Атомът отново стана модерен, след като ЕК го призна за зелена енергия
Правим сутрешното кафе с ядрена енергия, обедното ни е от слънце. Този каламбур е постоянен във форумите за енергетика. Защото с отказа от въглеводородни горива - въглища, а по-късно и газ, светът май отново е тласнат към атома. 22 държави подкрепиха утрояване на ядрените мощности към 2050 г. по време на климатичната среща COP28 на ООН в Дубай.
Дали идва нов разцвет на ядрения ток като перфектна комбинация за базова енергия заедно с непостоянните възобновяеми източници, решение всъщност вземат отделните държави. На единия полюс са Германия, която на 16 април миналата година спря последните си реактори, и Австрия, на другия е Франция с нейните 56 блока и намерението да строи 14 нови.
В света сега работят 410 ядрени реактора
в 31 държави с мощност към 442 000 мегавата. По мощности класацията водят САЩ с 96 реактора, на второ е Франция с 58 , на трето - Китай с 50 , на четвърто е Русия с 33. По ново строителство първи са Китай, следвани от Русия, Индия и Франция.
В Европейския съюз строителството на атомни централи беше замряло с десетилетия. Най-новите са стартиралият през миналата година блок в словашката АЕЦ “Моховице”, строен в продължение на 35 години, и един във Франция, който се планира за пускане през тази година. Това е първият EPR там - трето поколение реактор с вода под налягане, проектиран и разработен основно от Framatome и Electricite de France (EDF) и Siemens. Пускът е 17 години след началото на строителството му, той излезе 12,7 млрд. евро, което е около четири пъти повече от първоначалния бюджет от 3,3 млрд. евро.
Точно преди година, макар и с дванадесет години закъснение, във Финландия беше пуснат в експлоатация реакторът Olkiluoto 3, построен от френско-германския консорциум Areva-Siemens. Строителството започна през 2005 г. Със своите 1600 мегавата той е най-мощният в Европа. Според оператора заедно с двата по-стари реактора атомната електроцентрала Olkiluoto вече произвежда към 30 процента от електроенергията в страната.
Във Великобритания продължава мъчителното десетилетно строителство на АЕЦ “Хинкли Пойнт Си”. Строителят - Electricite de France (EDF), френската държавна компания, предупреди за още забавяния. Началната дата за въвеждане в експлоатация, която преди две години беше планирана за 2027 г., бе изместена до края на десетилетието или може би за 2031 г., съобщиха медии.
В САЩ, пак след десетилетия строителство с периоди на спиране, бяха пуснати III и IV блок на АЕЦ “Вогъл” с реактори АР1000 на “Уестингхаус”. Най-бързо върви строителството в Китай, в момента строят 25 блока едновременно.
Но решението на Еврокомисията да признае ядрения ток за зелен раздвижи проектите и
редица държави заявяват намерение да строят нови ядрени блокове
Франция планира да построи 14 нови. Плановете на Великобритания са за 16. Швеция, която има 6 реактора в три АЕЦ, планира да ги усвои до 2035 година. Италия преразглежда въпроса да възобнови ядрената си програма. В Белгия се дебатира дали да се обновят трите им блока, или да строят нови, казва ядреният експерт Богомил Манчев.
В Централна и Изочна Европа Чехия планира да строи нов блок в АЕЦ “Дуковани”. Хърватия има намерение за нов ядрен реактор. Полша има планове за 6. В края на миналата година Унгария обяви, че ще прави два блока в АЕЦ “Пакш”.
Румъния гледа към малките модулни реактори, но има намерение да обновява и блоковете в АЕЦ “Черна вода” с по 1,7 млрд. долара. Турция пуска тази година първи блок на АЕЦ “Акую”. Прави втора площадка за АЕЦ и планира трета, на 40 км от границата ни.
Дори Сърбия, в която има мораториум за ядрената енергетика, се включва. Преди седмица сръбският президент Александър Вучич заяви, че нямат опит, но биха искали да имат малки модулни реактори.
Извън Европа също има оживление. Китай планира през 2050-2060 г. да има 400 000 мегавата ядрени мощности. Индия е записала 120 000 мегавата ядрени централи, но до 2050 г. вероятно ще построи 50 000 мегавата.
Русия планира 50% от енергията й да е от ядрени мощности.
Основното препятствие пред строителството на нови ядрени мощности е цената им, неспазването на сроковете и оскъпяване на строителството. Ядрените ни експерти се надяват, че компаниите са си научили уроците си, особено “Уестингхаус”, от проектите си в Китай, където е построила 4 блока, и от АЕЦ “Вогъл” в собствената си страна.
Българските два нови блока са най-напреднали в цяла Европа
България ще строи VII и VIII в АЕЦ “Козлодуй” с “Уестингаус” и “Хюндай”. Очакваната цена е към 14 млрд. евро.
Според шефа на атомната ни централа Валентин Николов у нас ядреният проект е в най-напреднала фаза в сравнение с другите в Европа. Има собствено ноу-хау, решения на парламента, предпроектни и геоложки проучвания, ОВОС. Избрана е комбинация между “Уестингхаус” с техния реактор AP1000 и “Хюндай” за строител.
На 15 април ще бъде внесен доклад в Народното събрание. Преговорите с “Уестинхаус” са приключили и се очаква този месец или през май да бъде подписан договор за инженеринг с тях. Почти са на финал разговорите с “Хюндай”, ще се предложи на парламента да започнат същинските преговори. Дали ще бъде подписан договор от инженеринг до предаване до ключ с “Уестингхаус”, а “Хюндай” да бъде партньор и подизпълнител, или ще се избере тристранен договор, е политическо решение. Вероятно ще се отиде към първия вариант.
Окончателно инвестиционно решение ще бъде взето през юни 2025 г. След това се изготвя идеен проект и се поръчва оборудването. Лицензирането на проекта от Агенцията за ядрено регулиране вероятно ще продължи до към 2027 г., след това ще започне строителството на VII блок.
Владимир Николов казва, че и “Уестингхаус” и “Хюндай” са наясно, че ако успеят със срокове и с приемлива цена в България, то вратите към европейския пазар на строителство на ядрени блокове ще им бъдат широко отворени. Сроковете са за VII - 2035 г., а за VIII - 2038 г.
На площадката в АЕЦ “Белене” са двата руски реактора, които най-вероятно ще бъдат продадени на Украйна. Богомил Манчев коментира, че не му е ясно как украинците могат да построят блокове с руски реактори, които са български, а ние не можем. Опонентите му обаче казват, че в Украйна се е произвеждало част от оборудването по руски технологии, те имат опит и го могат, докато България няма научния потенциал да го направи. Така че въпросът не е само политически.
Напредналият ядрен проект на България се следи от другите държави в Европа. Скоро в АЕЦ “Козлодуй” са били финландци, които да се запознаят с българския опит. През май 2022 г. Финландия прекрати договора с “Росатом” за строителството на АЕЦ “Ханхикиви-1”, заради което руснаците водят дело за 3 млрд. евро. Явно Финландия иска да продължи ядрената си програма и проучва опита на другите с неруски технологии. (24часа)
