Предстои КРС да анализира пазара на фиксиран
интернет и да прецени дали да бъдат определени
допълнителни задължения и регулации, казва шефът на регулатора
Световният ден на телекомуникациите иинформационното общество се чества всяка година на 17 май от 1969 г. В България празникът се чества от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) - независим държавен регулаторен орган, изпълняващ политиката в областта на електронните съобщения и пощенските услуги.
Как се промени светът на телекомуникаците през последните години, кои са основните предизвикателства в сектора и какво променят за потребителите и телекомите новите регулаторни изисквания – пот ези теми разговаряме с Иван Димитров, председател на Комисията за регулиранена съобщенията,
- Г-н Димитров, как бихте описали телекомуникационния пазар в страната?
- Българският пазар на електронни съобщения еизключително динамичен и непрекъснато се развива. Смея да твърдя, че това еедин от най-стабилните и важни сектори в икономиката на страната. Това се усетимного силно по време на пандемията от COVID-19, когато телекомуникационните услуги се оказаха жизненоважни, за да поддържаме връзка с близките си, да сезабавляваме, информираме, учим и работим от вкъщи.
Обемът на пазара на електронни съобщения в България е изключително голям и продължава бурно да се развива. Според данни на КРС през 2022 г. телекомуникационият пазар е на стойност 3,4 млрд. лв. и регистрира ръст от 7% спрямо 2021 г. Направените през 2022 г. инвестиции възлизат на 654 млн. лв., което е ръст от 15% в сравнение с предходната година.
- Кои са най-значимите нововъведения и промени през последните години откакто поехте поста на председател на КРС?
- Може би най-голямото и видимо за потребителите нововъведение е стартът и развитието намрежите от пето поколение. Разбира се, има и много други промени и нововъведения, които определят развитието и темпото на този пазар.
През последните години КРС предостави честотен ресурс в няколко спектъра на телекомите, стартираха проекти за трансгранични коридори с мобилна свързаност, имаше консолидация на пазара на фиксирани услуги, бяха приети много важни промени в Закона за електронни съобщения (ЗЕС) и Закона за устройство натериторията (ЗУТ), както и редица инициативи и регулации на Европейския съюз –Европейският кодекс на електронните съобщения, Актът за цифровите услуги и др.
- 5G имаше трудно начало покрай пандемията от COVID-19. Каква е вашата равносметка от старта на новата технология?
- Мобилните мрежи от пето поколение стартираха в труден период, но мога смело да кажа, чете се развиват изключително бързо и страната ни е един от лидерите в товаотношение. И трите мобилни оператора направиха сериозни инвестиции в спектър иоборудване, за да пуснат собствени 5G мрежи, като 5G свързаността вече е достъпна на практика във всички по-големи населени места, курортите и по-големите пътни артерии.
По този начин България бързо от изоставаща страна в пускането на 5G, стана един от добрите примери както като покритие, така и като качество на мрежите и услугите. Това се потвърждава и от данните, които редица независими международни организации за измерване на мобилните мрежи. Компании като Ookla, umlaut, Opensignal и други редовно поставят българските оператори и техните 5G мрежи на челни места в Европа и в света.
Тези резултати показват, че КРС като регулатор е осигурила необходимата среда, в която да се реализират заложените от операторите инвестиции, от които в крайна сметка печели цялото общество като краен ползвател на високоскоростен интернет.
- Това щеше ли да е възможно, ако КРС не бе предоставила честотите на на операторите?
- Всяка мобилна мрежа трябва да използва даден честотен ресурс, а при 5G нужните от този ресурс са още по-големи. Радиочестотният спектър е ключов фактор за постигане на целите на "Цифровото десетилетие 2030" на ЕС и актив за постигане на универсално широколентово покритие и цифрова трансформация.
Другият важен фактор, освен освобождаването и отдаването на честоти, който направи възможно бързото разгръщане на 5G мрежите, бяха промените в ЗУТ, с които бяха въведени облекчени процедури при надграждане на съществуващи базови станции.
Тези промени обаче все още не са достатъчни, за да се разгърне потенциалът на 5G технологията.
- Какво още трябва да бъде направено?
- С измененията в ЗУТ от 2020 г. бяха въведени облекчени процедури при надгражданена съществуващи базови станции, когато не се изискват промени в конструкциятана обекта. Тоест ЗУТ даде възможност на операторите по-бързо да надграждат вечепуснатите съображения с активно 5G оборудване. Тези мерки помогнаха много за бързото навлизане на 5G в България.
От друга страна строителният режим има нужда от допълнително облекчаване, като предстои промяна на законодателството относно изграждането на нови базови станции, която ще помогне България да изпълни Плана за възстановяване и устойчивост и амбициозните цели на програма „Цифровото десетилетие 2030".
- Какви честоти осигури КРС на операторите за 5G?
- Искам да подчертая, че честотният спектър е ресурс, който не се дава, а се отдава на операторите. Те заплащат такси за неговото използване, които са значителни и отиват в държавния бюджет.
През 2021 г. КРС издаде на трите мобилни предприятия разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz, който е определен като един от първоначалните обхвати за въвеждане на 5G в Европа. Именно в този обхват операторите пуснаха първите 5G услуги в България.
През следващата година КРС предостави и спектър в обхват 26 GHz. Той е особено подходящ за бизнес приложения на 5G като индустриална автоматизация, изграждане на частни мрежи, автономни автомобили и други.
В края на 2023 г. КРС даде разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхвати 700 MHz и 800 MHz. Страната ни беше една от последните в Европа, в които този обхват не се използваше за предоставяне на мобилни услуги, тъй като беше зает за нуждите на националната сигурност. С това КРС изпълни и ключов етап от Националния план за възстановяване и устойчивост. Този обхват е много важен за технологичното и икономическото развие на страната, тъй като вече се използва за осигуряване на високоскоростна свързаност в по-слабо населените и отдалечените места, където телекомите нямат икономическа изгода да изградят фиксирана или наземна мрежа.
По-този начин КРС приближи страната до изпълнението на целите на „Цифрово десетилетие" – всички населени места да бъдат обхванати от безжични високоскоростни мрежи от следващо поколение с ефективност, еквивалентна най-малко на тази на 5G.
От отдаването им до момента телекомуникационните оператори са платили на държавата такси в размер на над 150 млн. лв. само за честотите в тези четири обхвата.
- През последните години наблюдаваме сериозна консолидация в телекомуникационния сектор. На какво се дължи тя и как се отразява на пазара?
- Консолидация има в сферата на фиксираните услуги – по отношение на домашния интернет и телевизия. Част от тези сделки приковаха вниманието на медиите и не само, поради значителното повишаване на пазарните дялове на ТВ и интернет услуги. По принцип това не е изключение в Европа, но когато едно предприятие има доминиращ пазарен дял, регулаторите трябва да следят дали останалите играчи на пазара и крайните потребителите не биват ощетени, а секторът продължава да се развива.
КРС обаче не е компетентният орган, който оценява и разрешава придобивания. Нашата задача е да се погрижим за ефективното функциониране на пазара на телекомуникации. Поради тази причина приехме проект за определяне, анализ и оценка на пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура. В този анализ влиза т.нар. канална мрежа, която в България се отдава основно от един телеком. Каналната мрежа улеснява ефективното развитие, поддръжка и разширяване на телекомуникационната инфраструктура, като предоставя определено пространство за инсталиране и управление на кабелите.
Именно каналната мрежа позволява на доставчиците на фиксирани услуги да изграждат своите оптични или кабелни мрежи, като плащат такси за използването ѝ. Анализът ни показа, че на този пазар няма ефективна конкуренция, което дава основание на КРС да разгледа възможността за налагане на специфични задължения в съответствие с разпоредбите на Закона за електронните съобщения.
Предстои в рамките на годината КРС да анализира и пазара на фиксиран интернет и да прецени дали следва да бъдат определени допълнителни задължения и регулации вследствие на направените придобивания на доставчици на фиксирани услуги.
- В такъв случай нуждае ли се страната от т.нар. виртуални мобилни оператори?
- Виртуалният мобилен оператор е компания, която предлага мобилни услуги като разговори, съобщения и интернет, но без да има собствена мобилна или фиксирана мрежа. Използва се инфраструктурата на други мобилни оператори.
През 2023 г. КРС направи подробен анализ за нуждата от виртуални оператори. Преценката се базира на конкурентоспособността на пазара и неговото техническо и икономическо състояние. Анализът показа, че в дългосрочен план максималната полза за потребителите ще бъде постигната чрез конкуренция, базирана на отделни мрежи, използващи радиочестотен спектър, а не чрез предоставяне на достъп за виртуални мобилни оператори.
Виртуалните оператори не допринасят за повишаване на свързаността. Те не инвестират в нова инфраструктура, а използват мрежите на други оператори. Годишните доклади на КРС и анализите на пазара показват, че не се наблюдава нарушение на конкуренцията, пазарът на мобилни услуги функционира ефективно.
Според доклади, изготвени по поръчка на Европейската комисия, които изследват цените на мобилен и фиксиран интернет в Европа, в преобладаваща част от наблюдаваните кошници с мобилен широколентов достъп, цените в България са под средноевропейските. Това показва, че виртуалните мобилни оператори не биха могли да окажат сериозно влияние и върху цените за крайния клиент.
- Напоследък се забелязва много сериозна активност на ниво ЕС в областта на телекомуникациите. Разкажете какво ще се промени в регулаторната рамка и кои са новите директиви на ЕС?
- През 2021 г. в България беше транспониран Европейският кодекс за електронни съобщения. Той обновява регулаторната рамка на Европа за електронните комуникации с цел подобряване на избора и правата на потребителите, като осигурява по-ясни договори, по-високо качество на услугите и по-конкурентни пазари. Кодексът също така гарантира по-високи стандарти за комуникационните услуги, включително по-ефективни и достъпни спешни обаждания. Дава и възможност на операторите да се възползват от правилата, които стимулира инвестициите в мрежи с висок капацитет, както и от подобрената регулаторна предвидимост, която води до по-иновативни цифрови услуги и инфраструктури.
Друга директива, която започна да се прилага от сравнително скоро, е Актът за цифровите услуги. Той регулира онлайн посредниците и платформите като доставчици на интернет услуги, социални мрежи, магазини заприложения и т.н. Неговата цел е да предотврати незаконни и вредни дейности онлайн, да се бори с дезинформацията и да гарантира безопасността на потребителите.
Европейската комисия ще прилага Акта за цифровите услуги заедно снационалните органи – в България това е КРС. Заедно упражняваме надзор върху спазването на изискванията от страна на платформите и интернет доставчиците, които са базирани в България.
Европейската комисия публикува за обществено обсъждане, което ще продължи до края на юни тази година, т.нар. Бяла книга „Как да управляваме нуждите на Европа от цифрова инфраструктура?". Тя анализира предизвикателствата, пред които Европа се изправя по отношение наразвитието на бъдещите мрежи за свързаност и представя възможни сценарии засправяне с тях.
Предизвикателствата са много: технологични, финансови, липса наединен пазар за телекомуникации, фрагментиран подход към управлението на радиочестотния спектър, нужда от повече иновации във всички аспекти на телекомуникационните дейности, устойчивост и сигурност. Бялата книга насърчава идеята, че Европа трябва да преразгледа обхвата и целите на сегашната регулаторна рамка с цел да насърчи инвестициите и подобри сигурността на мрежите и услугите.
През април тази година бившият италиански премиер Енрико Лета представи своя доклад за бъдещето на единния пазар, поръчан от Европейската комисия и Европейския съвет. Докладът представя анализ на състоянието днес и бъдещето. Този документ се очаква да служи като насоки за следващия законодателен период, посочвайки нуждите и промените, които са необходими за допълнително засилване на единния пазар на ЕС и насърчаване на сътрудничеството и търговията между неговите държави-членки.
Докладът ще бъде използван като основа за стратегическата програма на ЕС за периода 2024-2029 г., която определя политическите приоритети на ЕС за бъдещия период. Наскоро бе приет и законодателен акт за гигабитовата инфраструктура, който цели да осигури по-бързото развитие на цифровата инфраструктура в Европа.
Новият закон ще опрости и ускори внедряването на високоскоростни мрежи, като оптични влакна и 5G, с оглед на постигането на целите за свързаност на Европа, заложени в дигиталния компас за това десетилетие.
Друг по-важен регулаторен въпрос е свързан със Закона за достъпност на продукти и услуги. През юни 2025 г. ще започне да се прилага новото европейско законодателство в сферата на достъпността на продуктите и услугите. Целта му е да направи достъпно използването на редица продукти и услуги за хора с увреждания, включително електронните съобщителни услуги и крайните устройства – смартфони, таблети и т.н., необходими за използването им. Прилагането на този закон е ключово, защото ще даде по-голям достъп до телекомуникационни услуги на хората с увреждания, а това е многоважно, за да живеят пълноценно.
