Всички зрелостници ще получат пълните точки от проблемната задача в матурата по български език и литература. Това обяви в предаването "Денят започва" по БНТ министърът на образованието Галин Цоков.
На държавния зрелостен изпит по български език и литература, който се проведе на 17 май, зрелостници се оплакаха, че диаграмата на една от задачите от първия модул е липсвала при някои от тях.
По думите на министъра проблемът е засегнал около 200 ученици, но няма как да се определи кои са те, тъй като отговорите на изпита се попълват в отделен лист. МОН обяви проверка в училищата, тъй като при пробното принтиране на изпитния вариант проблем не е установен и явно той е създаден от копирането на листовете на място по въпросните учебни заведения. Директори обаче се възмутиха, че отговорността не следва да се търси при тях.
"Ако присъдим тези 4 точки на всички ученици в дадена класна стая или училище, ще е несправедливо спрямо останалите. Решението е точките да се присъдят на абсолютно всички", обясни проф. Цоков.
Проблемът е станал при разпечатването на тестовете, а диаграмата не е излязла заради настройки при някои от принтерите. Тестът се предоставя на училищата в PDF формат. В деня на провеждането му са направени пробни разпечатки в МОН и не е имало проблем. Директорите е трябвало да проверят какво е отпечатано, обясни отново министърът.
След вчерашната втора задължителна матура пък се появиха оплаквания от абитуриенти заради записа за слушане по английски език. Според министъра обаче звуковият файл не е неразбираем.
"И аз прослушах записа, той не може да бъде определен като некачествен. Проблемът вероятно е в устройствата в отделните училища. Записът не е неразбираем", категоричен бе той.
Според министър Цоков трябва сериозна дискусия за това как ще се провеждат матурите и трябва ли да се промени форматът на изпита.
"Няма да има матури за първи клас или за постъпване в детската градина", коментира Галин Цоков. Въпросителните са по повод промени в наредбата към закона за предучилищното и училищното образование, която залага критерии за качеството на обучението в детските градини. То следва да се измерва с тестове - входно ниво и при завършването на децата. Промените обаче се отлагат за 2027 г.
Министърът обясни и защо се породиха протестите на университетите: според бюджета за 2024 г. са определени 39 млн. лв. за увеличение на заплатите на академичния състав, като е определено минималната заплата за асистент да стане 2100 лв. После обаче дошли промените в Закона за висшето образование, които наложили допълнително увеличение на заплатите и преструктуриране на бюджета. Така необходимите средства станали 186 милиона лева, които не са били налични в бюджета.
"Заплатата на асистент трябваше да стане около 2500 лв. след 1 април. Изпратихме писма за съгласуване в Министерството на финансите още при редовното правителство - имаше мълчание. Смени се екипът на правителството, отново изпратихме писмо и при последвалата среща със служебната министърка на финансите и тогава се оказа, че тези средства ги няма налични в бюджета".
В петък синдикатите са постигнали споразумение със служебния министър на финансите и парламентарно представените партии в бюджета да се осигури пълният размер на необходимите средства до 30 юни.
Има непоследователност в политиката относно висшето образование. В бюджета за 2024 г. не присъстват пари, които се определят на базата на качеството на образованието в университетите, посочи Галин Цоков.
