- Те са красили приемната и залата за пиршества в богатия дом на виден гражданин на Филипопол
- По-късно жилището се превръща в резиденция на епископа
Да си представим, че сме в римско време и влизаме в богат дом на виден гражданин на Филипопол от IV век. Той е застлан с многоцветни и изящно оформени подови мозайки.
Къщата му вероятно е имала и богато архитектурно оформление, което обаче не е запазено до наши дни.
За импозантността на жилището говори фактът, че се намира в сърцето на древния Филипопол. Отстои на 200 метра северно от Античния театър, а на стотина югоизточно от него се намира Епископската базилика.
Притежателят е бил изключително състоятелен и влиятелен
човек. За това напомнят две от ключовите помещения - залата за пиршества и приемната на собственика - богато украсени.
Оцелели са единствено изящните мозайки с флорални и геометрични фигури, а в центъра е изобразена богинята на мира Ирини. Оттам идва и наименованието на обекта, който наскоро заработи отново, след като приключи 20-годишната концесия и общината го предаде за стопанисване на "Старинен Пловдив".
Историята от разкриването на "Ирини" до експонирането е дълга и прелюбопитна.
През 80-те години на XX век археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева (и двамата вече не са между нас - б.а.) попадат на този обект във връзка с разширението на тогавашния бул. "Георги Димитров", сега "Цар Борис Трети Обединител". Трябвало да се изгради пешеходен подлез и точно там мозайките се появяват.
"Работихме с Мина Боспачиева дълги години по реставрацията. От нея знам, че при изграждане на подлезното съоръжение попадат на тази сграда от IV век.
Голяма част от мозайките са изгребани от багерите,
преди да успеят археолозите да ги спрат. Тогава имаше партийна повеля всичко да се свърши по най-бързия начин", разказва реставраторът и директор на "Старинен Пловдив" доц. Елена Кантарева-Дечева.
Неслучайно жилището "Ирини" е разположено в днешния археологически подлез. Наричат го така, защото всеки квадратен метър в него е изпълнен със старини от Античността. Пешеходците минават по каменна настилка от римско време, а посоката на улицата е изток-запад, наричана "Декуманус максимус".
Сградата е кръстена на богинята на мира
заради самото изображение на Ирини, която в древността е езическо божество, но след това преминава и в християнската религия като закрилница на мира.
Самото изображение е в източната част на жилището. В западната има розета с кантарос - антична чаша за пиене на вино. Всички са изпълнени от многоцветен камък. А в образа на Ирини е използван и смалт (изкуствен камък).
Това е перистилна сграда (с непрекъсната веранда, образувана от ред колони, обграждащи периметъра на жилище или двор - б.а.), около който са развити портици, настлани с мозайки. От тях се влиза в различни помещения. Най на запад е оригиналният вход, оформен луксозно.
Мозайките в този обект са от два строителни
периода
Най-ранните са в помещението за пиршества от втората половина на IV век. В центъра се издига осмостенно водно съоръжение - вероятно фонтан, а някои допускат, че може да е и баптистерий - място за извършване на кръщенета.
Има хипотеза, че в по-късния период сградата се е превърнала в резиденция на епископа. Неслучайно има улица, която свързва сградата "Ирини" с Епископската базилика, обяснява доц. Кантарева.
В днешно време на метри от върха на Джамбаз тепе се извисява седалището на пловдивския митрополит. Това говори, че мястото наистина не е случайно.
По-късно - около V век, е настлана мозайката и във входното помещение на "Ирини".
Тя изобразява геометрични и растителни мотиви и е изключително многоцветна. Едно от паната много прилича на друго в Малката базилика на Филипопол, която също е от V век. Напълно вероятно е да са правени от едни и същи майстори, а учени допускат, че във Филипопол е имало утвърдена школа мозаисти.
"Интересно би било да направим анализ откъде е произходът на материала
Предстои да го извършим съвместно със специалисти от музея "Земята и хората", уточнява Кантарева.
Десетилетия мозайките бяха скрити от погледите на пловдивчани. През 2003 г. за първи път бяха реставрирани с помощта на тогавашния US посланик Джеймс Пардю и експонирани. Стопанисваха се от концесионер, но след изтичане на срока за особеното право на ползване, общината си взе обекта.
"Изготвихме апликацията за кандидатстване пред посланическия фонд на Държавния департамент на САЩ. От всички подадени тогава обекти дипломатическата мисия номинира само сградата "Ирини".
Тогава имахме късмета и невероятната възможност нашият обект да бъде одобрен. Благодарение на гранта от над $ 30 хил., който отпуснаха САЩ, реставрацията беше извършена", връща лентата Кантарева.
Подлезът заедно с мозайките, превърнати в културен център, в продължение на 20 г., беше на концесия. Провеждаха се артсъбития - концерти, представяне на книги и др. След като "Старинен Пловдив" получи отново обекта, демонтира сцената и под нея се разкри Т-образно антично кръстовище, което тръгва от тази сграда и я свързва със северния вход на Епископската базилика.
"Това е ключово за нашата кандидатура пред ЮНЕСКО,
с която Пловдив иска да бъдат вписани в световното културно-историческо наследство "Ирини" и двете базилики", посочва Кантарева.
В момента трябва да бъде изготвен план за опазване и управление на трите обекта, за да се подаде номинационното досие. Това е много сериозен труд, в който участва мултидисциплинарен екип с всички проучватели, специалисти по мениджмънт и туризъм.
Пловдив кандидатства и получи одобрение от ЮНЕСКО през 2018 г. Но пътят до вписването не е кратък и процедурите продължават.
"Трите обекта - "Ирини", Епископската и Малката базилика, са единствената възможност Пловдив да стане част от списъка на световното културно наследство", категорична е реставраторката.