Реалните ни доходи нараснаха над 3 пъти, откакто сме страна членка, а покупателната способност се увеличи с 20%
Преди да влезем в Евросъюза лихвата по ипотечните кредити беше близо 8%, сега е 2,8%, а гарантираните влогове от 40 хиляди лв. станаха 196 хил.
Откакто е член на Европейския съюз – от 17 години, България е направила 9,056 млрд. евро вноски в общия бюджет на ЕС. За същото време е получила 30,383 млрд. евро под формата на земеделски субсидии и преки плащания по оперативни програми. Това сочи справка, предоставена на “24 часа” от финансовото министерство.
Или ако се тегли чертата, за 17 години страната ни
е получила даром 21,327 млрд. евро,
или средно по 1,2 млрд. евро през всяка една от тези години.
Дори както смята средният кюстендилец, част от тези пари да са откраднати, с тях все пак са построени и неща, които всеки вижда и може да пипне: метрото в столицата, почти цялата магистрала “Струма”, довършването на магистрала “Тракия”, която до влизането ни в ЕС бе готова само наполовина, разширената южна дъга на софийското околовръстно, магистралите “Марица” и “Европа”, които направиха така, че в България най-после да има магистрала от граница до граница.
Към сметката трябва да се добавят и над 500 съвременни автобуса, над 40 трамвая, тролеи и други превозни средства, които обновиха градския транспорт във всички по-големи градове.
Хората, които живеят извън тях, както и онези, които биха казали, че не ползват нито магистрали, нито метрото, твърдят, че това не ги засяга. Но те са забравили какви заплати са получавали преди влизането ни в ЕС и колко получават сега.
Разликата е точно 320%, защото
в края на 2006 г. средната заплата в България беше 499 лв.,
докато през март 2024 г. вече е 2300 лв., т.е. се е увеличила повече от 4 пъти.
Аргументът, че инфлацията е изяла това увеличение, някак си не върви, защото между декември 2006 и декември 2023 г. тя е 92%. С други думи, и да я приспаднем, реалният растеж на средния доход пак излиза, че е над 3 пъти.
Разбира се, може да се възрази, че за 17 години заплатите и цените няма как да стоят на едно и също място и същите резултати биха могли да се постигнат и без да сме страна - членка на ЕС.
Но същото не може да се каже за лихвите по кредитите и за гарантираните влогове в банките.
Днес малцина си спомнят, но към края на 2006 г. лихвата по ипотечните кредити се движеше между 6,9 и 7,95%. И дори това
на мнозина им се струваше нормално,
защото с наближаването на датата на присъединяването банките започнаха да калкулират по-малък риск и лихвата започна да пада още преди 2007 г. В предходното десетилетие тя беше над 14%.
От влизането ни в ЕС насам лихвата върху ипотечните кредити започна плавно да намалява, за да стигне в момента до размери от порядъка на 2,4 – 2,8%.
Имаше само едно кратко изключение – след началото на световната финансова криза тя започна да нараства, но това продължи докъм 2013-2015 г.
Преди да влезем в ЕС, размерът на гарантираните влогове в банките беше 40 хил. лева, установен със закона, приет през 1998 г. Тогава
беше още пресен споменът от сгромолясването на банките по времето на Виденов
Благодарение на европейската директива от 2013 г., която задължи страните членки да вдигнат нивото до 100 хиляди евро, обаче от началото на 2014 г. у нас размерът на гарантираните от държавата влогове стана 196 хиляди лева.
И това се случи точно навреме – през юни 2014 г., когато КТБ затвори и спря да плаща на желаещите да си изтеглят депозитите, в България едва ли е имало някой, който да не е успял да разбие влоговете си на суми от по 196 хиляди лева. Друг е въпросът, че минаха почти четири години, преди Фондът за гарантиране на влоговете в банките да успее напълно да изплати депозитите.
Дори да се приеме аргументът, че статистиката борави с понятията на принципа “свинско със зеле”, т.е. половината се хранят със зеле, а другата половина – със свинско, но средно всички са яли свинско със зеле, в случая с доходите и разходите на хората това не е съвсем така.
Защото има и други измерители освен заплатите и инфлацията. Например покупателната способност на населението, или
какво може да се купи във всяка държава срещу заплатата,
но не в абсолютни стойности, а спрямо средната в ЕС. Логиката е, че и останалите страни членки не стоят на едно място и покупателните възможности на населението ѝ също растат в годините.
В това отношение България успява да се доближава постепенно до средното за общността ниво, макар и движението да е със скоростта на охлюв, и както гласи шегата – за да настигне България останалия свят, той трябва да тича срещу нея.
При влизането на България в ЕС
покупателната способност на българското население е била 45,7%
средното в ЕС. Този процент се увеличава постепенно, за да стигне в момента 64% от средния за ЕС показател, т.е. е с 36% под него. И отново в годините на голямата финансова криза – през 2010-2013 г. личи задържане на растежа и дори леко намаляване.
Само че покупателната способност на българите
продължава както винаги да е на последното място в ЕС
Непосредствено преди България са Гърция, в която покупателната способност на населението е с 33% под средния за ЕС показател, и Латвия, в която е с 29% по-ниска.
Съвсем друго е положението с Хърватия, която увеличи силно този показател след влизането си в еврозоната и в момента той е само с 24% под средния за ЕС.
Истината обаче е, че
подоходното неравенство в България е доста голямо
и продължава да поставя страната ни на последно място в общността. Показва го коефициентът на Джини, с който този показател се измерва в целия свят от 60-те години на миналия век насам.
Коефицентът се движи от 0 до 100 и ако е нула или близо до нея, това означава, че хората в тази държава получават абсолютно еднакви доходи. 100 означава, че само един човек получава всичките доходи, а останалите не получават нищо.
По време на социализма този коефициент в България е бил със стойност около 20, но от 90-те години на миналия век се вдига рязко, за да стигне 40. При влизането ни в ЕС през 2007 г. той е около 38, а през следващите няколко години намалява леко, за да падне до 33,2 през 2010 г. Лошото е, че
оттогава постепенно се увеличава
и най-големият показател – 40,8, е достигнат през 2019 г. Но оттогава насам също започва да намалява и в момента е 37,2. С други думи, той е почти същият, какъвто е бил при влизането ни в ЕС или по отношение на неравенството в доходите България на практика не е постигнала нищо за тези 17 години.
Потребителските навици на българина за тези 17 години също се променят, като прави впечатление, че с увеличаването на доходите консумацията расте предимно за храни, които са по-здравословни.
Например в момента българинът консумира горе-долу половината от хляба, който е изяждал преди 17 години (виж инфографиката). Според новите данни през първото тримесечие на 2024 г. средната консумация е 18 кг на човек от домакинство в продължение на три месеца. През 2006 г. той е изяждал по 27 кг и оттогава досега това количество непрекъснато намалява. Разбира се, цената на хляба далеч не е същата, сега той е доста по-скъп в сравнение с тогава.
Но месото също е по-скъпо в сравнение с 2006 г., а неговата консумация нараства от 6,8 кг през 2006 г. на 10 кг сега. Цените на зеленчуците също нямат нищо общо с едновремешните, но и тяхната консумация се увеличава. Следователно цената, която плаща за храната си, далеч не е най-важният, нито пък единствен водещ мотив какво ще сложи човек на трапезата си. Изискванията за здравословно хранене също си казват думата, а това е белег за забогатяване.
