Знаем, че трудовите злополуки са много повече в България, но не се декларират. Това не е начинът, по който ние ще ги намалим действително, каза в интервю за БТА вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов.
От 2003 г. насам денят 28 април се отбелязва като Световен ден за безопасност и здраве при работа. Като целта е да се привлече вниманието на международната общност за създаване на здравословни и безопасни условия на труд, разработване на национални политики и система за инспекция за спазване на законодателството за безопасност и здраве при работа, показва справка на отдел „Справочна" на БТА. От 1996 г. по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите тази дата се отбелязва и като Международен ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести, се посочва още в справката.
Атанасов призова пострадалите да се обърнат към съответните органи при случаи на трудова злополука. Нашата битка е хората да си знаят правата и да не се отказват от разследване на такива злополуки, каза вицепрезидентът на КНСБ.
„Има си специален ред, специална наредба за разследване на трудовите злополуки, в която се канят представители на работодателя, хората, които се занимават с безопасни условия на труд, синдикалната организация, ако има такава, свидетели. В рамките на три дни се прави протокол, който се дава в Националния осигурителен институт (НОИ). НОИ извършва допълнително разследване на трудовата злополука и на базата на това човек да си получи обезщетенията. Ако обещанията не го устройват, той има право да заведе дело. Ако той не може, неговите семейство и роднини могат до една година след трудовата злополука също да заведат дело и съответно да се получи по-високо обезщетение. Винаги се получава по-високо обезщетение, каза Атанасов и продължи: Например, ако за счупена китка ви дадат обезщетение 700 лв., ако заведете дело ще получите поне пет хиляди лв., защото с тези 700 лв. не можете да си покриете даже прегледите и лечението на счупената китка".
Има редица изследвания, показващи, че за да стане една средно тежка трудова злополука 400 пъти, преди това е налице опасността то да се случи. Ако не обърнем внимание, че е било възможно да се случи и не сме взели мерки, това винаги се случва. Това е превенцията, да не се случи, посочи Атанасов.
Затова ние държим всяко предприятие да има оценка на риска за всяка една длъжност, всяко едно работно място, ако трябва за всеки един човек и всеки един работник да е запознат с нея, да знае какво не трябва да прави, какво може да прави, как да се предпази на работното място, към кого да се обърне, ако има проблем, какви са мерките, ако се случи трудова злополука. Да знае каква е процедурата, която трябва да се извърви, обясни Атанасов.
Отговорността за спазването на безопасните и здравословни условия на труд е на работодателя. Ако един работник не спазва това, което работодателят е разпоредил в оценка на риска, в нормативни документи, той има право да го накаже със служебна забележка, предупреждение, дори с уволнение, каза той и добави, че работникът също е длъжен да пази своето здраве и това на колегите си. Работникът може да откаже работа, ако тя е опасна за здравето му, за неговия живот.
Атанасов посочи, че през последните няколко години обект на изследвания са и платформите и условията на работа на платформените работници. Вече има Директива за платформените работници, в която са и безопасните и здравословни условия на труд, каза той.
Тази година световната синдикална общност насочва вниманието към необходимостта от действия за справяне с климатичните рискове за работниците, каза Огнян Атанасов.
Когато става въпрос за работа навън, това са примерно пътностроителните работници и строителните работници, които, за съжаление, работят на изключително високи температури, все още нямаме регулация за работа на открито, добави той. А за работниците, работещи в затворени помещения, там имаме наредба за микроклимата. Там има други изисквания към ергономия на работното място, които в нормативната ни уредба са добре упоменати, но остава проблемът как се изпълнява тази наредба, защото в много от офисите, предприятията температурите са непосносими, посочи Атанасов.
Той обърна внимание и на професионалните заболявания, тези, които човек развива при упражняване на дадена трудова дейност при определени работни условия.
В България годишно се доказват не повече от 10-12 професионални заболявания, което е абсолютно нереално, посочи Атанасов.
Направихме изследвания за мускулно-скелетното здраве на хората и там нещата са трагични. В сфери като здравеопазване, образование над 50% от хората се оплакват, че имат мускулно скелетни проблеми. Никой не знае колко са раково болните, като следствие от това, че са работили преди с азбест примерно. Има само едно доказано раково заболяване за 2021 г. вследствие на работата, което е отново нереално, каза вицепрезидентът на КНСБ.
„Крайно време е УМБАЛ „Свети Иван Рилски" в София отново да стане болница по професионални заболявания. Сега е останало само малко звено от нея, което се занимава с тези заболявания", посочи Огнян Атанасов.
Настояваме да се подготви на европейско ниво специална директива за психосоциалните рискове при работа, защото до голяма степен те са причина за редица други заболявания, включително и мускулноскелетните, каза Атанасов.
