Източване на пари от мащабни инфраструктуни обекти са най-големите случаи на Европейската прокуратура
Без шумни арести и тежки обвинения Европейската прокуратура разследва злоупотреби за 1,8 млрд. лв. (900 млн. евро) в България, показа проверка на “24 часа”.
Това е най-голямата сума от всички държави в ЕС на глава от населението. В Румъния например се разследват злоупотреби за 2 млрд. евро, или 4 млрд. лв., което е два пъти повече от България. Населението на Румъния обаче е 19 милиона души - точно три пъти повече от българите. В средата на февруари по дело на Европейската прокуратура на 4 г. затвор беше осъден бизнесмен, но на първа инстанция. Делото беше внесено в съда през 2022 г. У нас такъв случай още няма.
Екипът на Европрокуратурата в София заработи официално преди 3 г. - на 1 юни 2021 г. Реално обаче започна година по-късно, защото много от предложените прокурори не бяха одобрявани от Кьовеши.
Засега няма големи дела в съда. Разследванията са сложни и искат време и ресурси. А присъдите от наследените досъдебни производства са условни. (Виж карето долу).
Европейската прокуратура започна с огромен кредит на доверие заради
личността на Кьовеши, недолюбвана от властта в собствената си държава. И това не е случайно. За времето, когато беше шеф на националната дирекция за борба с корупцията на Румъния, в затвора влязоха министри и премиери, достатъчни за две правителства. След като я освободиха, тенденцията продължава, но с по-бавни темпове.
Европейската прокуратура, която тя оглави през 2020 г., се занимава обаче само с дела, по които се разследва финансовият интерес на общността, и няма правомощия за борбата с корупцията и други престъпления в национален план. За да се намеси по компетентност, трябва да има злоупотреба със средства от Европа. Такива са проектите, финансирани от Брюксел.
Най-много разследвания, а и най-много щети има при инфраструктурните проекти.
Общо 60 са активните досъдебни производства в българския офис на Кьовеши.
Последният и един от най-големите случаи е с тунел “Железница”. Най-дългият подобен обект у нас започна да се строи още през 2019 г. и беше открит на 20 февруари т.г. След сигнал, но неясно чий точно 40 дни след тържественото рязане на лентата Европрокуратурата се задейства, но след официалното ѝ съобщение настъпи мълчание.
Тунелът е построен от консорциум на три компании. Спечелиха обществената поръчка в началото на 2019 г. Според първоначалната информация
от сметки са направени преводи за 11 млн. лв. към верига от кухи фирми
След това парите са изтеглени в брой от мъже с криминални досиета.
Същите дружества бушони и хора, които теглят парите от тях, са замесени и в друго текущо разследване на европрокурорите по голям обект за 241 млн. евро, финансирани от Брюксел. Той е за модернизация на жп инфраструктурата и по-точно за линиите Костенец - Септември и Оризово - Михайлово.
Първият е с пари на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда, а вторият е по Оперативна програма “Транспорт”. Поръчките са от 2018 г. Обявени са от Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), а договорите са от 2020-а. Водещите компании в консорциумите са български. Те още работят по обектите, а правителството се опита да прекрати договорите заради разкритията на Европейската прокуратура.
На 10 август м.г.
над 100 полицаи и агенти на ДАНС влязоха в 28 имота в цялата страна с разрешение от съда,
поискано от екипа на Кьовеши. Изпълнителите се разследват, че за кратък период от време са превеждали пари към кухи фирми на обща стойност 5 млн. лв.
След това сумите са прехвърляни на следващи дружества бушони, докато се изтеглят на каса от криминално проявени физически лица.
По разследването на жп проектите са разпитвани висши кадри на НКЖИ, както и на компаниите в консорциумите. Обвинителен акт по този случай още няма, а разследването продължава.
След обиските от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ)
поискаха България да възстанови 38 млн. евро и да се спре изплащането на още 92 млн. евро
по проекта за модернизация на линията между Костенец и Септември.
Третият голям инфраструктурен обект, който се разследва, е за поредния ремонт на жълтите павета в центъра на София с щета за 6 млн. лв. Делото е за корупция, измами и злоупотреба с пари на Брюксел по проекта за възстановяване на историческия център на София, включително пренареждането на паветата. На 31 март м.г. бяха обискирани 5 адреса в столицата.
Европейската прокуратура се е самосезирала през есента на 2022 г., когато избухна скандалът с пренаредените павета пред парламента. Иззети са договори, сключени между Столичната община и две търговски дружества, спечелили обществените поръчки за проекта. Общината по това време оказва съдействие и предава всички документи на антимафиотите от ГДБОП, които работят под ръководството на делегираните у нас европрокурори. Тогава от строителната компания коментираха пред “24 часа”, че разследващите проследяват пътя на парите и са съдействали.
Пренареждането на жълтите павета е за 206 хил. лв. по договор от 2018 г. Той обаче е прекратен и след това е избран нов изпълнител. През 2020 г. скандалът избухна, след като в интернет беше публикувано видео как работници чупят павета. А по-късно се оказа, че са наредени криво. Тогава от общината съобщиха, че са глобили изпълнителя с 2,5 млн. лв. по целия проект за обновяване на центъра.
Според разследването на европрокурорите
изпълнителите са представили фалшиви документи с невярна информация,
заради които е имало неправомерни плащания към тях. Назначени са експертизи, разследват се и висши общинари.
Друг голям проект, по който работят хората на Лаура Кьовеши, е
изграждането на рибарското
пристанище до Варна, за
което са отпуснати 7,5 млн.
лв. от европейския бюджет По проект то е за 116 кораба, но се оказва, че са близо три пъти по-малко - 43. Сигналът е на ОЛАФ.
Претърсвания има по проекта за рехабилитация на уличната мрежа в Бойчиновци за 5 млн. лв. Усвоени са 3 млн., но пътищата ги няма.
Още в началото на своята работа Лаура Кьовеши обяви, че тя и екипът ѝ няма да посочват имена на хора и компании, които разследват, докато делото не влезе в съда. Винаги подчертават, че всеки е невинен до доказване на противното. Затова на този етап и “24 часа” не съобщава имената на фирми и физически лица.
Одитори на тецове на мушката заради порочно отчитане на вредни емисии
Делото за тецовете у нас е едно от най-шумните акции на Европейската прокуратура. В края на февруари 2023 г. 150 служители на ГДБОП и ДАНС влязоха едновременно в 9 топлофикационни дружества в страната, както и в одитиращата компания, която заверява вредните емисии и ги внася в екоминистерството. Разследването е за измами за милиони с отчитането и плащането на вредните емисии.
Бяха обискирани 40 адреса и разпитани над 100 свидетели. Според европейските обвинители одитиращата компания е подавала неверни и силно занижени данни за изпуснатите в атмосферата вредни емисии и това е довело до загуби за бюджета на ЕС, защото не са платени сумите за действително изразходваните. Посочено е също, че има силно отрицателно влияние върху качеството на въздуха в България.
Освен това Европейската прокуратура работи по няколко проекта, реализирани по оперативна програма “Околна среда”, за доставка на електрически возила за градския транспорт в областните градове. Във Варна например делото беше образувано още през 2021 г. от антикорупционната комисия и градската прокуратура, а после беше прехвърлено по компетентност при Кьовеши. След това започна разследване и за сходна поръчка във Враца и Стара Загора.
Фирми от България в схеми за милиарди за кражби на ДДС
България често попада в разследвания за ДДС измами на офисите на европейската прокуратура в чужбина, което налага намесата на властите у нас.
Последният случай е с дело на офиса в Милано, където на 17 февруари са арестувани италианци. Те са организирали измама с ДДС за 220 милиона евро при износ на алкохол за трети държави само за 6 г. Обвинен е и предприемач от Италия, съден в миналото за корупция. Престъпната мрежа включва 12 държави, сред които и България. Регистрирани у нас фирми са използвани за сложната престъпна схема, която се възползва от правилото на ЕС за освобождаване на данък добавена стойност между тях. Другите държави са Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словакия, Испания. Стоката минавала по документи през кухи фирми във всички страни членки, а всъщност алкохолът е предназначен за италианския пазар.
През декември европейската прокуратура внесе в съда най-мащабното разследване за източване на ДДС с предполагаеми щети за бюджета на общността от 2,2 млрд. евро. Схемата е продажба на компютърна техника и е действала в 30 страни, една от които България. Подсъдими са 10 португалци и двама французи.
През последните 2 г. бяха разбити и няколко престъпни групи за продажба на скъпи автомобили, препродавани фиктивно през регистрирани у нас фирми.
Условни присъди и глоби за измами с еврофондове
Десетки са предадени на съд от Европейската прокуратура у нас, но случаите са дребни, а наказанията са условни. Един от последните е мъж от Берковица. На 17 април Софийският градски съд го е глобил с 1000 лв. по разследването срещу него. Той кандидатствал за европейско финансиране от 115 хил. лв., за да модернизира стопанството си, но декларирал, че няма задължения към НАП. Проверка показала, че има да внася 25 хил. лв., което се води невярна декларация.
На 8 април е освободена от наказателна отговорност жена от Ботевград, която кандидатствала по програмата за развитие на селските райони за автосервиз. Представила обаче фалшиви оферти от доставчици на оборудване. Глобена е с 3 хил. лв.
Осъдени условно за измами има, включително и чиновник от фонд “Земеделие” в Пловдив за подкуп, но делата са започнали, преди Европейската прокуратура да започне работа. След това разследванията бяха прехвърлени там по компетентност от българската прокуратура. Такъв е случаят с производител на вино, който се опитал да вземе 400 хил. евро от ДФ “Земеделие”, за да рекламира продукцията си в страни извън ЕС. Представил е фалшиви документи. Осъден е на 1 г. условно, а обвинителният акт е внесен от хората на Кьовеши.
Търсят още трима обвинители за офиса в София
За три години България още не може да попълни квотата от 15 делегирани европрокурори, за да заработи в пълен обем. Сега те са 12, след като в края на април Лаура Кьовеши одобри Бригита Байрякова и Валентин Ангелов. Търсят се обаче още трима.
През последните години имаше много кандидати за делегирани европейски прокурори, но повечето бяха отхвърлени.
Трудно, но вече са назначени и всички прокурорски помощници. Офисът на Кьовеши у нас няма следователи. През септември м.г. тя и вътрешният министър Калин Стоянов подписаха споразумение. Така бяха назначени служители от Главна дирекция Национална полиция и от ГДБОП, които да работят приоритетно по дела на Европейската прокуратура.
Офисът на делегираните прокурори все още е зависим от българската съдебна система. През 2022 г. правителството даде сградата на СДС на ул. “Г. С. Раковски” в София на Висшия съдебен съвет, който със свое решение я предостави на хората на Кьовеши. Тя обаче се нуждае от ремонт, който още не е започнал. Очаква се Висшият прокурорски съвет да вземе решение за това.
