Университетската ботаническа градина в Балчик подреди изложба „Царствените ботаници", посветена на 130-годишнината от рождението на Цар Борис III Обединител.
Цар Борис III и неговият баща цар Фердинанд I са едни от малкото монарси в Европа, които са били истински учени – естественици със задълбочени познания по зоология, орнитология, ботаника и философия. Приносът им за опознаването, описанието и опазването на българската природа, както и за развитието на естествените науки в България в края на XIX и първата половина на XX век е огромен.
„Най-голямата заслуга на Цар Фердинанд I в областта на природните науки е създаването на няколко научни институции, обединени под името царски природонаучни институти, сред които и царските ботанически градини - най-богатите и разнообразни градини в цяла Южна Европа по онова време.
Цар Борис III продължава делото на своя баща в областта на естествените науки като организира екскурзии за попълване на ентомологичните и ботанически колекции, съдейства за създаването на лаборатории за научни изследвания, финансира печатното издание „Известия на Царските Природонаучни Институти". Царската Ентомологична станция съдържа сбирки с около 20 000 вида и е най-голямата на Балканския полуостров. Пре 1928 г. Цар Борис III е провъзгласен за почетен доктор по природни науки. Церемонията е била в Софийския университет под ръководството на ректора проф. д-р Георги Шишков", разказват от Ботаническата градина.
В знак на признателност към българските монарси и техния принос в развитието на ботаническата наука в България, учени наименуват на тяхно име новооткрити растителни видове, сред които Цар-Борисово подрумиче и. лопен, Известна е и Фердинандова каменоломка.
Изложбата „Царствени ботаници" е подредена в Божествената градина на Университетска ботаническа градина в Балчик.
