- Бях дотук, промълвил Венцеслав Караджов на адвокатката си, която до сутринта води преговори и с него, и със силите на реда
- Направил опит да се обеси, но въжето се скъсало и се предал
- Спецчасти, жандармерия и полиция 12 часа на нокти да не се повтори трагедията от Лясковец, при която загина барета
Кошмарна безсънна нощ изкараха живеещите на ул. “София” в Пловдив, след като армия от спецсили, жандармерия, полиция, пожарни и линейки бдяха до сутринта да не се случи непоправимото и да загине невинен. Целият район, в който попада и частна университетска болница, остана блокиран.
На същата улица на номер 68А в къщата си се барикадира бившият полицай Венцеслав Караджов и отказваше да се предаде. Точно преди 8 г. там бяха открити разстреляни двамата му родители - Божура и Цветан, а за убийството е бе обвинен единственият им син.
Във въпросния имот, който стана причина за екзекуцията на съпрузите, Караджов научи чрез “24 часа”, че отива в затвора до живот. И първоначално отказа да се предаде.
“Оттук невинен няма да си отида сам! Още двама-трима невинни ще си тръгнат с мен”,
отсича той по телефона пред своя адвокат Зоя Тошкова.
Самата тя научи за окончателното решение на ВКС от кореспондента на “24 часа” Ваня Драганова. Около 17 ч в четвъртък опитната съдебна репортерка в Пловдив, която следи изкъсо казуса вече 8 години, търси защитата на Караджов за коментар, видяла, че има окончателно решение на върховните магистрати. И първа го публикува на сайта 24chasa.bg.
Юристката признава, че още не се е запознала, но бързо уведомява клиента си, който от 23 февруари м.г. е под домашен арест на този адрес. Преди това Караджов изкара 7 г. зад решетките, но беше пуснат да чака у дома окончателното решение на ВКС.
“Защо съдът го пусна?”, питаха в онази нощ десетките полицаи, докато мислеха как да го обезвредят и изведат от жилището.
Караджов очевидно
не е имал време да реагира и евентуално да изчезне,
каквито подозрения се появиха, и се залоства у дома, отказвайки да се предаде.
Като му съобщих за решението на ВКС, той промълви: “Моят живот свърши, бях дотук. Но невинен няма да лежа, разказа пред “24 часа” Тошкова.
Това всъщност са първите думи на бившия полицай, с които дава заявка, че предстои екшън. Зоната около къщата му се изпълни с коли на жандармерия, полиция, специални сили. И всичко наоколо бе отцепено. Дори санитарките от близката болница не можеха да излязат да изхвърлят отпадъци в контейнера.
“Къде отивате?”, спряха униформени две жени. “Смяната ми свърши, колата ми е на паркинга”, каза едната. “А боклука мога ли да хвърля?”, плахо попита другата. “Всякакви боклуци в тази държава трябва да се изхвърлят”, отвърна ѝ униформен. И я пусна към близкия контейнер.
В същото време адвокатката не спира да контактува с клиента си по телефона. Униформени коментираха тихо помежду си, че бившият им колега може да прибегне до отчаяни действия. Припомняха случая “Лясковец”, където командос загина при подобна операция. “Не трябваше да го пускат от ареста”, повтаряха полицаи и очите им бяха нащрек.
“Спокойно помисли. Първият шок е тежък, но не бива да има невинни жертви”,
продължава да го съветва дистанционно адвокатката му, тъй като не знае клиентът ѝ с какво разполага в дома си. Думите му, че няма да си тръгне сам, я притесняват. И тя моли шефа на криминалната полиция Георги Ташев да не прибягват до сила.
През това време към улица “София” прииждат още подкрепления и тя
се изпълва до краен предел с униформени и специализирани коли
Пътят към жилището на Караджов е препречен от бусове на жандармерията. Въоръжени и с бронежилетки стоят на групи и обсъждат ситуацията. Периодично сноват отговорни полицейски фигури. Цивилни са наизлезли по балкони и наблюдават.
Малко преди полунощ полицейски дрон мощно освети жилището на Караджов. Това даде индикации, че може да се пристъпи към щурм. В този миг бронирана кола на Специалния отряд за бързо реагиране се появи и спря пред дома на бившия полицай.
Тактиката е била да го държат по-продължително в блокада, за да се изтощи и предаде сам. На въпрос кога ще преминат в действие, някои смятаха, че това може да стане чак по обед в петък.
Към 4,30 ч призори се чухме за пореден път с Венци, защото водих преговори със зам.-окръжния прокурор Анна Викова и му предавах през цялата нощ какво може и какво - не. Отново му намекнах да се предаде. Той ми отвърна: “Добре, ще си помисля”, описа адвокатката.
Около 5,15 ч той ѝ звъни с думите: Направих опит да се самоубия, но кабелът се скъса. Освестих се на пода и това го приех като знак свише, ще се предам. Тошкова му отвръща, че веднага ще уведоми органите на реда и ще ги помоли да няма ексцесии и малтретиране на клиента ѝ. Шефът на криминалната полиция Георги Ташев обещава, че всичко ще е точно. Както и става.
Караджов е изведен от дома си и откаран в следствения арест. Любопитно е, че точно на този ден преди 8 години той беше арестуван като единствен заподозрян за убийството на майка си и баща си.
През цялата нощ сега е бил сам в имота. Преди да се барикадира,
помолил 23-годишния си син Алекс да не се прибира
Съпругата му Каля от година и половина не е при мъжа си, тъй като намерила друго щастие.
Не е смятал да употреби оръжие, просто е блъфирал. Ако не се бе скъсало въжето, резултатът щеше да е друг, твърди адвокатката му, която в петък около 9 часа се раздели с него, а той бе откаран в затвора.
53-годишният Караджов е категоричен от първия миг, че не е извършил престъплението, за което е осъден.
Нито има преки доказателства, нито успяха да установят, че се е намирал на местопрестъплението, казва Тошкова. През тези 8 години минахме през много унижения, с нас се държаха подигравателно първоначално полицейски началници и прокурори, допълва юристката с дълъг стаж преди това като следовател.
Караджов е с доживотен затвор, но не е без право на замяна
Това означава, че в един момент може да се преразгледа решението и да го помилват, каквито случаи има в съдебната практика. Неслучайно има и приказка: “От затвор се излиза, но от гроб - не”.
Не го изпратих с тези думи, защото той е с изострено чувство на справедливост и това го гнети. В крайна сметка целият му живот рухна, обобщи Тошкова.
