Десетки хора с много пари вече използват машините с вертикално излитане
От началото на 2010 г. инженери и предприемачи по целия свят реално разработват летящи автомобили - устройства, които могат да поберат не повече от няколко души. В момента повечето са на етап проектиране или тестове. Дори преди броени дни Краля на електронната музика Жан-Мишел Жар летя с истинска летяща кола, която може да се движи и по пътя, за половин час за участие в Словакия. Разработчиците смятат, че в близко бъдеще такъв транспорт ще стане толкова обичаен, колкото в момента са автомобилите и самолетите.
През първата половина на ХХ век
летящите коли изглеждаха като въпрос на време
Но само двайсетина години след това те вече се определяха като нещо твърде опасно и скъпо.
Изобретатели, футуролози и писатели на научна фантастика започнаха да мечтаят за летящи коли още през първата половина на миналия век. В продължение на няколко десетилетия концепцията за летящ автомобил изглеждаше постижима, особено след като авиационната индустрия се разрастваше с бързи темпове. Освен това по време на Втората световна война много мъже получават необходимото обучение и придобиват тапии за пилоти.
В средата на миналия век авиационната компания Cessna популяризира “въздушната семейна кола” - малък самолет, предназначен за няколко души, който лесно може да се побере в гараж за кола. Рекламата насърчава мъжете да купуват машината,
за да могат съпругите им да прелетят 900 километра само за няколко часа
и да посетят магазини в дузина различни градове.
Концепцията за летяща кола фигурира и в други тенденции в научната фантастика и футурологията от онова време - например тя се вписва хармонично в идеята, че в бъдеще хората ще живеят в сгради, високи над километър.
Много изобретения, за които хората са мечтали в началото и средата на ХХ век, са станали реалност: преносимите радиа, джобните телевизори, климатиците, синтетичната пластмаса. Летящите коли обаче си остават мечта на писателите на научна фантастика.
Има един неуспешен експеримент на американската авиационна компания Convair. Неговите инженери разработват модела ConvAir Car, кола с устройство като малък самолет, прикрепено към покрива.
Според създателите такива “прикачени устройства” към автомобили трябваше да се отдават под наем на летищата. Въпреки това през 1947 г. тест на ConvAir Car завършва с инцидент поради грешен тип гориво. Пилотът оцелява, но проектът е прекратен.
През 70-те години на миналия век компаниите изоставят изцяло разработката на летящи коли, като се фокусират върху това да направят конвенционалните пътнически самолети по-безопасни и по-ефективни. Летящите автомобили изглеждаха твърде скъпа и рискована идея, за да се инвестира сериозно в тяхното развитие.
Някои от събеседниците на The New Yorker обвиняват властите в САЩ и други страни, че са прекалено строги в проверките и ограниченията, тъй като уж подобен подход води до стагнация и пречи на постигането на нещо ново.
Писателят Джон Сторс Хол си спомня инцидент от 1973 г., когато Федералната авиационна администрация забрани свръхзвуковия “Конкорд” да лети над САЩ поради големия шум. Прекомерната предпазливост, според Сторс Хол, отдавна е пречила на лидерите в авиационната индустрия да разработят сериозно летяща кола.
Луис-Краус смята, че това разсъждение не е напълно правилно. Предприемачите и учените през втората половина на ХХ век се отказаха от създаването на летяща кола не само поради бюрократични пречки. Технологиите от онова време
обективно не позволяваха безопасно проектиране,
лесно за използване и рентабилно устройство.
Пилотът и инвеститор Сайръс Сигари предполага, че страхът на човек от летене също играе роля.
Концепцията за летящи автомобили беше възродена в началото на 2010 г. Разработчиците ги представят като "въздушни таксита“, които работят на електричество и се движат много по-бързо от наземните коли.
Тогава няколко бизнесмени и представители на авиационната индустрия почти едновременно решиха, че концепцията за летяща кола вече не изглежда толкова утопична, както преди няколко десетилетия, благодарение на развитието на технологиите. Сега обаче инвеститорите и разработчиците не се интересуват от превозни средства, които могат едновременно да летят и да се движат, а от
компактни самолети, които работят с електрически двигатели и могат да побират от един до няколко души
С течение на времето такива машини придобиха името “електронно устройство за вертикално излитане и кацане”, или съкратено eVTOL.
Сред хората, запалени по идеята за eVTOL, е съоснователят на Google Лари Пейдж. Германският инженер Себастиан Трън разказа пред The New Yorker как се е запознал с Пейдж през 2010 г. и е скицирал изчисленията за устройството. Пейдж отбеляза, че през последните години батериите са станали по-качествени, а мощността на електрическите ракетни двигатели се е увеличила многократно. Новият тип сензори предоставят повече автономни възможности, т.е. теоретично направиха възможно eVTOL да се управлява напълно или частично сам.
Целта на Пейдж е безпилотен летателен апарат, който може да излита и да каца на обикновен паркинг. През първите пет години той
инвестира повече от 100 милиона долара собствени пари в проекта
и дори купи апартамент над един от хангарите, за да може постоянно да следи развитието и тестовете. До 2014 г. тестовите модели, проектирани под егидата на бизнесмена, са направили повече от 200 успешни полета.
След като научиха за разработките на съоснователя на Google, големите компании за производство на самолети започнаха да проектират свои собствени eVTOL. Airbus е създал прототип на подобен самолет преди четири години. Wisk, дъщерно дружество на Boeing, разработи самолет, който се позиционира като безпилотно въздушно такси. Технологът и футурист Сторс Хол вярва, че след като дроновете са станали част от ежедневието на мнозина, хората вече са по-оптимистични за бъдещето на летящата кола.
Индустрията за усъвършенствана въздушна мобилност днес има повече от 400 стартиращи компании. Повечето eVTOL
приличат на хибридни самолет и хеликоптер на външен вид
и не могат да пътуват по земята. Някои са предназначени за един човек и се пилотират директно, като проекта Jetson One на шведската компания, който според The New Yorker прилича на “малка аеродинамична клетка”. Други, като разработката на китайската компания EHang, не изискват пилот и следват предварително планиран маршрут.
Разработчиците вярват, че техните устройства ще се превърнат в транспортна революция. Засега обаче само богатите могат да си позволят този метод на пътуване, а опасенията за сигурността не са изчезнали.
Самолетът BlackFly има две крила, предно и задно. Всеки е оборудван с четири малки витла. BlackFly е проектиран от Маркъс Ланг, канадски изобретател, пилот и основател на Pivotal, която е спонсорирана от същия Лари Пейдж. Компанията на Lenga, базирана в Пало Алто, Калифорния, наскоро получи опростено одобрение от Федералната авиационна администрация за използване и продажба на устройството. Факт е, че BlackFly принадлежи към категорията на “ултралеките” самолети
и формално не е необходима квалификация за пилотирането
му. Но ръководителите на Pivotal знаят, че един инцидент може да бъде репутационна катастрофа за стартъп, така че всеки клиент преминава двуседмично обучение, първо в симулатор и след това в реално превозно средство.
Според изпълнителния директор на Pivotal Кен Карклин по-голямата част от клиентите на компанията в момента са “богати мъже над 50 години”. Но разработчиците на BlackFly се надяват, че през следващите години техният eVTOL ще стане достъпен за хора от различни социални слоеве. В разговор с The New Yorker Карклин припомня, че в началото на ХХ век пътуването със самолет също се е смятало за забавление за богатите.
Някои стартиращи компании обещават на клиентите, че могат да стигнат от Манхатън до летището в Ню Йорк за седем минути, а не за час, както е с кола. Въздушните таксита
се движат средно три до пет пъти по-бързо от всеки наземен транспорт
Както отбелязват привържениците на eVTOL, самолетите ще помогнат за спестяване на ресурси, които в момента трябва да бъдат изразходвани за възстановяване и ремонт на повредени магистрали и мостове.
Друго потенциално предимство на такива устройства е развитието на селските райони. На жителите им няма да се налага да се местят, за да печелят повече пари, тъй като ще могат да стигнат до големите градове за няколко минути. “Ако въздушните таксита позволят на хората да работят на стотици километри от дома, те ще вдъхнат нов живот на икономиката в слабо населените райони”, казва изследователят на транспортното планиране Дейвид Кинг.
Концепцията за въздушно такси привлича инвеститори и клиенти извън Северна Америка. Wisk, дъщерно дружество на Boeing, възнамерява да направи своите самолети достъпни за туристи и местни жители на олимпийските игри през 2032 г. в Бризбейн, Австралия. Кметът на Бризбейн Ейдриън Шринър, който посети централата на Wick, предположи, че eVTOL един ден ще даде лесен достъп на коренното население до градските болници и на туристическите групи до атракциите. Китай също одобри производството на eVTOL за търговска употреба.
Преходът от производство на парче към масово производство крие сериозни рискове за инвеститорите.
Друго притеснение е шумът -
машините eVTOL, макар и да не са толкова бучащи, колкото хеликоптерите, все още могат да безпокоят хората на земята.
За да преминем към нов тип въздушен транспорт, се нуждаем от десетки хиляди самолети, които летят по строг график и гарантират на пътниците 100% безопасност, заключава The New Yorker. Докато производителите не могат да осигурят всичко това, eVTOL ще остане забавление за богатите клиенти.
