Днес Враца и близкото село Згориград отбелязват тъжната 58 годишнина от голямото наводнение. На 1 май 1966 г. точно в 11,25 ч над 500 000 куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета скъсват стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник "Мир" и заливат по пътя си с. Згориград, минават през прохода Вратцата и стигат до централния площад на Враца. Това е една от най-зловещите трагедии в най-новата ни история.
На този ден според тогавашните традиции на социализма на централния пл. "Христо Ботев" във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се. Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на Лева.
Стената на хвостохранилището се е скъсала след няколкодневни непрекъснати валежи. Като помита 1/3 от Згориград, сивосинкавата вълна с височина близо 3 м нахлува в стария и гъстонаселен врачански кв. "Кемера".
Тъкмо когато повечето семейства сядат около празничната трапеза. Доста време след трагедията тогавашните власти с половин уста ще съобщят официално за 118 загинали и над 1000 останали без покрив над главата си.
Истината обаче излиза наяве много години след калния погром и е доста по-различна. Както се вижда от статистиката, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта. В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно.
Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите жители от най-пострадалия квартал тайно палят свещи в местните църкви, донякъде доволни, че участието им в манифестацията ги е спасило.