Най-умното решение е да станете неформален лидер на екипа
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Интересна работа, прилични доходи, приятни колеги - всичко щеше да бъде чудесно, ако не беше той, шефът. Не го харесвате и това си е. Както и да се мъчите да го приемете, не успявате. Смятате, че не е ответна реакция, понеже той не ви харесва или не се отнася справедливо към вас. Имате принципни възражения - може да е ръководител с лош стил, да е некомпетентен, да му нямате доверие и т.н.
Най-лесно би било да си вземете шапката, както се казва, и да си търсите друго място. Но не искате - вие обичате работата си и нямате желание да сменяте фирмата. Неприязнените чувства, които изпитвате към началника, обаче ви действат потискащо и демотивиращо.
Няма какво да се лъжете - като работите с шеф, когото ама никак не харесвате, ще ви се наложи да преживеете много трудни моменти. Приемете ги обаче като предизвикателства, които ще ви направят по-добър професионалист и ще ви подготвят за крачка нагоре в йерархията. Положението е незавидно, но като се постараете да извлечете максимум полза от него, не само ще оцелеете, ами ще продължите професионалното си развитие.
Възпитание на чувствата
Първо се самоанализирайте. Добре, не харесвате началника, но защо по-точно? Казвате, че не е лично, а принципно - защото така не се ръководи. Съвсем сигурни ли сте обаче, че не грешите вие, ако все пак с този човек начело екипът ви постига успехи.
Ако отскоро работите с него, а предишният ви шеф е бил съвсем различен, това не означава, че този непременно е лош. Стилът му е друг, но щом не е некомпетентен, авторитарен, несправедлив, хаотичен, самовлюбен и т.н. безспорно отрицателни качества, може би отказът да го приемете е ваша грешка.
Кажете си, че всеки път ще се опитвате да виждате положителното, а не отрицателното в него.
Като се самоманипулирате така, след известно време вероятно ще престане да ви си вижда толкова черен.
Напълно възможно е обаче шефът ви да е толкова несъвместим с вашите ценности като професионалист и като човек, че затова да не сте в състояние да го приемете. Тогава най-твърдото ви решение трябва да е, че няма да позволите в никаква ситуация чувствата ви да проличат.
Трудно е, защото не само не го харесвате, ами и не го уважавате. Само че ако издадете това, влизате в личен конфликт с него. Той ви е началник и вие сте длъжни по силата на служебната си характеристика да се подчинявате без демонстрации на емоции. Ако не можете или не искате, от само себе си се разбира, че трябва да си търсите друга работа. Така че управлението на емоциите се превръща в ключово умение и всекидневно усилие за вас. Никога не показвайте даже нотка на неуважение. Никога не го одумвайте и с колеги.
Ако се налага да реагирате в определена ситуация, придържате се само и единствено към фактите, правете го като професионалист и възпитан човек.
Искреността и спонтанността са по-присъщи на човешкото поведение отколкото лицемерието и притворството. Затова внимавайте да не се издавате с мимика, жест или неволно изпусната дума.
Контролирайте се и защото хората са интуитивни - шефът ви вероятно подсъзнателно усеща, че не го харесвате. (Огледалните неврони ви издават, ако мразите шефа.)
Старайте се да бъдете наистина максимално обективни в преценките си. Когато имате отрицателно отношение към някого, сте подозрителни към него. Всичко, което каже или направи, ви се струва по-лошо, отколкото е в действителност. Обратното - по-безкритични сте към хора, които са ви симпатични. Отчитайте това във всеки момент, защото иначе ще сте си виновни сами, че хиперболизирате причините за неприязънта си към началника.
Перфектна буря
След като вземете твърдо решение да владеете чувствата и поведението си, следващата крачка е да се фокусирате върху себе си, за да показвате пълния си потенциал като професионалист. Давайте най-доброто, стремете се да бъдете перфектни, изобретателни, ефективни.
От това ще има най-малко три ползи.
Едната е, че няма да давате поводи на шефа за забележки. По този начин ще избегнете конфликти, в които той може и да е прав, но вие не сте в състояние да приемете критиката му, защото не го харесвате и ви се струва необективен. При натрупване на подобни случки скоро ще ви се наложи да си търсите друга работа, макар че много си обичате тази. Колкото и ценен служител да сте, все пак началникът си е началник, негова функция е да преценява и оценява. Пък и нали знаете онази мъдрост, че шефът и подчиненият са като камъкът и яйцето. Ясно какво става, като се сблъскат.
Втората полза е, че като давате най-доброто от себе си, развивате професионалните си способности. Така повишавате шансовете си да се измъкнете от опеката на този шеф. Може да е, защото ще ви даде по-голяма самостоятелност и по-рядко ще си общувате. Може да е, защото по-висшестоящи мениджъри ще ви забележат и ще ви предложат друга позиция в същата фирма. А може да е и защото без да си търсите работа в друга компания, ще получите нустоимо предложение, което ще реши проблема ви с неприятния ръководител.
Не е за подценяване обстоятелството, че като се съсредоточите в задачите си и гоните успеха, ще ви остава по-малко време да мислите колко не харесвате шефа си. Е, той може и често да ви напомня защо не го харесвате, като ви се бърка некомпетентно. Но ако се постараете да реагирате хладнокръвно и професионално, ще овладеете ситуацията.
При всички положения предизвикателството да постигате по-високи резултати работи за вас.
Третата полза е, че добрият професионалист може да се превърне в неформален лидер на екипа. Независимо каква е позицията ви в йерархията, уважението на колегите е ваш плюс. Твърде вероятно е те да изпитват чувства към шефа, подобни на вашите. В такъв случай може да се обедините в принципните си позиции и началникът ще се съобразява с вас. Обикновено никой мениджър не е толкова неразумен, самовлюбен или убеден в правотата си, че да върви срещу целия си екип.
Господар и командир
Всъщност когато имате шеф, когото не харесвате, най-умното решение е вие да станете неформален лидер на екипа. Ако досега сте чакали подходящата възможност, ето я. Лидерството не е нещо, което ви се случва, а нещо, което вие си правите. Лидерите стават такива, когато другите имат нужда от тях.
Необходимите умения могат да бъдат научени и развити от всеки, който има желание и готовност.
За да бъде човек лидер, не е задължително да е непременно на висока позиция. В съвременната бизнес среда строгите йерархични структури стават по-малко значителни за сметка по-гъвкавите форми на управление. Най-важните условия са да помагате на колегите си да бъдат по-добри в работата си и заедно да постигате успех, да се ползвате с авторитет сред тях и да ви имат доверие.
Ако се покажете като достоен лидер в екипа, и без да се издигате на по-висока позиция в компанията, шефът ще е принуден да се съобразява с вас, защото осъзнава влиянието ви. Той е назначен за господар, вие сте си завоювали позицията на командир.
Тогава вече може да се опитате да го накарате да коригира това, което вие и колегите ви не харесвате в неговия управленски стил. Още по-вероятно е той да бъде преместен другаде, а вие да оглавите екипа, ако в тази фирма висшестоящите мениджъри се интересуват от добрата работна атмосфера, от която пък зависи максималната ефективност.
---Защо служителите не харесват шефовете според изследванията---
Служителите по-често напускат работата, когато са недоволни от началника, отколкото когато са недоволни от доходите си, показват световни изследвания.
На едно от челните места в ранглистата на причините да не харесват шефа си се нарежда обвинението, че той всъщност няма представа какво точно работи всеки от подчинените му. Знае най-общо какво прави счетоводителят или компютърният специалист например, но детайлите му се губят. В резултат не може да оцени компетентностите, усилията, времето, които изисква конкретното изпълнение на задълженията.
Това важи с най-голяма сила в случаите, когато шефът не е минал по стъпалата на йерархията в компанията или пък идва от съвсем друг бизнес.
Подчинените смятат за обидно шефът им да се интересува само от показатели като продуктивност и ефективност, а да не си направи труда да вникне в конкретиката и особеностите на задълженията ми. Те с право смятат, че това е предпоставка никога да не бъде справедлив към тях, колкото и методики за оценка да има в компанията. Когато някой не познава спецификата на работата, тя винаги може да му се струва лесна, а подчиненият му - мързелив.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
13 телесни хитрини помагат на интервю за работа
Как да си вдигнете психическия имунитет за успех в кариерата
Три трика за успешна лична енергийна ефективност в работата
Как пространственият мениджмънт в работата помага за успех
Най-сигурният признак, че сте намерили идеална работа
Най-сигурният признак, че трябва да смените работата
Как да се справяте с шеф емоционален манипулатор, който вменява колективна вина
10 банални, но подхлъзващи въпроси на интервю за работа
Имате успех, ако избирате работата си и по началника
Човекът с най-хубавия костюм невинаги е най-големият шеф
Как пророчеството на приемането помага в кариерата
Три знака издават, че имате неподозирана суперсила за професионален успех
