Страните около нас върнаха от чужбина и препогребаха бившите си владетели с военни и държавни почести
Подготвя се пренасянето на ковчега с тленните останки на цар Фердинанд в София, съобщиха от католическата енория в Кобург, Бавария.
Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 г. в криптата на църквата "Св. Августин" в баварския град Кобург, където във временен саркофаг е положен пред гробницата на родителите му - принц Аугуст фон Сакс Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска. Сякаш в очакване да се осъществи желанието му да се завърне за сетен покой на българска земя. От католическата църква в Кобург уточняват, че след абтикацията си през 1918 г. българският цар живее в изгнание почти 30 години именно в техния град.
С прибирането на царските му кости
България ще се запише като последната република в Европа, положила тази грижа в името на собствената си история и държавност.
Всички останали страни, от Австрия до Русия прибраха и препогребаха останките не само на своите някогашни владетели, но дори и на техните родственици, умрели преди много години в чужбина поради различни обстоятелства.
Румъния докара с военен самолет "Спартан", посрещнат в небето от четири МиГ-а на румънските ВВС, ковчега с тялото на последния си цар - Михай I, от Швейцария. Той бе погребан с държавни и военни почести, както преди това и баща му - Карол II, докаран от Португалия въпреки всички исторически превратности и скандалната му репутация, заради която някога доста са го ругали.
Сърбия направи същото с починалия през 1970 г. в Америка последен крал Петър II, който в присъствието на президент и премиер бе положен в криптата на сръбския царски род Караджорджевич край град Топола в Шумадия.
Сърбите стигнаха и по-далеч, изравяйки костите на всичките си князе от европейските гробища,
за да ги съберат в същата тази крипта на върха Опленац, превърнал се в символен темел на модерната сръбска държава.
А много преди тях, още по време на съществуването на социалистическата федерация Югославия, през 1989 г. черногорците пренесоха своя крал Никола I от Сан Ремо в Италия и го препогребаха с държавни почести в Цетине.
През 2006 г. Русия и Дания в обща траурна церемония с всички държавни почести организираха изваждането на останките на императрицата Мария Фьодоровна и препогребването им в Петропавловската крепост в Санкт Петербург. За да почива най-сетне до съпруга си - император Александър III, така както е бленувала след революцията и свалянето на монархията. И ето, че прахът на бившата датска принцеса Дагмар, превърнала се в обичана руска императрица и майка на последния руски цар Николай II, се завърна посмъртно и там я посрещнаха така, както преди 140 години при влизането в града - с 31 топовни салюта.
Костите на своите бивши и спорни дори крале, починали в чужбина, прибра дори и Албания. А в Австрия и Унгария - две отявлено републикански страни, които общата история някога е обединявала в една монархия, обявиха общ траур за Ото фон Хабсбург - последния престолонаследник на Австро-унгарската империя. Когато почина в Германия през 2011 г., той бе изпратен и от Австрия, и от Унгария с държавни почести. Ковчегът му, покрит със знамето на Хабсбургите, бе положен в Императорската крипта във Виена от почетна гвардия, облечена в австро-унгарски униформи, а сърцето му бе погребано в Унгария.
"Повече от задължително е цар Фердинанд да намери последен покой на българска земя и така ще направим една отговорна крачка пред историята на нашия род", заяви миналата година в интервю за "24 часа" историкът проф. Петър Стоянович, автор на книгата "Фердинандеум" и най-задълбоченият изследовател на монарха.
Завръщането на най-дълго управлявалия монарх от Третото българско царство ще се случи 76 г. след смъртта му.
Навремето у нас е създаден специален комитет за връщането на царските кости в България под ръководството от покойния вече Гиньо Ганев, бивш председател на Народното събрание и първи омбудсман на републиката. Ето какво коментира той преди 14 г.:
"Не толкова желанието на цар Фердинанд да бъде погребан в България, колкото нашето чувство за дълг пред тези, които са я управлявали, повелява да бъде погребан тук. Дали ние сме съгласни с един владетел, или не, има много малко значение. Но той е една голяма част от българската нова история. Така че това усилие трябва да бъде направено с чувство за държавност и то има своето значение."
Според акад. Георги Марков цар Фердинанд е направил страната ни европейска държава и заслугите му към България трябва да бъдат зачетени, защото не може катастрофите и войните през последните 6 г. от управлението му да изчерпват 25-те му години власт.
"Такива като него биват тачени и чествани, без това да пречи на обективното им научно изучаване. Далеч по-посредствени владетели и управленци из Европа - каквито бяха повечето от неговото време - са част от националната памет на своите нации", казва проф. Стоянович.
С 31 оръдейни залпа срещат праха на майката на последния руски цар
Най-впечатляващото като церемониал препогребване на царски останки е пренасянето на ковчега на императрица Мария Фьодоровна от Копенхаген с руски военен крайцер и почетна гвардия и полагането му в царската гробница на Петропавловската катедрала в Санкт Петербург през 2006 г. Мария Фьодоровна е родена като Мария-София-Фредерика-Дагмар Датска и дъщеря на датския крал Кристиан IX и кралица Луиза. Омъжва се за руския престолонаследник Александър Александрович, по-късно император Александър III. Тя е майка на последния руски император Николай II. Въпреки Октомврийската революция през 1917 г., свалянето на монархията и последвалата екзекуция на Николай II, престолонаследника и останалите членове на семейството
вдовстващата императрица отказва да напусне страната, превзета от болшевиките.
След дълго увещаване чак пред 1919 г. тя се качва на крайцера "Марлборо", изпратен в Крим от нейния племенник - английския крал Джордж V, и напуска Русия.
Мария Фьодоровна се завръща в родната си Дания и до края на дните си живее в лятната си вила "Хвидоре" край Копенхаген. Умира на 13 октомври 1928 г. и след опело в православната църква "Св. Александър Невски" в датската столица останките са положени в катедралата в Роскиле, където са погребани още баща и други членове на датското кралско семейство.
78 години по-късно, през септември 2006 г., Мария Фьодоровна се завръща постмортем в Русия
точно така, както е напуснала втората си родина - с военен крайцер. Церемониалът по препогребването, който трае няколко дни, е наистина впечатляващ и в него участват наравно двете страни след споразумение между датската кралица Маргрете II и руския президент Владимир Путин.
Още на 22 септември привечер в криптата на църквата в Роскиле, където е погребана императрицата, представители на Руската православна църква отслужват заупокойно богослужение в присъствието на представители на датското кралско семейство, правителството и официална делегация от Русия. На другия ден е извършена заупокойна служба и от епископи и свещеници на датската църква с личното присъствие на кралицата на Дания, принц-консорта и други членове на семейството.
В 12,30 ч на обед същия ден ковчегът с тленните останки на Мария Фьодоровна се отправя с траурен кортеж към двореца "Кристианборг" в Копенхаген, след което, съпроводен от хусарски полк, поема към двореца "Амалиенборг". В 14 ч спира пред храма "Св. Александър Невски" и след кратка заупокойна молитва от руски свещеници продължава към пристанището. Там е поет на рамене от почетни гвардейци - половината руски, половината датски, и качен на крайцера "Есберн Снаре", който отплава с траурния си товар към Кронщат. По пътя ковчегът е съпровождан от представители на датското кралско семейство, свещеници и официални лица.
На 26 септември, навлизайки в руски териториални води, датският крайцер "Есберн Снаре" е посрещнат от фрегата от руския ВМФ "Неустрашими", за да бъде съпроводен до пристанището в Кронщат. На борда на фрегатата е командирът на Балтийския флот на Русия вицеадмирал Константин Сиденко. При влизането на кораба в пристанището руската фрегата "Смолни" го посреща с 31 оръдейни залпа. Нито датата, нито броят на топовните салюти са случайно избрани. Това е денят, в който
през 1866 г. 19-годишната принцеса Дагмар Датска за първи път стъпва на руска земя.
И тогава бъдещата императрица е посрещната точно с 31 оръдейни залпа.
Накрая ковчегът с праха на Мария Фьодоровна е положен в параклиса на църквата "Св. Александър Невски" в дворцовия комплекс "Петерхоф", където е отслужена панихида от архиепископ Константин, ректор на Петербургската духовна академия.
На службата присъстват и датският престолонаследник принц Фредерик (сега крал Фредерик X), членове на фамилията Романови, губернаторът на Санкт Петербург и официални делегации от двете страни. Ковчегът престоява два дни в храма "Св. Ал. Невски", за да могат всички желаещи да се простят с императрицата и чак на 28 септември 2006 г. тленните останки на Мария Фьодоровна са положени в царската гробница на катедралата на Петропавловската крепост. Руският патриарх Алексий II и останалите духовни и официални лица хвърлят в гроба по шепа пръст от Дания, дарена от кралица Маргрете II. Накрая Мария Фьодоровна е изпратена с още 31 оръдейни залпа - както е била посрещната за първи път в Санкт Петербург преди 140 години. Тя е положена до своя съпруг Александър III и така след близо 8 десетилетия най-накрая последната воля е изпълнена.
Но тя далеч не е единствената царска особа, препогребана в наше време в Русия.
Великият княз Кирил Владимирович - внук на Царя освободител Александър II, е изваден от Кобург и препогребан
пак в царската крипта на Петропавловската крепост. Кирил Владимирович умира на 12 октомври 1938 г. в Париж.
Той живее с жена си в Кобург до средата на 1920 г., където се радва на гостоприемството на херцог Карл Едуард - братовчед на съпругата му - великата княгиня Виктория Фьодоровна (по рождение Сакскобургготска). След като германското правителство установява дипломатически отношения с болшевишка Москва, присъствието на великия княз Кирил Владимирович, който претендира за руския престол, става неприемливо. И макар правителството на Бавария да не се кани насилствено да пропъди княжеската двойка, двамата решават, че е по-добре да заминат за Франция. Установяват се в Бретан, където преди това са прекарвали само летата си. Тя умира през 1936 г., а той 2 години по-късно. И двамата са погребани в Кобург в семейната гробница на Сакскобургготите.
На 7 март 1995 година останките им са извадени, пренесени и тържествено погребани в Санкт Петербург.
Отворен е и гробът във Франция на Великия княз Николай Николаевич и ковчегът му е пренесен също в императорската крипта в Петропавловската крепост.
Николай Николаевич-младши е внук на Николай I, баща му - Николай Николаевич-старши е главнокомандващ действащата Руска армия на Балканския полуостров по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). А Николай-младши командва руските войстки в Първата световна война.
Князът умира през януари 1929 г. в Антиб, Франция и е погребан в криптата на храм "Св. арахангел Михаил" в Кан. През 1935 г. до него там погребват и жена му - великата княгиня Анастасия Николаевна.
През 2014 г. наследниците им се обръщат с молба към руското правителство тленните останки да бъдат препогребани в Русия. И така година по-късно на 24 април 2015 г. в храма в Кан е направена церемония по ексхумация и панихида, водена от архиепископа на Женева и Западна Европа Михаил. На ритуала присъстват кметът на Кан и руският посланик във Франция, както и членове на династия Романови. Тленните останки на великите князе са натоварени на самолет от Ница до Париж.
На 27 април в базиликата на Дома на инвалидите, където се провеждат най-важните церемонии на френската държава, започва официалната церемония по прощаването с великия княз Николай Николаевич. Панихидата е отслужена от епископа на въоръжените сили на Франция Люк Равел, който нарича церемонията отдаване на памет на главнокомандващия на силите на съюзна държава (по време на Първата световна война). Отслужена е и православна панихида, която се води от епископ Нестор (Курсунски) - същия, който вече като митрополит присъства на погребението на българския патриарх Неофит.
Накрая гвардейци на френската република пренасят на ръце ковчега с праха на великия княз през почетния двор на Инвалидите
- това е чест, каквато обикновено се отдава при прощаване с маршалите на Франция.
От Париж с военен самолет Ил-62 на Руските ВВС ковчезите на великия княз и съпругата му са пренесени в Москва. На 30 април са погребани в Братската могила с военни почести.
Четири изтребителя МиГ-21 ескортират самолета с тялото на последния румънски крал Михай I
Румънската държава пренася от Португалия и погребва с държавни почести крал Карол II, който седи на румънския трон от 8 юни 1930 до 6 септември 1940 г. Той е най-възрастният син на румънския крал Фердинанд I и на британската принцеса Мария Единбургска. По майчина линия Карол II е правнук на британската кралица Виктория и на руския император Александър II.
Този румънски крал има особено интересна съдба и остава в историята не толкова с лидерските си умения, колкото с несполуките в личния си живот. Първият му брак с дъщерята на румънски генерал е анулиран от съда през 1919 г., защото е сключен без разрешението на парламента, против действащите тогава закони. През 1921 г. Карол II се жени за гръцката принцеса Елена и същата година им се ражда син – Михай. Бракът обаче се проваля, защото през 1925 г. кралят започва скандална връзка с Магда Лупеску, разведена, дъщеря на евреин и католичка.
Заради любовта си към нея той се отказва от короната
и на 28 декември 1926 г. абдикира в полза на сина си Михай и напуска страната заедно с любовницата си.
Малолетният Михай се възкачва на румънския престол през 1927 г., като от негово име управляват регенти начело с чичо му принц Николае – по-малкия брат абдикиралия крал. Използвайки създалата се обстановка в страната през 1930 г., Карол се завръща в Румъния на 6 юни 1930 г. и същия ден декларира, че се отмята от направеното през 1926 г. отричане от престола. Следващия ден парламентът го обявява отново за крал на страната със задна дата, считано от 1927 г. Следващите десет години (1930 – 1940) са особено трудни за Румъния. Карол II първо се опитва да лавира между партиите, след което слага край на парламентарната демокрация и се обявява за едноличен диктатор. С избухването на Втората световна война и най-вече след капитулацията на Франция Карол е притиснат между Москва и Берлин и е
принуден да направи териториални отстъпки на Съветския съюз, Унгария и България
На 6 септември 1940 г. е извършен военен преврат и лидерът на хунтата генерал Антонеску принуждава Карол II да абдикира в полза на сина си и да напусне страната. Двамата с Магда Лупеску отиват в Португалия, след това в Мексико и накрая се установяват в Рио де Жанейро, където най-сетне сключват брак.
Карол II никога повече не се завръща в Румъния, където след Втората световна война монархията е отменена. Той не вижда повече и сина си Михай I. Умира от сърдечен удар в Ещорил, Португалия, на 4 април 1953 г. и е погребан в манастира "Сао Висенте де Флора" в Лисабон. През 2003 г. останките му, както и тези на последната му съпруга, са пренесени в Румъния и с държавни почести са положени в катедралата в Куртя де Арджеш.
Съвсем наскоро тази година
с военни почести там бе положен и по-малкият му брат - бившият регент на Румъния принц Николае.
В царската гробница в Куртя де Арджеш през 2017 г. бе погребан и последният крал на Румъния - Михай, който почина в Женева.
Михай I е принуден да абдикира от румънския престол в края на 1947 г. Монархията е заменена с република, а бившият крал се установява в Швейцария. 3 години след революцията и свалянето на комунистическия диктатор Николае Чаушеску Михай получава разрешение да се върне в страната за Великден. Но появата му привлича стотици хиляди хора по улиците. Тази популярност притеснява президента Йон Илиеску, който забранява на бившия монарх да идва в Румъния следващите 5 години.Чак след като Илиеску губи изборите, на крал Михай е възстановено румънското гражданство.
Крал Михай умира на 5 декември 2017 г. в Швейцария. Ковчегът с тялото му, покрит с кралския щандарт, е
пренесен от Лозана до летище "Отопени" в Букурещ със самолет "Спартан" на румънските ВВС.
Навлизайки в румънското въздушно пространство, самолетът с траурния товар е посрещнат и ескортиран от четири изтребителя МиГ-21.
Останките на краля са положени в почетната зала на двореца "Пелеш" в Синая, а след това за два дни в тронната зала на бившия кралски дворец в Букурещ. Опелото е отслужено в патриаршеската катедрала на румънската столица. От Букурещ до Куртя де Арджеш - което символично е последният път на някогашния крал из румънските земи - е сформирана специална траурна влакова композиция.
Погребението му е извършено с пълни държавни почести в присъствието на президента, премиера и цялото румънско правителство. На церемонията идват шведският крал Карл XVI Густав и кралица Силвия, принцът на Уелс Чарлз - сегашният британски монарх, великият херцог на Люксембург Анри, абдикиралият испански крал Хуан Карлос и съпругата му София и представители на повечето европейски кралски дворове. Година по-рано в царската крипта в Куртя де Арджеш е положено и тялото на 92-годишната съпруга на крал Михай, Ана.
Сърбия връща с почести единствения европейски монарх, погребан в Америка
На 27 май 2013 г. тленните останки на крал Петър II, както и на съпругата му Александра, на майка му Мария и брат му принц Андрей бяха препогребани в семейната гробница на династията Караджорджевич в църквата "Свети Георги" на върха Опленац в сръбския град Топола. На церемонията присъстваха президентите на Сърбия и на босненската Република Сръбска, както и сръбският патриарх Ириней.
От хълма Опленац в областта Шумадия през 1804 г. тръгва Първото сръбско въстание под предводителството на Караджордже Петрович.
Това място се смята за темел на модерната сръбска държава. На върха на хълма е църквата "Свети Георги". Построена от бял мрамор в началото на миналия век като средновековна задужбина - място за спасение на душата за членовете на династията Караджорджевич.
В криптата има 39 гробници, в които се покоят шест поколения на сръбската управляваща династия Караджорджевич.
През септември 2012 г. там бяха положени и останките на бившия принц-регент Павел Караджорджевич и съпругата му принцеса Олга Гръцка, извадени от гробището "Буа де Во" в Лозана, Швейцария. А също и синът им Никола.
Княз Павел Караджорджевич става регент на 11-годишния си племенник Петър II след убийството на крал Александър I през октомври 1934 г. На 27 март 1941 г., два дни след подписването на договор с Германия, Павел е свален от комплот, начело на който са ген. Душан Симович и офицери от военновъздушните сили. Княз Павел бяга в Гърция, където е заловен от британските сили. Останалата част от войната прекарва в Кения и Южна Африка. След войната е обявен за враг на държавата от комунистическото югославско правителство, но не е изправен пред съда за военни престъпления от съюзниците. Установява се в Париж през 1949 г. и прекарва остатъка от живота си в изгнание. Умира на 14 септември 1976 г. в Париж, Франция. Реабилитиран е посмъртно през 2011 г. от Висшия съд в Белград.
В негова памет на 4 октомври 2012 г. в катедралата "Св. архангел Михаил" в Белград патриарх Ириней е отслужена заупокойна служба, на която присъстват сръбският президент Томисллав Николич и министри от правителството.
Петър II Караджорджевич е третият и последен крал на Югославия, който седи на престола от 9 октомври 1934-а до 29 ноември 1945 г. След като бяга в Гърция с регентите и правителството, Петър II накрая се установява в Лондон, където завършва образованието си в Кеймбридж и се присъединява към Кралските военновъздушни сили. Детрониран е, докато е в изгнание, на 29 ноември 1945 г., но така и никога не подписва или обявява абдикацията си. След края на Втората световна война Петър II се заселва в САЩ. Умира на 3 ноември 1970 г. в Денвър, Колорадо. Погребан е в църквата "Св. Сава" в Либертивийл, щата Илинойс, и става единственият европейски монарх, погребан в Америка.
През 2013 г. Петър II е пренесен от Америка и препогребан в мавзолея на кралското семейство край Топола с държавни почести и в присъствието на сръбския президент и короновани глави от Европа.
Югославия прави първото държавно препогребване в Източна Европа - на крал Никола Черногорски - прадядото на цар Симеон II
Първото държавно препогребване на бивш монарх в Източна Европа се случва още през 1989 г. в социалистическа Югославия. Костите на последния черногорския крал Никола I, на съпругата му Милена и двете им деца са извадени от руския храм "Христос Спасител" в Сан Ремо, Италия, пренесени са в Черна гора и са препогребани с държавни почести на 1 октомври 1989 г. в дворцовия храм "Рождество Богородично" в Цетине.
Никола Петрович първо е княз (1860 – 1910), а след това и крал на Черна гора от 1910-а до 1918 г. Драматичните събития и последствията за страната от Първата световна война го принуждават да замине в изгнание във Франция. До смъртта си в Антиб през 1921 г. крал Никола продължава да предявява претенции към черногорския трон. Погребан е в Италия, където тленните му останки почиват близо седем десетилетия, преди да бъде върнат в Черна гора. Никола I е прадядо по майчина линия на последния български цар Симеон II и сестра му Мария Луиза.