- "Експертизата трябва да докаже категорично, че причината за смъртта на родилката е оставена плацента в матката, вследствие на което се развива сепсис, казва Людмила Велинова
- Майкъл вече е в шести клас, отличен ученик! Ходи на школа за таланти. Интересува се от света и чете книги. Възпитан, чувствителен и жалостив
- Вече има 3-ма мъртви свидетели, едно от първите вещи лица също не е сред живите. Останалите ги карат да потвърждават думите си от разпитите през 2011 г.
- Нито един от обвиняемите не ни поднесе съболезнования, гледат ме със злоба, сякаш аз съм им навредила!
- Г-жо Велинова, през 2011 г. вие загубихте дъщеря си Деяна, тя почина дни след като роди в столичната болница "Шейново". Обвиняеми по случая са шестима лекари. 14 г. по-късно ще бъде готова петорната съдебномедицинска експертиза. Ще посочи ли тя категорично виновните и категоричната причина за смъртта й?
- Експертизата трябва да докаже, че причината за смъртта на Деяна е оставена плацента в матката, вследствие на което се развива сепсис. Това заключение на вещите лица е ключово за процеса. Освен това чрез нея трябва да се установи и кои са виновните, както и имената на тези, които са допринесли за смъртта й. Тоест един път имаме вината на човека, който забравя плацентата, но втори път се явява вината на лекарите, които не са я оперирали веднага след установяване на първоначалната грешка. Направили са лапароскопия (инвазивна операция, представляваща оглед на органите в малкия таз и коремната кухина - бел. ред.) и при нея са видели, че има една много тежка некроза на дебелото черво, тоест, че един цял участък е некрозирал. Това означава, че има инфекция или зараза, която са оставили в корема й. Ако тя беше оперирана, сега щеше да е жива. Не можеш да игнорираш тази некроза и да не предприемеш нещо. Този орган е умрял и трябва да се отстрани по най-бързия начин, за да не заразява органите около него. При навременна операция щяха да видят, че и в матката е започнала вид некроза. Тя е била на пихтия, когато са я извадили. Говорим за немарливост и некомпетентност. Процедурата със съдебномедицинската експертиза е следната - вещите лица я изготвят, след това трябва да защитят заключението си. На следващото заседание са пледоариите и делото трябва да приключи.
- Първоначално лекарите, посочени за виновни, бяха единадесет, сега са шестима. Защо?
- Колкото повече са, толкова повече се разводнява вината. Трудно е да се намери обективно кой е по-виновен и най-виновен. От всички тези 11 души прокуратурата отся 6-има, които останаха обвиняеми. Имаше и други виновни, но по класификация на вина останаха само тези - 4-ма от "Пирогов" и 2-ма от "Шейново".
- За тези 12 г. някой от тях опита ли да говори с вас?
- Абсолютно никой. Виждали сме се в съдебна зала стотици пъти. Никой никога не ме е погледнал със съжаление или разкаяние. Напротив - усещах една злоба, една ненавист, сякаш аз се опитвам да вредя на тях или на техните деца, а не те на моето. Не са поднесли дори елементарни съболезнования.
- Знаете ли дали днес тези доктори практикуват?
- Да, всеки един от тях практикува. Може би само едната лекарка от "Шейново" вече не е активна, защото е много възрастна. Някои от тях са с частни кабинети и частни центрове. За обвиняемите лекари животът продължава, а това с детето ми е случка, останала в миналото им. Наели са добри адвокати и са спокойни. Да не споменавам, че давността на делото изтича след 15 г., а ние сме на 12-ата.
- След петорната съдебномедицинска експертиза каква присъда искате за тях?
- Реално нито една присъда не може да компенсира това, което ни се случи. Съсипаха ми живота. Надявам се на ефективна присъда, защото присъдите за такива дела са 2, 3 години условно, лишаване от лекарски права и т.н. Това е гавра не само с нас, но и с паметта на починалите. Какво са 3 години условно или 3 години лишаване от права за смъртен случай? Толкова ли струва животът на Деяна и този на близките й? Надявам се на ефективни присъди, но дълбоко в себе си знам, че няма да има такива. Те са извън закона и се гледат по друг параграф.
- Как е днес Майкъл - детето на Деяна? Имаше статии, в които се твърдеше, че бащата не ви дава да го виждате?
- Имаше такъв период от нашия живот - 3 години. За щастие, той приключи и нямаме проблем. Можем да бъдем с детето по всяко време. Изчистен е проблемът. Внукът ми вече е едно голямо момче. Шести клас е и е почти тийнейджър, дори младеж. Много умно и будно дете. Отличен ученик е. Участва в извънкласни форми, ходи и на школи за таланти. Интересува се от света, чете, възпитан е и е внимателен. Майкъл е много чувствителен и жалостив.
- Говорите ли му за Деяна?
- Непрекъснато. Навсякъде в къщата ни има нейни снимки. Няма ден, в който да не я споменем. Малкият знае, че ние сме единствените хора, с които може да говори за майка си. Вече е на такива години, че съзнава липсата и се интересува от това каква е била, как е изглеждала, какви мечти е имала. Моли ме да му разказвам за нея. Съвсем наскоро ми каза: "Бабо, искам да чуя гласа , има ли запазено видео някъде?". Сърцето ми се скъса, но намерихме. Леля му се рови дълго и откри един клип, на който в съвсем малка част се чува как тя говори. Дадохме му го, а той го пускаше отново и отново, повече от 50 пъти. Спираше го и пак го пускаше. Накрая му казах: "Недей повече, не се разстройвай, стига толкова", защото той плачеше. Внукът ми ми отвърна: "Бабо, искам да запомня този глас". Аз още не съм посмяла да го заведа на гроба на майка му, но съм му обещала, че ще го направя, защото иска. Казва ми, че е голям и вече има право да знае къде е погребана. Въздържах се до момента да го водя на това място, защото, въпреки че е голямо момче, той още продължава да живее с представата, че майка му е най-ярката звездичка, която свети на небето. Много пъти, когато сме били някъде, си го спомня. Веднъж на негов рожден ден в Банско с много дечица, балони и забавления, когато беше на 6-7 годинки, излезе отвън и погледна към небето. Започна да говори: "Мамо, днес имам рожден ден, виж колко е хубаво и колко много приятели имам тук".
- Спестявате ли му факта, че смъртта на майка му е вследствие на лекарски грешки?
- Не, но не влизаме в най-страшните подробности. Когато почина, тя беше изключително променена. От едно мъничко и дребно момиченце ние погребахме един човек с неузнаваем вид. Не изглеждаше като нея. В ковчега не видях моето дете, а друг човек. Съзнанието ми не може да приеме смъртта все още. Не мога да свикна с мисълта, че няма да се върне. Все още очаквам отнякъде да дойде. Човекът, който бях, преди Деяна да почине, умря заедно с нея. Сега съм друга.
- Статистиката казва, че ефективните присъди при лекарска грешка са малко. Какво ви обнадеждава, че при вас ще е различно?
- Борих се 12 години за тази справедливост. Борих се да не приключат делото по давност, както те искат, за да няма оправдателни присъди и всичко да свърши сякаш детето ми никога не е съществувало. Трябва да има наказани, защото това ще бъде стимул за обществото. Също и предупреждение за други лекари, които гледат немарливо на работата си. Ще е картон за тях, че няма да останат безнаказани, ако направят грешка. Преживях големи разочарования - нашето дело се връща три пъти, тоест три пъти ние започваме отначало. Шест години имаше досъдебно производство. Това е прецедент. Свидетелите започнаха да умират - имаме 2-ма или 3-ма, които починаха. Едно от първите вещи лица също не е сред живите. Кой ще помни какво точно е било преди 12 години?! След толкова време вече нищо не може да бъде реално. Добре, че има записани досъдебни разпити. Така повечето свидетели ги потвърждават, след като им припомнят собствените им думи. Нормално е да забравиш след толкова време. Не е нарочно. Процесът в момента е нереален. Просто мина много време, каквато беше целта - да се протака, за да стигнем до давност. С експертизите също беше ад. Никой не искаше да ги прави - отвод на вещите лица. Съдията се видя в чудо - лекарите не искаха да се изправят един срещу друг. Те са колеги, приятели, една гилдия. Не искат да кажат истината. Малко са хората, които го направиха в нашия случай. Такъв пример е професор Иван Козовски от Варна, който даде изключителна експертиза. Не прикри нищо. Всичко беше точно и ясно - как е станала смъртта, какво е довело до нея и кой е виновен. Като него са малко.
- Притеснявате ли се дали вещите лица, изготвили експертизата, ще бъдат обективни?
- Не знам дали тези вещи лица ще са обективни. Ако експертизата излезе нереална, тя със сигурност няма да устройва една от страните и може да се наложи изготвяне на нова. За съжаление, не останаха вещи лица, които да я правят. Те дават отводи и никой не иска да работи по делото ни. Тогава действително ще отидем по давност. Колкото и да се борим, колкото и да не го искаме. Ето че обвиняемите лекари и адвокатите им отново започват с отлаганията като преди - единият е болен, другият е на дело, третият е в отпуск.
- Какво ще правите, ако няма осъдителни присъди и се стигне до изтичане на давността от 15 г.?
- Ще си търсим правата извън България. Ще съдим страната в Страсбург. Говорим с адвокати, знаем какви стъпки трябва да предприемем. Ако не го направим, това ще означава, че сме приели ситуацията. Сякаш сме съгласни, че за смъртта на Деяна няма виновни, но тогава ще попитам: Как си отиде тя? Как едно напълно здраво момиче почина на 19 години? Кой ще отговори?
