традиционно в България има и доста
голям прием в специалности, свързани с туризма
Например през последната учебна година само за готвачи са се записали 1400 ученици, за ресторантьори – 1500, а хотелиерството учат над 600.
От друга страна, и в много средни общообразователни гимназии в страната има паралелки с точно такива специалности. Според ИПИ това се дължи по-скоро на факта, че обучението по тях излиза евтино. Поне в сравнение с редица нужни на икономиката технически специалности, за които трябва да се обзавеждат скъпоструващи кабинети, а е нужна и практика в реални условия.
Добра тенденция в последните години е, че се увеличават и специалностите, които отговарят на трансформацията на структурата на икономиката и развитието на технологиите, като например “Техници на електрически превозни средства” и “Организатори на електронна търговия”, но това са единични примери.
Данните в доклада показват голяма тежест на специалности и професии, които на практика
не се търсят, но запълват места
Те са главно във вече остарели и ненужно широки специалности в селскостопанските гимназии.
В същото време в България има и значителен брой места за професионална подготовка в сфери, които на пръв поглед не предполагат пет години специализирано професионално образование. Такива са например фризьори, козметици, маникюристи, за които през последната учебна година са се записали над 600 ученици. За брокери учат 150, за сътрудник в малък и среден бизнес - над 250. Има и паралелки за продавачи, офис мениджъри и помощник инструктори по фитнес. Това са все специалности, чиято подготовка не изисква скъпа техника. Съществуването им показва, че училищата се възползват от стимулите за финансиране и се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с нуждите на бизнеса.
Добрич е на първо място в страната по съответствие на професионалното образование с нуждите на местната икономика с индекс 62,9. Причината е, че в региона
има много професионални гимназии по селско стопанство,
а голяма част от работните места в областта са именно в тази сфера. Същото се получава и в класираната на второ място област Сливен, където връзката е с промишлеността.
На трето място е София с индекс 59,4. На последните две места традиционно са Смолян и Ловеч. В Ловеч има твърде много обучаващи се в сферата на туризма, без там да има силен такъв бизнес.
17 млн. лв. даде в сряда правителството за обучението на деца в защитени специалности и професии с очакван недостиг на специалисти. Те ще се разпределят между 271 общински и 5 държавни училища към Министерството на културата.
