Въпреки че жените в българската политика все още не достигат заложената от Европейския съюз квота за равенство между половете, на ниво Брюксел дамите, представляващи страната ни, отвяват колегите си мъже.
Там, където се прави оперативно политиката на съюза - в комисията, която по същество е правителството на ЕС, България досега е излъчвала единствено жени.
Тенденцията тръгва още от 2007 г., когато ставаме пълноправен член на блока, и не е прекъсвала през 17-те години досега. И четирите еврокомисарки от България притежават качества и квалификации, достойни за уважение, които прилагат в успешните си мандати.
Според анализатори и социални психолози жените - лидери в политиката, са важни, защото, освен че допринасят за баланса между половете в различните сфери, обикновено внасят повече спокойствие в обществото. Притежават характер и решителност - необходимо условие за политическа кариера, но едновременно с това по един естествен начин влагат повече дипломатичност в работата си.
По-често проявяват силна социална ангажираност, отдаденост на каузите, за които се борят, и грижовност на съпруги и майки.
Илиана Иванова знае всичко за европарите, а като комисар управлява най-големия портфейл
Бе шеф в Европейската сметна палата, впечатли всички на изпита за член на ЕК
Настоящият български еврокомисар Илиана Иванова с ресор “Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж” е вероятно представителят на екипа на Фон дер Лайен с най-голям портфейл. Тя управлява бюджет от над 120 млрд. евро, като част от отговорностите ѝ са “Хоризонт Европа”, “Еразъм +”, както и инициативата “Европейски университети”.
Иванова пое поста през септември 2023 г. като наследничка на Мария Габриел, като се представи блестящо на препитването в Европейския парламент. Заслужи овации както с явните си познания, организираност, енергичност, умения на комуникатор - нещо изключително важно за хората на върха в европейската политика, така и с очарователната си усмивка, с която влиза за всяка една среща.
Иванова е завършила езиковата гимназия “Ромен Ролан” в родната Стара Загора. През 1998 г. става бакалавър по МИО от Икономическия университет във Варна, а през 2004 г. - магистър по международен мениджмънт в университета “Тъндърбърд” в Аризона. Кариерата ѝ започва през 1999 г. като координатор за международните финансови институции в земеделското министерство, заема поста до 2002 г. През 2004 - 2006 г. е анализатор във финансови институции в Тексас и Аризона.
Решава да се върне в България, за да стартира политическата си кариера като част от ГЕРБ. През 2007 г. става част общински съветник в София (същият е пътят и на Габриел), а две години по-късно вече е избрана за евродепутат.
В мандата си до 2012 г. тя е зам.-председател на комисията по бюджетен контрол на ЕП, на специалната комисия по икономическа, финансова и социална криза и на делегацията на Европарламента за връзки с Китай. Член е и на ключовите комисии по вътрешен пазар и защита на потребителите и заместващ член на тази по икономически и парични въпроси.
От началото на 2013 г. става член на Европейската сметна палата, а от 2022 г. - председател на Комитета за контрол на качеството там.
Кунева доведе до финал важния меморандум за стоките между ЕС и Китай
Тя затваря преговорните глави за приемането ни в съюза, после става първият български комисар
Меглена Кунева - първият еврокомисар на страната ни след присъединяването в ЕС, наричана тогава “европейското лице на България”, остави своя отпечатък по пътя на българската евроинтеграция.
Има богата политическа кариера - малко след като печели депутатски мандат с листите на НДСВ през 2001 г., тя става зам.-министър на външните работи и главен преговорящ на България за приемането ни в съюза. Под нейно ръководство се затварят преговорните глави. Година по-късно става първият в страната министър по европейските въпроси. Този пост заема до края на 2006 г., но се оттегля, тъй като кандидатурата ѝ за еврокомисар е одобрена от ЕК.
Мандатът на Кунева в Брюксел стартира на 1 януари 2007 г. Повереният ѝ ресор е “Защита правата на потребителите”, който обхваща работа по редица директиви - за потребителския кредит, за временното ползване на собственост, за нечестните търговски практики и др. Кунева освен това отговаря за финалното договаряне и подписване на Меморандума между ЕС и Китай за безопасност на стоките. За приноса си към блока през 2008 г. тя получава наградата “Европеец на годината”.
След завръщането си от Брюксел в София Кунева продължава политическата си кариера - става трета на президентските избори през 2011 г., създава партията “Движение България за гражданите”, а между 2016 и 2017 г. е образователен министър във втория кабинет “Борисов”, когато ГЕРБ бе в коалиция с Реформаторския блок.
Кристалина Георгиева е в топ 20 на най-влиятелните жени в света
Преди да поеме МВФ, бе еврокомисар по кризите, зам.-председател на ЕК и шеф на Световната банка
Настоящият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, наскоро преизбрана за втори директорски 5-годишен мандат, е в топ 20 на най-влиятелните жени в света в класацията на “Форбс”. Неизменно през годините българката попада в категории за успешни дами, успешни политици и икономисти, като цяло - най-влиятелни хора в света, изминавайки пътя от София до Вашингтон през Брюксел. И винаги показва, че каквато и позиция да заема - еврокомисар, зам.-председател на ЕК, шеф на Световната банка или директор на Международния валутен фонд, върши работата си добре.
Георгиева завършва ВИИ “Карл Маркс” (УНСС) през 1976 г. и специализира в две от най-престижните висши учебни заведения в света - MIT и “Харвард”. През 1993 г. започва кариерата си в Световната банка и се изкачва нагоре до 2010 г., когато сменя посоката и става еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи в кабинета на Жозе Барозу.
Поема поста по-малко месец след опустошителното земетресение в Хаити и веднага се заема да координира хуманитарната помощ за бедстващите. В мандата ѝ стават и мощният трус от 8,8 в Чили, и наводненията в Пакистан. Георгиева посещава областта Сахел, известна с проблема си за изхранване на населението, размирния Дарфур в Судан, както и Киргизстан след внезапно избухналата революция там през 2010 г. Същата година тя печели отличието “Еврокомисар на годината” и “Европеец на годината”.
Продължава и в кабинета на Жан-Клод Юнкер, като освен комисар по бюджета и човешките ресурси тя е и зам.-председател на ЕК. По-късно застава начело на Световната банка, а от 2019 г. насам е директор на Международния валутен фонд.
Габриел успешна в два състава на ЕК, програмите ѝ с бюджет 100 млрд.
Българката с принос за либерализирането на визите към трети страни
Мария Габриел е един от българските политици с най-висок рейтинг и с впечатляваща кариера в евроинституциите. Родена в Хаджидимово и стигнала до Брюксел през Бордо, тя е пример как човек постига целите си, когато работи усърдно, коректен е, честен и деликатен в отношенията си, всеотдаен и неуморен, чужд на евтиния политически скандал.
След като завършва френска и българска филология в Пловдивския университет, кара магистратурата си в Докторската академия по политически науки в Бордо. Остава там до 2008 г. като научен изследовател, преподава по теми, свързани с различни политики на ЕС.
Поканена от ГЕРБ да влезе в българската политика, за кратко става столичен общински съветник. През 2009 г. е избрана за евродепутат. През 2012 г. Габриел вече е председател на ЕНП - жени, а година по-късно е отличена като Евродепутат на годината в категория “Равенство на половете”. Политиката и любовта вървят ръка за ръка в живота на българката - в ЕНП среща съпруга си Франсоа Габриел, тогава съветник на председателя на партията Жозеф Дол, който става техен кум.
След изборите през 2014 г. Габриел е шеф на българската делегация в ЕНП и ръководител на партията по въпросите на Средиземноморието, Балканите, Близкия изток и Северна Африка. Като евродепутат участва в процеси като либерализирането на визовите режими на ЕС за трети страни, миграционната политика, Шенген и др.
През 2017 г. е избрана за еврокомисар за цифровата икономика и обществото при председателството на Жан-Клод Юнкер, а от 2019 до 2023 г. е с ресор “Иновации и младеж” в екипа на Урсула фон дер Лайен. Тогава Габриел отговаряше за двете най-големи програми “Хоризонт” и “Еразъм +” с общ бюджет около 100 милиарда евро.
Остави поста, за да влезе като единствен представител на ГЕРБ и гарант за ротационното правителство на акад. Николай Денков. Двамата изградиха и запазиха отношения на политическо партньорство въпреки скандалите и разпада на сглобката, който попречи тя да стане първата жена премиер на редовен кабинет в България.
Диана Ковачева над 20 г. е експерт по международно хуманитарно право
Бившият омбудсман от студентка е посветена на пътя към съда в Страсбург, стана 3-ата българка там
Диана Ковачева, която наскоро бе избрана за съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), е един от малкото български експерти по международно хуманитарно право.
Професионалният и научният опит на доскорошния национален омбудсман на България са впечатляващи. Тя самата признава, че от студентка мечтае да работи в съда в Страсбург. Доктор по международно право и международни отношения, автор е на книги за Международния наказателен съд и международното право за защита на правата на човека. През 2021 г. става и професор по международно право и международни отношения към БАН.
Между 2002 и 2011 г. Ковачева е шеф на българския клон на неправителствената организация “Прозрачност без граници”. Главната работа на базираната в Берлин организация е борба с корупцията, включително политическата.
От 2011 до 2013 г. е правосъден министър в първия кабинет на Бойко Борисов. През 2016 г. е избрана за зам.-омбудсман на България, а след това и за омбудсман. Подава оставката си тази пролет, след като спечели конкурса за ЕСПЧ.
Диана Ковачева става третата българка съдийка в Страсбург.
Това е най-важният европейски съд по правата на човека и решенията му са задължителни за всички 46 държави, ратифицирали Европейската конвенция за правата на човека. Създаден е от Съвета на Европа. Общо съдиите в евроинституцията са също 46, като всяка страна излъчва по един. Той обаче заема поста не като представител на своята държава, а в качеството си на индивидуално юридическо лице.
