НСИ започва ново изследване на разходите на домакинствата, ще продължи през цялата година
Българите са започнали да харчат повече, но моделът на разходите им остава предпазлив. Това показват последните данни на националната статистика за оборотите в търговията на едро.
През февруари те имат ръст от 0,9% спрямо януари, а на годишна база увеличението е с 3,2%. За сравнение през януари месечното бе едва с 0,3 на сто, а спрямо година назад не бяха отчетени по-големи продажби.
По-големите обороти сега се дължат основно на продажбите на храни, посочват от статистиката. През февруари тази година в сравнение със същия месец на 2023-а ръстът при хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия е 10,3%. При нехранителните стоки той е доста по-скромен - 3,7 на сто и се дължи основно на фармацевтични и медицински стоки и донякъде на битова техника, мебели и други.
Домакинствата обаче пестят от облекло, обувки и кожени изделия,
където има намаление на оборотите с 10,8%. Най-голям спад е отчетен при покупките на автомобилни горива - 14%, въпреки че цените им през тази година не се различават от началото на 2023 година.
За какво точно харчат пари българите, би трябвало да стане ясно от изследване, което НСИ стартира от този месец. В него ще бъдат включени 3060 домакинства от цялата страна за период от 12 месеца. Те са избрани на случаен принцип, като всяко ще участва по един месец на тримесечие. Хората трябва да попълнят дневници за получените доходи и направените разходи през месеца, както и информация за извънредни доходи и направените разходи за предходните два месеца, когато не са участвали пряко в изследването.
Засега е ясно, че българите остават на последно място в ЕС по покупателна способност, показват данните на Евростат. Страната ни е достигнала 64% от средния жизнен стандарт на останалите държави. На дъното на класацията с нас са Гърция, Румъния и Латвия, но с доста по-добри показатели.
15,8 млрд. лв. харчим във веригите на година
15,8 млрд. лева са годишните приходи на големите търговски вериги, които членуват в Сдружението за модерна търговия. Това показва анализ на Института за пазарна икономика. Данните обаче са за 2022 г. и вероятно сумата е нараснала през миналата година.
Веригите създават пряко и допълнително вътрешно търсене в българската икономика за 11,8 млрд. лв., се посочва в изследването.
По оценка на ИПИ общите разходи на хранителните вериги, насочени към български доставчици на храни и напитки, достигат над 3,5 млрд. лева. Дейността на българските производители, доставящи стоки, генерира допълнителен ефект от над 2,6 млрд. лева като увеличени приходи на свързани предприятия и отрасли.
Търговските вериги се оказват и едни от най-големите работодатели у нас. В тях са наети 53 300 души, а изплатените заплати за година са 870 млн. лева. Потреблението на стоки и услуги от домакинствата на наетите генерира допълнителен ефект при дейността на производителите на стойност над 500 млн. лева. През 2022 г. брутната средна месечна заплата е била 1822 лв.
