Ако шефът ви е политически запалянко, бъдете особено предпазливи, независимо дали споделяте или мразите убежденията му
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
В стаята настроението е мрачно. Работите си, но се усеща напрежение. Защото докато пиехте кафе преди малко, неясно точно как разговорът се завъртя около започналата вчера предизборна кампания, мина на по-общи политически теми и иначе сплотеният ви екип почти се изпокара. Едни нападаха А., други ругаеха Б. Паузата завърши с взаимни обвинения "Ето заради такива като вас сме в това положение".
А ето заради такива случки специалистите казват, че политическите убеждения са лична тема, която не бива да се разисква на работа. (Правителството и още 9 теми, по които да си траете пред колеги.)
За щастие успехът на вашата фирма не зависи пряко от държавното управление. На обществени поръчки не разчитате, за субсидии и европейски фондове не кандидатствате. Дейността ви не е от тези, които подлежат на разрешителни режими и непрекъснат контрол от държавни и общински служби. Кой оглавява ресорното министерство, НАП, ДАНС и т.н. ви засяга точно толкова, колкото и повечето български компании. Партийните предизборни борби пък засягат лично вас и колегите ви точно толкова, колкото и всеки български гражданин. Тогава защо да си влошавате отношенията със спорове за пристрастията си?
Предизборната борба сега започва и по всичко личи, че ще е много ожесточена до 9 юни. Добре ще е екипът ви да запомни колко неприятен се оказа политическият разговор и да го избягва занапред.
Щом за работата няма особено значение леви или десни идеи изповядате, и неформално не ги разисквайте в службата офиса, съветват експертите.
Препоръката е универсална, но за нашите географски ширини се отнася с особена сила. Толерантността към различни мнения е добро пожелание, но не е редовна практика. Като с колегите се разцепите на групи, неусетно ще влошите атмосферата в екипа.
А може да се окажете и в малцинство заради личните си убеждения. Като ви отдели от себе си, мнозинството ще ви гледа като аутсайдер или дори като враг. По тази причина винаги внимавайте с изказвания за политика, религия, каузи, всякакви актуални теми, по които общественото мнение не е еднозначно, предупреждават специалистите по човешки ресурси.
Те говорят за това, понеже им влиза в работата. Напрегнатите междуличностни отношения - без значение от какво са породени, винаги се отразяват върху ефективността и продуктивността. Понякога забраната да се обсъждат политически и религиозни възгледи дори е записана във вътрешните правила на компанията.
Но какво да правите, ако лично шефът ви нарушава този универсален принцип? В противоречие с всякакви добри управленски практики той така се е запалил по политика, че се е превърнал в активист, пропагандатор и агитатор сред подчинените си.
Ами още повече внимавайте.
Много е опасно, особено когато не става дума за генерални идеи и идеологии, а за конкретна партия или коалиция, припознавана за техен изразител.
Не е разумно шефът да разбере, че не споделяте любовта му към партията Х. Макар това по никакъв начин да не определя професионалното ви представяне, макар шефът ви да се смята за демократ, бъдете сигурни, че той ще запомни вашето различие и то подсъзнателно ще влияе на отношението му към вас. Човек винаги е по-благосклонен към онези, които разпознава като еднакви със себе си.
Като началникът повдигне политическа тема, докато неформално си общува с екипа, не се намесвайте. Със сигурност ще има няколко колеги, които мислят като него или пък използват случая да му се подмажат, преструвайки се, че мислят като него. Вероятно все пак няма да ви зададе директен въпрос, няма да трябва да заявите мнението си и той няма да разбере, че не споделяте пристрастията му.
Не е разумно и да се покажете запалянко, дори да имате същите политически пристрастия като шефа. Сега ще му направите добро впечатление. Но я си представете, че той си ги промени в хода на предизборната кампания или месец след това, защото се е разочаровал от партията, от нейния лидер, от някакви сглобки с други партии и т.н.
Безспорно, не сте длъжни да следвате шефа си в неговите организационни любови. Но имайте предвид, че партийно влюбчивите обичат и силно да мразят.
Като началникът ви напусне привързаността си към партията Х, а вие продължавате да си я харесвате, нищо чудно той да ви припознае за голям враг. По-голям, отколкото ако бяхте на противоположния идеологически полюс, защото те, другите - левите/десните, са изначално заблудени. Но хората със същите политически идеи трябва да се строяват зад една партия, за да осигурят нейната победа, т.е. победата на своите идеи.
По тази причина гледайте да не се оказвате въвлечени в политически разговори, дори техен инициатор да е началникът и дори вие да споделяте кредото му. Може да навредите на кариерата си заради нещо, което всъщност няма отношение към професионалните ви способности и постижения.
Много по-тежък казус е как да постъпите, ако работите в компания, която има политически зависимости. Не е изключено бизнесът да е обвързан с конкретна партия и тогава нелоялността към нея се тълкува като нелоялност към фирмата. Когато партията Х падне от власт, нещо ще секне, приходите ще са под въпрос, а с тях и вашата заплата.
Неприятно и още по-опасно е шефът да разбере колко не харесвате политическите благодетели. Постарайте се да не се случи.
И дано не сте във фирма, в която собственикът и/или мениджърът под строй водят служителите си на предизборни митинги и директно ги командват за кого да гласуват. Това направо си прилича на феодална зависимост.
Дори да не е тази тежка форма, за професионалното си бъдеще трябва да помислите. Важно е да работите в компания, която не зависи от благоволението на управляващите. Защото те на теория могат да се сменят през 4 години. Истински устойчив е този бизнес, успехът на който не се определя от това коя партия е на власт.
------- Кредото ви си личи в социалните мрежи -------
Какво лайквате и какво хейтвате в социалните мрежи си е ваша лична работа, но само привидно. Да, активностите ви там са част от свободното ви време. Да, имате право на мнение и на свобода да го изразявате. Включително и по политически теми.
То обаче може да ви докара сложни отношения с колегите или с началника, ако се разминава с тяхното.
Прекалената ви встрастеност, остротата, екстремност също не е изключено да направят лошо впечатление.
Макар че не е официална политика на компаниите, специалистите по "Човешки ресурси" често следят служителите в социалните мрежи. Никой няма да си признае, че нещо, споделено във фейсбук, или снимка в инстаграм може да бъде черна точка. Но на практика се случва.
А като сте свързани с колеги в социалните мрежи, е още по-лесно те да са наясно с вашето кредо. И да ви одумват в офиса. Било на ниво клюкарене, било на ниво донос до шефа.
Тъкмо по тези причини разумните хора точно преценяват какво да споделят и колко да са публични в социалните мрежи за своя личен живот, ценности, убеждения.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как да познаете дали от високомерие не саботирате успеха си
Няма да станете шеф, като чакате за мястото на шефа
Хитри фрази, за да кажете на колега, че е сгафил
Когато разпознаете доносника на шефа
Научно доказано: Като пишете 8 минути на ръка, се успокоявате и взимате умно решение
5 християнски добродетели, които винаги носят успех в кариерата
С психологически техники ще разберете дали семейството основателно недоволства, че много работите
Научен алгоритъм в 6 стъпки да се справяте с тревоги и да успявате в кариерата
Хлъзгави фрази, когато не искате директно да кажете "не"
10 качества, с които винаги блестите като професионалисти
Техники да отличите арогантен надувко от уверен професионалист
