ПП-ДБ, "Възраждане" и БСП спасиха гъбарите от първоначалните промени направени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
С тях се предвиждаше да отпадне алтернативният данък от 30 лв. и да се въведе данък на физическите лица.
"За" бяха само от ГЕРБ, ДПС и ИТН, а гласовете им не бяха достатъчно, за да минат поправките.
Тъй като законът мина на първо четене преди седмица, гъбарите, днес протестираха пред парламента с искане той да не се приема окончателно.
"Ние сме против внесените промени на действащия закон, които предвиждат отмяна на "алтернативния данък" и въвеждане на данък на физическите лица, който е в пъти по-голям, отколкото този, който в момента съществува", каза пред журналисти инж. Юлиян Колев - председател на Българската асоциация "Горски гъби.
Той допълни, че от браншовите асоциации намират действащия в момента данък за "добър" и не искат "старият закон, който въвеждаше хаос нашия бранш".
"Темата е леко специализирана, но много важна. След дълги разговори със заинтересованите лица отне около 4 месеца да се приеме наредбата приетата с бюджета за 2024 г. А именно - това, което трябва да заплатят всички берачи и билкари да включва таксата за събиране, осигуряване на тези хора със здравна осигуровка и пенсионно осигуряване на половин работен ден. Така те излизат на светло", каза бившия финансов министър от трибуната Асен Василев.
По думите му в момента се прави опит да се върне старият режим. Едни 50 хил. крепостни селяни вместо да са като другите български граждани, които си плащат осигуровките, те няма да го правят. А фирмите ще минат на тъмно и няма да си плащат данъците.
Удължаване на нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното до края на годината беше друго предложение, внесено от Теменужка Петкова и Йордан Цонев в същия закон. До неговото гласуване обаче не се стигна, тъй като промените бяха включени в преходни и заключителни разпоредби. След отпадането на текстовете, които касаят гъбарите, няма как да се приемат само заключителните разпоредби и депутатите минаха директно на втора точка.
Пак по тяхно предложение е надценката, с която се продава хлябът, да не надхвърля 15%.
"Не искаме да политизираме този въпрос, но от разговори с производителите на хляб разбрахме, че търговците слагат до 40% надценка. Поради това решихме да я ограничим", аргументира се по-рано днес Цонев.
